ДЕН 1

 ЗДравей скъпи читатателю.
От днес съм в заслужена почивка.Изпратихме жените на море,  а ние с баща ми заминахме за Копривщица. Ще си си призная честно - и двамата не обичаме морето - твърде бели сме. Вероятно гръцката частица  ни кръв се обажда- Лесно изгаряме. С какви ли не ПХ-та съм се мазал - не помагат. Щом изляза от морската вода до пет минути съм се покрили с мехурчета. Къде по добре се чувствам на планина. Избора бе между Витоша и Балкана. Витоша бе по-близко, можехем да правим повече преходи, но в Балкана щях да се чувставам по откъснат от София и почивката ми би била по пълан а и градът е много красив. Взех решението трудно. Пък и бях в Копривщица миналата година по това време, което затрудин избора ми. Накрая реших отново да отидем там.

------------------------

Скъпи Читателю! Няма да те занимавам с подробности по пътуването и настаняването, които вероятно ще са отегчителни за теб. Самият аз проспах разстоянието от София до Копривщица, така че няма какво да се разправя. Любопитното започна след това. Тоя град който миналата година бе по това време една гмеж,едно ваилонско стълпотворение, една истински Ню Йорк и Вашингтон взети заедно сега бе опразнен като Берлин след Втората световна война- Имах чувството, че се намирам в някое изчезващо село. По главната улица за половин час я минат десет човека я не. Шокиран съм.
Впрочем първите два дни наблюденията ми са малко повърхностни - ставаме около девет часа закусваме до десет-десети и половина едан баница която носим от къщи. В дванадесет се разхождаме в центъра и отиваме на па пазара към два. Купуваме нещо, хапваме, после ни наляга следобедна дрямка, и вечерта към седем отново излизаме.  След половин час сме по кръчми, а в десет сме в къщи.....

ДЕН 2


Запознахме се с едни геолог и жена му които са тук на почивка също като нас. Ние сме с лада "баничарка", а те пристигнали от гарата с колела - и ние и те сме типични учени от БАН. Геологът е малко особен  - не че ние не сме. Умен е, но е малко досаден, освен това е "нарцис". в продължение на половин час говори за австрийски проект който спечелил и още половин час за прекрасната мандра която има в копривщица и за сиренето което ще ни оставят, защото не могат да го носят. Слюнки ни потекоха.  Накрая си измъкнаха сиренето и всичок останало. Стипци! По едно време имаха е един фъстъци - оставили ги бяха в общата трапезария всеки да може да си ги вземе, не ги ядат - като си тръгват - ги взеха до последния фъстък. А постоянно разправяха колко им тежели торбите, как щели да оставят толкова много храна тук и направо щели да я хвърлят. Ние им предлагаме да си разменим телефоните и да им  занесем в София,  това което не могат да носят.  те ни гледат като, че ще ги окрадем. Скръндзи. Сакън да не им окрадем безценното сирене. ИЗмънаха се като мишки, поред нощите. Но  - за това по-късно. да не избързвам.

Вечеряхме в "Чучура". Всъщност Там ни упъти Геологът. Миналата година ядохме в "Галерия", но геологът и жена му така нахвалиха "Чучура" като заведение с най-опитамалните цени и най-доброто качество, че просто нямаше как да не отидем.
Да си кажем честно - не останахме толкоз доволни - заведението бе доста прехвалено. Наистина салатите и алкохола са със занижени цени, но всичко останало е между два и три пъти по - високи цени. Определено няма да се вяснем повече там.

ДЕН 3.

Свършихме баницата - наложи се да излезем сутринта, за да напазаруваме. Днес е неделя - на стотина метра от нас има  хубавки банички, а също и мъж който прави мекици и ги завива в целуфан . Не посмяхме да вземем мекици от него, тъй като бяха наредени повече от пет-шест готови отвън на пътя и спокойно биха могли да ги кацат мухите.
       Не разглеждаме къщите-музеи защото вече знаем от миналата година какво съдържат те. Вместо това маршрутът ни се съсредоточи върху Църквата "свети Николай" . Въпреки че е действаща църква, това е единственият ден от тези осем дена в който я видях да работи. Почти непрестанно тази църква е затворена. Може да се влезе в двора, но не и в самата църква. За това обаче - по нататък.
        Спомените ми от Къщите на известните българи са следните - най Красиви са къщите на Георги Бенкоковски и Тодор Каблешков. Къщата на Димчо Дебелянов е схлупена, и тъмна, но е доста раздвижена като идея. Вътре има откъси от писма на брат му и сестра му, негова кореспондеция до майка му, на касетофон се четата негови произведения, а в градината има статуя на майката на поета. За съвременници би било интересно да знаят, че когато идва време за Димчо Дебелянов да кандидатства в университета с  българска филология, той има само шестици по литература, не се случва така, че има твърде много отличници и затова подреждат класирането по азбучен ред. Дебелянов идва по Д, но той не успява да влезе тази година, а чак на следващата.
         Сред по значимите  къщи-музеи са също Ослековата къща и Лютовата къща. От значение е също и Палавеевата каща, макар тя да не е съща-музей. Тя принадлежи на един големите благодетели на Копривщица, като и Каравеловата къща.
Палавеевата къща е на един от големите възрожденски благодетели на града. Той е построил читалище, подпомогнал е  значително църквата  "Св.Николай" и още много обекти в началото на миналия 20 век. За съжаление  "Св Николай" днес е в палчевон състояние. Тази част която е строена от Палавеев, въобще не е реконструирана над 90 години и се разпада. Не е да се каже, че църквата няма пари за реконструкция, тъй като тя е под под патронтажа на митрополит Николай, който дори е нейн именник. ОТ друга страна черквата както споменах стои нонстоп затворена, отварят я само на големи празници, а ва вратата има джиесем на който да позвъниш ако специално изсакш да я отворят за да влезеш. Миналата година и това нямаше. Вътре е мрачно и почти не се пали лампа. Иначе иксоните са много хубави.В двора на Църквата е погребен послединият кмет на Копривщица - Цанчо Дебелянов - няма връзка с Д.Дебелянов  Партизаните са го застреляли на 1944 година. Там също е покрепана Дъщерята на Каблешкова - по мъж Радомирова, заедон с нейния мъж, както и един казашки унтерофицер  АВрелиан, загинал по време на ОСвободителната Руско -Турска война.
    Лютовата къща също е значима - тя е на въстанничесик аптекар и фелдшер. Тя и ОСлековата обаче ми идват по на заден план. Каравеловата къща е много значима. Ве нея са живели двамата братя Каравелови, редом с Екатерина, и Лора Каравелови  - докато последната не се омъжва. Това всъщност са две къщи, които са доста мрачни, но за разлика от Дебеляновата за значително по-големи. Прави впечатление, като човек съпостави от една страна Дебеляновата и Каравеловите къща от една страна, а  от друга - тази на Бенковски и Каблешков колко много се губи от изащността  на архитектурата в първите години на Възржадането, за сметак на простотата и удобството. ИМа досат снимки на Лора Каравелова тук. Няма да изпадам в подробности.
       Тъй като знаехме доста подробно какво има в къщите - забележителности от предишното ни пътуване ние обикаляме денем града. Споменах вече, че се опитахме да влезем с помената църква и имахем частичен успех. Там направихме някои снимки, но не изскам да отегчавам читателите разказвайки само за църквата. вечерта решихме да опитаме да хапнем в друго заведение, той като "Чучура" както помните ни се видя скъпичък. Помнихме, че миналаат година имаше наблизо имаше две заведения - едното се казавше "Галерия" - като те бяха точон едно до друго и бяха пълни отгоре догоре, нонстоп. Сега установихме, че едното заведение вече не съществува, а в другото вече няма жива музика както преди. ОСвен това в "В галерията" имаше промоционалин цени на обед до 18.00 когато заведението бе пълно като стол и след това то вдига цените три пъти и с мъка могат да се видят пет човека на кръст. Кризата явно бе ударила заведениията по жестоко от колокот си мислехме. Почъхме си мешана скара за около 15 лева - за двама човека - плюс салатите и пиенето и накрая сметтката излезе 25 лева. Обаче честно казано ни удариха в в грамажа. На менюто пише мешана скара - 600 грама и са изрисувани 6 кюфтета 2 наденици и едно кърначе. В действителност полуичихме 3 кюфтета, и една наденица и едно кърначе . За зеленчуците няма да говорим - един домат и едн малко листо от маруля. Като го пресметннахем наум си казахме, че няма и 400- 420 грама. Но не искахме да правим скандал и го изядохме. Два дни по късно ивидяхем почти същото меню в друго заведение, под друго име с цена 7,50 и грама 300 грама и се спогледахме. Абсолютно съм склонен да продположа, че цените и граамжите в второто заведение бяха НОРМАЛНИТЕ ЦЕНИ. За капак изеядената мешана скара в "Галерията" ми разстрои стомаха. ужас. Подозрението бе най напред върху сливите които ядох, но на другия ден и баща ми падна жертав на тацзи скара, а той не яде сливи. Повече не ядохем такава мешана скара.

ДЕН 4

За този ден трябваше да закусим и отидохме в центъра. Там попаднахме на едно магазинче където правеха  пресни мекици, банички и джобове . Вчера заведението не беше работило и тъй като в миналото имахме много добри впечатление от това заведение ги питахме защо не работят и през другите дни. Мъжът каза, че това му е едав ли не хоби и идва само събота и неделя, затова съдружника му се е отказал тъй като кризата ги е стегнала. По късно вечерта ядохме в една пицария с претенциозното име "Наслада", пица наречена "Копривщица" - Маргарита с лук. струва 20 стотинки отогре и е много вкусна. Собствениците много се смяха на това "работене за хоби" и ни казаха че тези дни е имало много проверки и масово хора са си затваряли магазини. Според тях човекът с мекиците просто ни е взел за инспектори
През този ден врата ми изгоря. Няма никакъв вятър. Пивницата е затворена през по-голямата част от времето както и повечето магазини, но пияниците са аредени пред вратата й от сутринта. Почти няма млади хора. Най голямата река е Тополница. Във втората й половина хората си изхвърлят фекалиите - видях доста отходин тръби, които изтичат в извори свързващи се с реката. СРАМ! от десетина години се строи пречиствателна станция и още не е построена - позната история. Рибата в язвориа вече почти измряла.    

ДЕН 5

Все повече се убеждавама, че града е мъртвило. Разговаряхме със собствениците на пицарията (тук трябва да вметна, че два дни по късно пак ядохме при тях) и те ни казаха че миналата година по това време е имало игра с коне, преди това фолклорен фестивал, а още малко след това е бил 6 септември и ние сме уцелели интревала от празници, но иначе в града е леш. Не е лошо да се помисли за малко реклама. Кризата влошава нещата, масово собстевници затварят заведения. Видяхме много отпочнати къщи, които са недовършени. Лошото е, че те трябва задължително да се строят както са се строели едно време, но това изисква много пари а поддръжката на такава къща изискав още повече. Отоплението ти  излиза златно, но ти не можеш да сложиш пвц-дограма или ламиниран паркет например, защото е забранено -къщата трябва да отговаря на архитектурния стил- Ето защо град с толкова много архитектурни забележителности мъртвее.

ДЕН 6

за моя изненада на шестия ден  в другата къща се появи колегата А.А.  със семейството сии престоя един ден. Вероятно щеше да изкара и повече, но де му не понесоха резките промени в климата - сутрин и вечер много студено на обед много горещо - планинсик климат 0 след едно денонощие имаха хрема. Тази вечер си дойдоха жените от морето. В началото не ни вярваха, че може да е студено, но постепенно сложиха вълнените одела. С жените - баби, майки, сестри - обикаляхме околностите на Копривщица. Стигнахме до статуята не Бенковски. Доста е височка бие няколко метра. Направихме множество снимки. Заведохме ги в "Под Старата круша" и върху нас почнаха са сипят круши от крушата, коят бе отвън., та се наложи да преместим масата ".Чучура" бе на двадесет крачки но, от него имахме лоши спомени. Като цяло бслужването бе на ниво, а  цените нормално но настроението ни се помрачи от факта, че ни сервираха една пържола, коато бе поне наедин месец и нямаше на света нож, кояйто да я разреже. Върнахме я и взехме кюфтета.
.
ДЕН 7

Трябваше да си тръгнем но на жените им хареса просто да се разхожда из града и решихме да останем за още един ден. Какво да ви кажа - вчера  се разхождахме по горичката от лявата страна на на града и съотвените улици, днес  - по дясната. Полудявам като виждам, че отточните тръбо на къщите се изсипвата в притока на Тополница. Тръбите просот стърчат навън и всичко пада в потока.

ДЕН 8

тръгваме за София.На отиване минахме през Щипон до Траянови врата, където Самуил е разбил ромеите през 986 г. Крепостта е запазена, има много находки които могат да бъдат разкрити, но трябва едан археологическа бригада да седне и да опише всичко. Тогава там ще се появи един втори Перперикон за нашата държава а и в мелницата на македонистите ще подлеем вода, като им покажем че Самуил е бил българин. Но нашата държава предпочита всичко да рухне и после да го реставрира, защото така й излиза по евтино. На всичко отгоре всичко е на много скрито място - не е лошо да сложат табели.