Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
фентъзи- есета, поезия, колекции от вицове
Автор: georgealall Категория: Забавление
Прочетен: 287344 Постинги: 144 Коментари: 74
Постинги в блога от Април, 2012 г.
<<  <  1 2

 

Един сред малцина,

На тиранията враг,

Проливайки кръвта си на арената мълчаливо,

На робството той се опълчи  шеметно диво.

Той бе  тракиецът Спартак.

 

Велик войн

Радетел за свобода,

Той смело поведе,

Към небето народа

И не допусна страх у сърца им.

И доказа  римляните, че свободата е състояние

не на тялото,   а на  душата .

 

Горко на победените – бе веруюто на недостижимия Крас,

Ала не той  остана в историята,

А робът на име Спартак.

И малцина днес помнят кой победил е в оня шеметен ден,

Ала всеки помни, че тракиеца дръзна, да се опълчи на своето предопределение.

 

О, Спартак, благодариме ти ние,

Загде ни показа висините, догдето, ако поискаме, можем да стигнем.


Категория: Поезия
Прочетен: 1461 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.04.2012 11:23
image

Един сред малцина

Сред приятели враг

Той дръзна да превари

своето време в бяг.

И предизвика Съдбата

И Гръмовержеца Зевс,

Той беше Титанът

Прометей.

Човешки приятел,

На тиранията враг,

Радетел за правда,

Що нивга не се показа слаб.

И не благодарност му върна Кронидът,

Загде подкрепи го Прометея в първите дни,

Но затаи в сърцето обида,

Че титанът пред трона му, не се преви.

И пожела духа му той да сломи,

Затуй прати му орела

Да кълве му гърди,

Но Прометея

Срещна нещастието смело.

И не се огъна, макар да бе плувнал в кърви.

О, ти Прометее, който ни дари със свободната воля,

ти който взе за нас огъня,

Къде ли щяхме да бъдем без тебе,

Ти ни даде толкова много.
Категория: Поезия
Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.04.2012 11:24

 

              
          - Ама какво става тук? – смути се дядо Коледа като влезе запъхтян в къщичката, където се правеха подаръците.Момчета, стегнете се, изоставаме от графика…Вече е 6 декември до Коледа остава съвсем малко време…..сърдитите физономии на джуджетата го сепнаха.

- Ама какво не е наред?

- Питаш какво не е наред? – повтори като ехо Мърморко! ВСИЧКО! Ние ти се трудим като катъри по десет часа на ден от мра до мрак, правим подаръци на другите, за да им е весело, а какво получаваме в замяна! НИЩО! ЕДНО ГРАМАДНО НИЩО! Ти някога на нас правил ли си ни подарък, а! не, нали! Затова ние направихме синдикат с име “Пълна промяна”, на който аз и Сърдитко сме съпредседатели и решихме да се борим за стопроцентово увеличение на заплатите.

-Ама…чакайте…ча…кайте – заекна дядо Коледа – ами децата. - -- Ами децата? Ами всеобщото благо.

- Майната им на децата! Майната му на всеобщото благо! Обявяваме ефективна стачка – ревнаха в един глас джуджетата.

Дядо коледа замаян взе да се скита, за да намери Снежанка и да й се оплачи от неволите си. Намери я но състоянието й го изненада – беше захвърлила зимните дрехи, беше сложила някакви черни жартиери и една рокля с дълбоко деколте – дядо коледа в първия момент я взе за една от онези девойки дето се подвизаваха на Околовръстното и чак последния момент я позна и се сепна.

- за къде се стягаш така Снежанке?! – учудено я запита той

- как закъде – принцът обеща да ме заведе да Сейшелските острови – отвърна тя с най-небрежния тон.

- СЕГА?!!!!!

- А кога?! – не ти ли се струва че там ще е по-топло от тук?! Не ставай тъпанар дядо!до кога ще работим за всеобщото благо без нищо да печелим.

- Но джуджетата са заформили стачка…

- И  са прави за себе си! Дядо трябва да живеем в капитализма. Безплатното ядене свърши. Не може да очакваш от хората да ти работят на добра воля.

- Боже, боже помилуй. Добре поне че мога да разчитам на Рудолф и останалите лосове.

-Грешиш! Бакалина ги взе, защото престана да дава вересии. Ще ги нареже. В замяна на тях ще погаси дълговете ни.

- Ужас! Но той ще ги убие!

- А ти какво очакваш! Трябва да гледаш по-практично на нещата.

В този момент на северния полюс паркираха няколко джипа “Чероки”. От най лъскавият от тях се показа Принцът – с костюм “Версаче”, пушещ кубинска пура и коса пригладена с гел той веднага елегантно даде на Снежанка да се качи в джипа, каран от личен шофьор. Край него се движеха още пет Джипа пълни с охраната на Принца – дебеловрати момчета с ланци по вратовете.След което джиповете отпашиха към Сейшелите. Дядо Коледа се затюхка. И както се тюхкаше откри, че машината за сняг не работи.

- Не можем да извикаме техник – осветли го Сърдитко в миг на добро настроение – защото телефона е развален.

- Може да забавим времето – хрумна гениална мисъл на дядо Коледа – ще помолим Сънчо да помогне и децата ще се събудят директно на 25 декември, а не на 24.

- Абсурд – отвърна му Мърморко – Сънчо също стачкува и е асоцииран член на нашия синдикат.

Сега вече на дядо Коледа тотално му причерня. Просто му дойде много. Развика се, разпсува се, беше близо до инсулт. Заяви на джуджетата и Сънчо, че за всеки непрослужен ден ще им вземе от надниците. Започна да налага глоби. Те не отстъпваха. Стачката се затегна. Накрая със взаимни компромиси на 20 декември се разбраха за 33 – процентно увеличение на заплатите, както и джуджетата да получават  подаръци на всеки голям празник. С известни уговорки към тях се присъедини и Сънчо. В последния момент М-тел пусна промоция и дядо Коледа се обади на техника да оправи машината за сняг. С бакалина нещата също се уредиха – спрян му беше тока в най-критичният момент и елените се възползваха за да избягат и да се върнат при дядо Коледа. А най-радостното беше, че Снежанка се прибра и то в приличен вид – скарала се с Принца. Тя му зашлевила шамар, а той си взел подаръците, джипа и охраната и се разделили по-живо, по-здраво. Тривиално. Накрая всичко завърши добре и както винаги Коледата беше изключително прекрасна. Дори по-прекрасна от друг път. А дядо Коледа реши че когато положиш повече усилия за нещо, тогава резултата ти става по-мил. И така всичко премина отново много добре. До следващата коледа.

 

 

 


Категория: Забавление
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 17.04.2012 17:22

Трети ден.три часа и седем минути следобед

 

     Лий Чанг най-после стигна до къщата на Авитека. Всичко го болеше, но трябваше да приключи тази нощ нямаше повече време за губене.

   Вратата бе широко отворена. Подозрителен по природа той се огледа, но не видя никакви охранители. Влезе. Отново нищо. После излезе и обиколи къщата – нищо. Накрая се досети и погледна под мазето – нищо. С много усилия поради болката в дясната ръка се изкатери по водосточната тръба (такива имаха само богаташките къщи) и влезе през отворения прозорец….където Авитека го чакаше облечена в широко деколтирана черан рокля.

   -Струваше ли си усилието? – попита го тя

   -вратата беше отворена и охранителите пуснати в еднодневна почивка.  Лий чанг взе да ругае всички жени и цялото женско съсловие, че и глупавите женски богини, но овреме се усети че го пързалят и се спря. Погледна я. Ако не знаеше колко е смъртоносна, би нарекъл Авитека красива. Фатално красива, за този, който се подведеше по запазената й външностт, а не я съдеше по ума .

    -ти трябва да си Лий Чанг – копелето на стария Чанг. На това Лий не сметна за нужно да отговаря. Въпросът бе риторичен.

     А ти си кучката, която има пръст в смъртта на баща ми. - озъби й се той. Когато усмивката й угасна той кимна.-колко мило, че спряхме с преструвките. Сигурно имаш готова чаша?

          Тя извади една бутилка и му я подаде, докато раздаваше чашите.

-Какво недоверие! Ето – ти отвори бутилката и налей виното!

Лий наля на двамата, предусещайки смътно някакъв капан и вдигна наздравица – първо ти.

Тя вдигнат чашата си и я пресуши на един дъх. С известно колебание лий я последва. Така. Ставаше интересно. 

-Както виждаш нямаше отрова- информира го тя. Лий не бе толкова сигурен. Направи се, че разглежда прозореца и използва това  да се обърне за миг с гръб към нея. Беше рисковано, но се налагаше. Незабелязано  изплю през прозореца, остатъка от виното, който бе задържал в бузата си. После отново я погледна фронтално и й се усмихна. Авитека го гледаше втренчено. По Дяволите. Точно каквото си мислеше. Явно беше взела антидот предварително и сега го чакаше да умре. Е, ще има да почака.  С бавни стъпки той се доближи до нея.

-Дано не си сложила отрова във виното и да ме чакаш да умра…няма да стане.

С рязко движение посегна да я хване за гърлото, но ненадейно тя извади кама, понечи да я хване за ръката, но болката в дланта го прониза, той се спъна, и двамата полетяха надолу едни връз друг. Сборичкаха се на килима. Изведнъж тя притихна. Той я погледна. Номер ли бе това – не очите й бяха празни, а от устата й се стичаше кръв. Дръпна се,  видя че се е нанизала на камата си. Прокле отново. Не го бе запланувал точно по този начин, но сега вече наистина нямаше време.

-това убийство, май не се получи така планирано както го го бе запланувал.- чу глас зад гърба си. Стреснато се обърна и видя на по малко от метър зад себе си Вананд Кар. Първият страж го гледаше втренчено.  Лий Чанг изстина. Не бе очаквал стражата да се появи толкова бързо. Дали имаше и други стражи долу. Ако имаше – спукана му беше работата. Ако пък нямаше – трябваше да елиминира Първият страж, а да си във война със градската стража не е приятна работа.

-Не го планирах така – каза той предпазливо. Очите ому обхождаха стаята и оглеждаха за нещо, което да използва. Вананд го забеляза.

-хабиш си времето. По-добре се предай  - той извади един дълъг меч и бавн го вдигна. Прекалено бавно. Кракът на Чанг стрелан към килим и го дръпна  силно. За миг  противникът му изгуби равновесие убиецът се хъврли с гла напред и го блъсна така че двамата се строполиха на земята. Чанг светкавично се изправи и ритна стража в черепа. За всеки случай овърза ръцете и черепа му с пердета, в случай че се събуди твърде скоро. Всичко го болеше но не можеше да рискува. Не и с убийство. После внимателно надникна през прозореца. Не видя други стражи. Добре. Внимателно се изсули по водосточната тръба, пренебрегвайки болките по ръката и хълбока. Намръщи се и се насочи към следващата цел.

 

 

Трети ден.три часа и двадесет и една  минути следобед

 

Саар Мейда гледаше през прозореца. Вече знаеше за последните убейства.  Шест от седем. Засега само Авитека вес още бе извън списъка на жертвите, но убиецът неизменно щеше да подгони и нея. Лий Чанг. Как не се бе сетил за момчето. Толкова време бе минало оттогава. Сега трябваше да е млад мъж. Щеше  ли да се справи Авитека? Ако да – дали с нея щеше да свърши всичко. Достатъчно умен ли бе младият Чанг да свърже нещата. Мейда се намръщи опита се да си представи какво би направил старият Чанг. Не се получи. Старият му враг щеше да почне с най-опасният противник от самото начало, но момчето бе избрало обратният вариант – да елиминира първо слабите а после силните. Знаеше ли то за неговото участие. Саар се намръщи.

-Ен Тан свободен си за днес – не бе нужно да се обръща за да зане, че иконома е зад него.

-Боя се, че не съм Ен Тан

Саар мейда се завъртя на пети по бърз от мълния сграбчвайки меча.

И се озова срещу Лий Чанг.

Който вече  държеше насочен нож срещу лицето му.

-по добре го пусни!  - посъветва го.

За момент Префекта се поколеба после кимна. И остави меча с много бавни движения.

- От самото начало знаех, че баща ми е бил убит вследствие на заговор тук в Хейвън. Не знаех имената обаче на убийците. Не на всички. Не на повечето. Но знаех, че човекът бутнал баща ми от скалата е Лий Хан – започна бавно увертюрата си Лий Чанг.

Префекта кимна.Лий Хан. По Дяволите отдавна трябавше да очистя това копеле. От него започан всичко. Човек разчиства след себе, а той не го бе направил. Но Авитека го бе убедила, че той може да им е полезен още. Е Авитека, явно вече бе мъртва. Иначе Лий не би стигнал до него.

-Както си се досетил от него научих имената на останалите петима без Авитека. Научих само че била висша жрица и ме обзеха някои подозрения. Успях да проследя  Селкор Лемер който свика съвещанито, за да науча кои ще се главните дестващи лица после моментално се пренесох при Шамил Бинар (вече го бях избрал за жертва) и отново се стигнах къщата на Селкор Лемер, когото проследих за втори път . После чаках да се свика събранието. То не ме разочарова – имаше разногласия. За финал тогава ти се отдели от сенките (не ти видях лицето, по-късно се досетих), а след това проследих Авитека и видях коя е тя. Трябва да признаеш че се справих добре.

-Да – каза Саар Мейда.- На него това говорене му лазеше по нервите, но той мислеше да се възползва. Вече бе видял една тежка ваза и мислеше да я използва. Бавно се приближаваше към нея за да не събуди подозрение. -Добре си се справил

-вече знаех имената на всички заговорници – навиваше Лий чанг – или поне така си мислех. Та нали Лий Хан ми каза, че били седем души. И все пак аз бях видял осми човек. Можеше ли Лий Хан да не знае всичко? Фактът че не знаеше коя е Авитека показваше, че може. Очевидно имаше един тайнствен кукловод, който дърпаше конците на всички. Който бе всемогъщ, но никой освен Авитека не го знеше. Запитах се кой е той”

Лий Чанг преглътна. Очевидно бе достигнал до висша степен на възбуда. Префекта се прибилжи още малко до вазата.

-Постепенно достигнах извода, че този човек може да бъде само човек с власт. Баща ми бе префект, и като такъв бе пречил на висши политици. Някой бе искал той да си отиде и за тази цел бе използвал хора, обидени му за незначителни неща. Освен това досиетата на заговорниците бяха засекретени. Като добавим факта, че една жрица на луната има огромно влияние, а въпреки това се отчиташе на трети човек значи говорим за политик с реална власт. Събрах две и две и достигнах до единственият възможен извод.Кукловодът, човекът организирал заговора, човекът заради когото станаха всичките убийства,без да борим отстраняването на охраната на баща и т.н и т.н.…е неговият наследник Сарр Мейда”

Настъпи мълчание. Двамата се гледаха в очите. Ръката на Префекта бе почти върху вазата.

-Браво! Имаш аналитична мисъл, но нямаш реални доказателства. Свидтелите ти са мъртви, досиетата са засекретени, ти си извън закона. Обвинението ти не издържа в никой съд!

 -Значи признаваш?! – Лий Чанг го гледаше от упор. Ръката с ножа се примъкна надолу. Моментът бе настъпил. противникът отслабваше вниманието си. Само един миг…

-че защо не – тук сме само ти и аз. Никой друг няма да чуе. Да признавам. Аз организирах убийството на баща ти, а организирах убийството на стражата, и пак аз засекретих досеиетата. Да, аз манипулирах Авитека и честно казано не съжалявам многоь че тя е мъртва. Съжалявам синко, но баща ти въведе ред, който пречеше на много хора, и аз бях един от тях, нищо лично, но всичко е пари момчето ми. Светът се върти около парите.

Лий Чанг отпусна напълно ръката с ножа. Мигът бе дошъл.

Ръката на Префекта вече стискаше здраво вазата, готова да замахне…

-Чухте ли това господин Първи Страж? – попита внезапно Лий Чанг.

 Саар Мейда се завъртя като мълния. Отново. И в момента, в който го направи осъзна, че е прецакан. Стоеше настръхнал, стиснал вазата в ръка, пред Първия страж, като току-що бе признал вината си, готвещ се за скок. Зад гърба му - миролюбиво застаналия Лий Чанг, който бе свалил ножа, за свидетел Сърцето на Мейда прескачаше бясно! Да го изиграят с такъв изтъркан номер. Лий Чанг го бе изпързалял. Несъмнено бе видял идващия зад гърба му Вананд и бе решил да рискува.

Лий Чанг се размърда неспокойно. Номерът му се  получи, но той не знаеше чия страна ще вземе Първият Страж особено като се има предвид случката отпреди малко.

-Правилно ли чух – осведоми се Вананд? -Вие ли господин Мейда стоите зад покушението над стария префект Чанг, плюс всички детайли които го съпътстват? Заради вас ли умряха толкова хора и бяха на път да умрат още?

На Саар Мейда не му хареса тази отчужденост в гласа на неговия подчинен. Обикновено се обръщаше към него с „Префекте”, или „ваша светлост” а сега го бе назовал по фамилия. Още малко и щеше да му говори на ти. Реши че няма да го допусне.

-хайде сега Вананд – това беше само една шега – но усмивката бе крива, а очите му излъчваха студен блясък – „Внимавай!”

-Нима! Както сега стиснал вазата, а той ножа - не мен не ми прилича много на шега, Саар!.- Осведоми го Първият Страж

И добави

–аз също ще пусна шегичка….арестуван сте за убийство. Знаете си правата….полицейски хумор, приятел.

Ръката с вазата полетя към главата н Вананд Кар. Беше на път да я уцели. Но една друга ръка я задържа. Ръката на Лий Чанг. Три чифта очи се спогледаха. Щракнаха белезници.Убиецът гледаше с празен поглед, а после зави като вълк.

- А сега – обърна се Вананд Кар към Лий Чанг – би трябвало и теб да арестувам за поразиите които направи, но предвид, всичко което чух, и видях ще ти дам половин час преднина…за да напуснеш Хейвън.И никога да не се връщаш. Помни, че ще изпратя потеря по теб. На юг , запад и изток. А от утре – и на север. Не че някой ненормалник ще тръгне на север. Там има само тресавища.

-Благодаря – отвърна Лий Чанг – ще помня.

После излезе през вратата и повече не се обърна.

Миналото бе останало в Хейвън. Предстоеше бъдещето.

 

ЕПИЛОГ

- Ето това е –каза Сянката – моя разказ – сами преценете, кое в него е истина и кое - лъжа

- Името на Авитека, не ми е непознато – намръщи се Стражарката, но си мисля, че това бе богиня, а не жрица.

-Богиня на луната и отровите в някои религии – намеси се монахът.

- Селкор Лемер със сигурност не е същестував или ако е съществувал е бил много незначителен човек, иначе щях да го знам – добави монахът.- Вананд Кар е историческа личност, но той пък е префект, а не първи страж. – намеси се Стражарката

- Със сигурност жрицата, облечена в черно съществува, както и серията от убийства по това време. Аз обаче не знам как се казва жрицата. – допълни Монахът

- А и както бе забелязяно Саар Мейда е сбор от няколко личности – добави Паладинът.  Освен това аз бих отбелязал, че през цялото време се говореше че събитията се развиват пет години след смъртта на Кен Чанг, но тресавището на север, бе пресушено още в последната година направлението му.

- Значи все пак всичко беше измислица- попита Жокерът

Сянката се усмихна.

- Интересно ми е как стигна до този извод. Някъде може да съм преувеличил нещо, но повечето неща бяха истина. Ще ви оставя да се чудите какво е плод на моята фанатизия и каков – грубата реалност.

Групата се раздели. Паладинът и Стражарката се разхождаха  наоколо, Монахът и Жокерът измърмориха нещо и се прибраха в стаите си а Сянката обикаляше наоколо.

- Мислиш ли, че ни каза истината – попита Паладинът.Стражарката сви рамене.

- За някои неща ни излъга, за други не – каза тя – това е неговото разбиране за истина

-.Мислиш ли че той може да е….започна Паладинът.

- Изключено! - Пресече го Стражарката. Кен Чанг нямаше деца, с изключение на един син, който умря малко след раждането си, ако имаше щях да знам. - Нейното лице за миг придоби такова свирепо изражение, че Паладинът  си помисли нещо, но тактично си замълча. Тя помълча и добави:

- Сигурно е попаднал на убиеца в Хейвън и от него е научил това-онова. Или пък дори може наистина да е бил там. Може би по лична работа. Или по професионална задача. Не е важно. Да -  бил е в Хейвън или има добър познат там, но категорично не е син на Кен Чанг. Щях да знам такова нещо. Слуховете са едно,  фактите – друго.

Внезапно се огледа. Сянката бе наблизо. Не много наблизо, но и не твърде далеч. Стражарката повиши достатъчно глас,  за да я чуят.

- Утре и аз ще разкажа една история за Кен Чанг. Но тя ще бъде наистина за човека Кен Чанг, а не за някой свързан с него. Вярвам, че ще бъде интересна.

 И се отправи на свой ред към къщата.

Паладинът постоя малко, изруга и се прибра. Остана само Сянката. Той се усмихна и хлътна в мрака.

 

КРАЙ

 

Терминологичен речник

 

сянка - става дума за платен убец. Цялото име е сянка на нощтта. Някои сенки са наистина много добри и си намират за постоянно работа по поръчка. Кен чанг е подобна легендална фигура

Търсач - не е ясно дали идва от търсач на слава, търсач на силни усещания или търсач на приключения но значението е ясно - авантюрист

Ловец - това е най-често ловец на глави, но в по-общ смисъл може да бъде и търсач. Ловците на глави имат само едан размика със сенките на нощтта - едните трябва да се вънат с главите на противниците си, а другите да ги доведат живи.

Стражник или Стражар - има функцията на полицай. Дебел тромав, зле платен и комупиран. има обаче и редк случаи на наистинас съвестни стражари макар да са рядкост има и жени - стражарки

началникът на стражите се нарича Първи Страж и се назначава от Префекта.

Префекта - Префекто урби - управлява града за пет години. Префекта който управлява столицата Хейвън носи длъжността Първи Префект

Гвардията на отделните фамилии - дукове, графове, гарфини и т.н. е много по-кадърна от стражите и по-добре въоръжена и по-добре заплатена. Това си е частан армия.

На Червения площад се намира сданието на проститутките в Хейвън тяхната госпожа се нарича Мистрес Саломе - което е обръщение за любвница или Мадам на проститутки според случая

Паладин – има се предвид рицар, кавалер, заштиник на по-слаби хора, защитник на благородна кауза

Жокер може да бъде бард, шут, менестрел, аед,  с едан дума - артист

Монахът си е монах, но в това общество монасите са по-близко до представите ни за Шао-лин или в най-добрия случай - за тамплиерите отколкото за касическите фарнцискански монаси.


Категория: Забавление
Прочетен: 796 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 17.04.2012 15:15

Трети ден.един часът и четиредесет и две минути следобед

 

Усамотението на Саар Мейда, бе прекъснато от съобщение че Първият страж му носи изключително важи новини за убиеца. Само любопитството и грижата за политическата ситуация го накараха да преустанови обеда си по средата, и да се появи за аудиенция.

      -Е – каза той нервно на Вананд щом се видях – кажи какво е пък толкова изключително.

-Знам кой е убиецът.

-Ъ!

-Знам кой е убиецът!

-кажи пак, защото сигурно не чувам!

-Знам кой е убиецът!!!

   За момент лицето на префекта премина през всички фази от почуда през шок, до облекчение.Ако в този момент в стаята се бе вмъкнал някой тигър щеше да произведе по-малко впечатление.

     -О! И кой е?

   Има много моменти, когато трябва да се внимава. Този беше един от тях. Вананд знаеше, че ако обявиш че знаеш кой е убиецът  и после кажеш, че не му знаеш името, след като си раздразнил своя началник, значи си  голям тъпак. Затова реши да я кара по-отделеко.

     -Синът на Кен Чанг. Той определено има мотив. А също и възможност.

  Настъпи известно мълчание. После Саар Мейда проговори:

    -Не се бях сетил за него. Сигурен ли си, че момчето е на нужната възраст.

   -Проверих в архивите. Преди четири години и половина когато умря бившата сянка Кен Чанг младежът е бил малко над дванадесет годишен. После изведнъж е изчезнал за почти пет години. значи сега на седемнадесет-осемнадесет години, съвсем спокойно може да си отмъщава.

    Саар Мейда не отвърна нищо. Префекта вече беше убеден.

    -Как се казва? попита той

     Вананд силно се прокашля. Часът на истината бе дошъл.

 -за съжаление част от документацията бе засекретена и не можах да се добера до името на Чанг - младши или до това как би трябвало да изглежда. Смея да твърдя, че ще ми бъде по-лесно ако ми бъде даден свободен достъп до информацията.

     Няколко мига Мейда  го гледа задълбочено.

    -предполагам, че може да се уреди. Но ще трябва да подпишеш документ , че няма да споделяш информация и че това е наказуемо.

    -Става- кимна Кар – ще подпиша.

 

Трети ден.един часът и четиредесет и шест минути следобед

 

Лий Чанг се прибра с режеща болка в дясната ръка. Отвори му усмихнатата госпожица Роза, но щом го видя усмивката й помръкна. Малок оставаше да изпищи.

-Роза моля ви дайте ми спирт и марля, на пазара един галфон клъцна по невнимание, вместо месото което му поръчах ръката му. Ще го съдя – изрече той бързо за да не й даде възможност да задава въпроси, да пищи, да вика и да циври. Видиш ли жената на ръба на истерията най-добре й намери работа. Беше репетирал обяснението си й с вътрешно задоволство видя че то хвана място. За момент момичето се поколеба, после се затича да изпълни поръчаното. Така. Дотук – добре. Сега обаче нещата ставаха по-сложни несъмнено поне един двама на пазара го бяха видели. Дори да не бяха отдали значение на сключилото се в момента като чуеха за убийството щяха да навържат нещата, щяха да почнат да го търсят и да стигнат до таз къща. А стигнаха ли дотук с бъбривата хазяйка им трябваха броени часове за да го намерят. Значи трябваше да приключи още тази нощ с останалите. Ръката го болеше, но това нямаше значение. Вече нямаше време. Жалко, че ще трябва да изостави хазяйката си без да си кажат довиждане (тя безспорно бе мило момиче и май бе леко хлътнала по него)  и при други обстоятелства…но сега грубата реалност му подсказваше, че трябва да действа моменталически. Качи се горе в стаята си. Ще трябва да вземе само най-необходимото и да остави голяма част от нещата. Това създаваше вероятност да разкрият много неща за него, но пък щеше да ги забави още час-два, защото щяха да се надяват да се завърне. Трябваше всичко да свърши тази нощ.

 

Трети ден.два часът и една минута следобед

 

      Новината за смъртта на Халеб Ченар застигна Вананд точно когато бе готов с профила на Лий чанг. В засекретените досиета той намери няколко доста интересни неща. Бившата сянка – Кен Чанг определено бе имал врагове и стражът вече знаеше кои са те. Вананд даде кратки указания да се пазят къщите на Инар и върховната жрица Авитека и моментално се насочи към пазара, където за последно бе видян Ченар. Повече от половин час отдели на убийството, макар за него то да бе ясен случай. Всичко сочеше, че убитият е изненадал убиеца си и той е действал спонтанно. Това бе първото убийство през деня и то на обществено място. Убитият сам се бе отдалечил от пазачите си. Всичко съвпадаше. Жертва и палач се бяха познали взаимно, жертвата се бе панирала и само бе ускорила смъртта си. Сега обаче съществуваше възможност палачът да бъде хванат по-бързо. Вананд Кар бе успял да се сдобие с една приблизителна рисунка на заподозрения отпреди една година и  започна да я показва на потенциалните свидетели…

 

Трети ден.два часът и двадесет и четири минути следобед

 

    Авитека се намираше в дома си, когато получи съобщението на Вананд Кар, че получава стражите да я пазят в добавка към самите тях.

-Те сте ми нужни, имам си охранители – протестира решително тя. -Прощавайте но първият страж се позова на някакви секретни доклади и счете, че сте на първо място сред враговете на Кен Чанг. Той допуска, че синът му Лий, ще се опита – оправдано или не – да ви убие.

 Тя само каза:

  -О!

Не бе допускала, че хрътката на префекта, както често наричаше Вананд Кар, е научила толкова много. Пък и да се рови в секретните досиета. Явно го бе подценила. Имаше поводи за размисъл, но сега щеше да играе  своята игра. Реши да бъде любезна.

   -Ами тогава най-добре да се скриете. Ако не ви забележи, Лий чанг може да се появи тук и вие д го изненадате, а после да го арестувате.  Ако пък останете да висите пред вратата ми, той ще ви забележи, ще изчака да се махнете и пак ще нападне.

    След кратко размишление сержантът им кимна

-права сте – къде да се скрием

-Ей там - посочи тя една врата.

 Вратата още не се бе затворила когато проехтяха виковете.

Авитека се усмихна. Бедните глупаци. Бедните мъртви глупаци. Навлече черната си роба и се подготви да посрещне Лий Чанг. Глупакът отиваше към собствената си гибел.

 

Трети ден.два часът и двадесет и шест минути следобед

 

       Камуз Инар трепереше .Току що бе дочул вестта за Халеб Ченар. Убиецът определено бе луд. Дори да не беше Кен Чанг, определено бе луд. Странно защо прозорецът бе отворен. Отиде да го затвори и едва тогава видя окървавеното тяло. В див ужас се завъртя. Зад него се стоеше Кен Чанг!

      Не, всъщност не беше Кен Чанг, когато паниката на Камуз попремина той установи няколко разлики – мъжът пред него бе доста по-млад, нямаше белег и….

     -Лий Чанг! Възкликна той – Как не се сетих!

    -този беше предсмъртният въпрос на всички преди теб – констатира младежът . За съжаление сега съм уморен, за да си говорим за миналото.

     Едва сега Инар забеляза, че дясната му ръка е  превързана около дланата. Значи беше ограничен в движенията си нея.  Усмихна се и се опита да се успокои. Замери натрапника с ваза. Нищо. С нова ваза. Пак пропусна започваше да се изнервя започва се изнервя, започна да търси нещо тежко с което да удари натрапника. Лий си стоеше и идиотски се усмихваше.  Инар рискува един поглед към камината където беше ръжена… Лий Чанг се възползва за да издърпа килима от краката му, и след като тежкото тяло на опоненат му тупна започна на го удря с масивния дървен стол по главата. На третия удар Инар беше мъртъв.

 

Трети ден.два часът и четиридесет и една минути следобед

 

      Настойчивото чукане накара госпожица Роза през зимата, да отвори вратата. Опитата й подсказваше, че така могат да чукат само от градската стража. От кралската гвардия, не чукаха а направо разбиваха вратите, а за обикновено тропане беше твърде силно.  Хазайката побърза да отвори и се озова лице в лице с Първият страж. Вананд, не се пестеше с разни протоколи, представи се надве-натри (не еч имаше нужда – всички в града го познаваха) и започан бързо разпита. Госпожица роза щеше да припадне. Да познавала  младият чанг да живеел при нея да все би сънен но тя го отдавала на умора от развлечения боже сигурни ли са че е убиец? Вананд слушаше и се чудеше как тази жена може да говори без да слага препинателни знаци в думите си. Изстрелваше думите със просто поне 240 думи в минута, той успяваше да ги запомни. Направи му впечатление факта, че Лий се бил прибрал днес с порязана ръка . не му се слушаха глупавите обяснения, който несъмнено бяха повторение на онова което той е казал на хазяйката. По интересно е, че е ранен. Сега ще се изнерви – разсъждаваше Първият страж – и ще си опита да свърши всичко с един удар. Още тази нощ. Мозъкът му вече препускаше на високи обороти.

     -Не си е взел  нещата, сър .- докладва помощникът му – взел е само един чифт дрехи. Със сигурност ще се върне.

     -Разбира, се че не ги е взел бе тъпунгер,- помисли си Кар -нали е отишъл да избие всички тази нощ . това значи, че или ще мре или ще бяга – и в двата случая не му трябва много багаж.- Но на глас каза:

    -Разбира се, останете да охранявате мястото…аз малко ще се поразходя имам чувството, че скоро ще бъда споходен от свежа идея.

И с бързи стъпки се отдалечи от къщата.


Категория: Забавление
Прочетен: 807 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.05.2012 15:54

Втора вечер. Дванадесет и половина вечерта

 

В дома на Селкор Лемер всички вече бяха пристигнали, нахлузили обичайните си маски. Камуз Инар потропваше мълчаливо по масата нерво, а Халеб Ченар пресушаваше една кана с с вино, когато се появи Мадам. Бързо седна на мястото си без въведение. Погледна към празните места – днес те бяха с едно повече и започна:

-Предполагам знаете вече, че още един от нас е мъртъв – въпреки всичките ми предупреждения Зизаис Горбай, не взе насериозно моите предупреждения и съвети и резултатите са налице. Силата ни е заедно не поотделно.” Тя огледа внимателно лицата им и каза.

-от днес знам нещо любопитно – стражата е открила, че убиецът е съвършен имитатор на стила на Чанг. Това доказва, че той е човек който го познава, но определено не е бившият префект. Т.е. нещо което можеше да се предположи с голяма убеденост вече се потвърди.

 Тя ги огледа още веднъж и каза -засега е добре да не всяваме паника в града, но имам чувството че Префекта скоро ще оповести някои неща за да намали  напрежението. Дотогава за нас е добре да мислим как би действал Чанг – явно е, че убиеца се отъждествява с него, следователно и ние трябва да вникнем в неговото мислене. Доколкото виждам логиката, най-големите му врагове са оставени за последни, а най-малките умират първи. Следователно с право предполагам, че аз или Селкор ще сме последни като организатори на покушението. Съветвам ви да се пазите двойно – обърна се тя към пребледнелите Ченар и Инар

-Това значително намалява възможностите на убиеца. И още нещо - засега убийствата ставаха привечер или късно вечер. Струва ми се, че ще е добре ако  свършим работата си в ранните часове а нощем се залостим здраво по-домовете си.

С пребледнели лица Инар и Ченар побързаха да се съгласят. Селкор само кимна.скоро събранието се разпусна. Мадам се подготви да си ходи

- Не вярваш и на половината от това което каза, нали? – попита я той. Всъщност кое от това което каза си го измислил ти и кое ти го каза любовника ти. ТЯ настръхна. Какво знаеше той. Явно повече отколкото предполагаше.

-Личният ми живот определено е твоя работа – изрепчи му се тя и продължи да се облича невъзмутимо.

 -странно каза той можех да се обзаложа че личният ти живот е моя работа съвсем доскоро, опитвайки се да я хване през кръста. „Да, но вече не е. – извика припряно ТЯ, ухапа го, отскубна се и побягна през вратата.  Няколко мига той ругаеше ожесточено всички глупави жени и цялото женско им племе после се втурна към вратата и я последва. Какво си въобразява тази кучка. Ще  го използва и му се явява разгонена, а той да я гледа. Няма да стане. Щом излезе навън за миг съжали за решението си, защото валеше пороен дъжд, но после тегли една сочна ругатня и продължи напред, опитвайки се да я изпревари по пътя за нейното имение, закъдето несъмнено се бе запътила. Внезапно чу стъпки зад себе си. Обърна се рязко, но не видя никого. Пак пое напред, но сега вече нагонът му бе секнал и страстта му се бе охладила. В този момент усети как някой го потупа по рамото. Обърна се бързо като котка, но дали от силният  дъжд или поради друга причина не видя никого зад себе си. Изведнъж усети че го хваща страх. Изтича до вратата, която бе на по-малко от пет метра зад него. С изненада установи че е затворена, макар той да имаше спомен, че я е оставил отворена. Дръпна я. Заключена. Сега вече студена пот изби по Селкор въпреки дъжда. В този момент зачу отново стъпките зад себе си. Много по близо от предния път. Ето че спряха. Пронизващ страх скова Селкор Лемер. Той се обърна….

*              *           *

          -Не е  възможно никой от тези мъже да не е забелязвал нищо преди смъртта си – стресна се Жокерът. – но Сянката само го погледна втренчено, загдето го бе прекъснал.

           Спомням си, че когато Кен Чанг бе жив, той можеше с един удар да отнеме оръжието на човека и с още два или три удара да го убие – включи се Стражарката.

Исторята е невероятна, поради ниската подготовка на тези благородници и търговци да защитят живота си както и ниската пигоденост на охраната им, но не е невъзможна добави Паладинът. Някои от най-добрите ми рицари биха могли да се промъкнат лесно зад противник. Друг е въпросът, че ние сме благородници и се бием честно, но въпросът остава – едни добре подготвен боец би могъл да изненада многоброен противник.

-Монахът добави -сега като се замислих искам да добавя, че познавам  Саар Гун, който бе градски префект три години преди събитията, Саар Вок, който бе помощник-префект –половин година лед събитието и Джафар Мейда, който бе първи страж по време на събитията в този разказ, както и Горбакс Мейда – понтифекс на Забравения бог от осем години, но не познавам човек на име Саар Мейда в Хейвън.

-Е , уважаеми, обади се Жокерът -истина или лъжа е това което разправяш.

 Сянката само се усмихна и продължи разказа си…

 

*              *           *

Трети ден. Осем без десет.

Мадам тъкмо се бе събудила, изпила бе сутрешното кафе и се осведомяваше от старата си икономка Аиша какви са новините в града. Един слух, който зачу я потресе и дълго остана безмълвна. Слух който засягаше Селкор Лемер.Вярно отдавна чувствата й към него не бяха това, което бяха някога, а снощи той се бе държал отвратително, но не можеше да не изпита емоции пир мисълта, че е мъртъв.

 

Трети ден. Осем и половина сутринта.  Агент Вананд Кар за пореден път оглеждаше трупа на Зизаиз Горбай, когато го свари новината за новото убийство. Това му дойде наистина много. Неизвестният убиец ( за себе си Син Кор го наричаше вече мистър Х) започваше вече да убива по двама души на ден. Значи наистина бе обзет от жажда за кръв.  За сметка на това в мозъка на агента започваше да се подрежда една стройна теория, която обаче имаше нужда от проучване. Май и днес нямаше да почива. -да вървим-  кимна той уморен на патрулния стражар и се остави да го поведе към новия труп.

 

 

Трети ден.десет и половина сутринта

 

Лий Чанг се събуди доста изморен, както никога досега. Каква бурна нощ! Още трепереше от напрежение. Отиде пред огледалото и бавно започна да се бръсне, като внимаваше да не се пореже. Добре че поне вече не му се налагаше да ходи на бръснар. През цялото време се чудеше кой бе странният кукловод, кой държеше целият град в ръцете си. нямаше, съмнение, че всъщност именно той бе тайнствената фугура, коато управляваше Съвета на седмината, макар да не присъстваше сред тях.  В началото Лий се бе заблудил мислейки си, че тайнствената Жрица командва (вече имаше предположения, коя може да е тя), но бързо бе разбрал, че греши. Тя също бе фигурант, макар и от по-високо ниво. Фактът че научаваше новините от друго място му подсказа, че не търси в правилната посока. Лека болка, му подсказа, че се е убол с бръснача.  Щеще да помоли хазяйката за малко чиста вода и спирт. Усмихна се. Тя едва ли щеше да го приема така спокойно,  ако знаеше какво прави нощем. Отново се усмихна но този път по-широко. На фона на кръвта, по гърлото му усмивката му беше зловеща.

 

Трети ден.дванадесет и четиридесет минути на обяд.

 

Халеб Ченар се разхождаше  близо северната страна  до битпазара. Отляво светеха червените фенери на проститутките, но той бе толкова нервен че не ги погледна. Бе взел двама яки охранители със себе си, дори за такава лека и безобидна разходка посред бял ден – беше видимо изнервен. Трябваше да се разсее не можеше постоянно да мисли дали ще бъде следващата жертва.

 

Трети ден.дванадесет и четиридесет и три минути на обяд.

 

Лий Чанг се разхождаше близо до южната страна на битпазара. Отдясно светеха червените фенери на проституките, но той не им обръщаше внимание, бе излязъл да се поразсее, отвреме-навреме купуваше нещо и го слагаше в торбата си, безгрижно продължавайки напред.

 

Трети ден.дванадесет и четиридесет и шест минути на обяд

 

Халеб Ченар почти бе достигнал до средата на пазара, когато съзря едно лице и направо замръзна. „Спокойно, спокойно каза си той аз съм сред пазара, сред много хора и имам охрана” в този миг Лий чанг се обърна с лице към него и по физиономията му пролича, че и той знае, че е разпознат. В миг Ченар забрави всичко!Неподправен ужас се изписа на лицето му, той заряза и стоката и двамата охранители и се затича, оставяйки пазара зад гърба си.

 

 

Трети ден.дванадесет и четиридесет и шест минути на обяд

 

Лий Чанг изруга полугласно. Слава Богу, че бе имаше твърде много хора и не се чу, но на охранителите определено им направи впечатление как изчезна началникът им. Трябваше да се погрижи и за тях – но това после. Първо трябваше да се увери, че никой нищо не е чул, после да напусне полесражението тихо и безмълвно., да докопа оная гад и после да се раправи с охранителите. Не бе лесно, но бе осъществимо.

Лий Чанг направи леко движение с главата и очите без да си мърда врата. Засега нямаше паника никой освен охраната не без забелязал, че Ченар сякаш се изпари във въздуха. Проклетия ченар да го срещне в такъв момент.  Приликите и разликите с кен Чанг се набливаха на очи за всеки, който го познаваше добре, въпреки изминалите години. Лий започна тихичко да се измъква, като с периферното си зрение забеляза, че охранителите го последваха. Ясно, тези момчета си заслужаваха хляба явно имаха и мозък, не само мускули. Щеше да е по-трудно отколкото си го бе мислил. Не трябваше да допуска жертвата да се отдалечи. С тези мисли той потъна в една глуха уличка.

 

Трети ден.дванадесет и педесети и две минути на обяд

 

Двамата големи южняци се спогледаха. Видът на онзи мъж бе ужасил до крайност техния началник и той бе зарязал всичко и бе избягал, напълно забравяйки ги, но професионалната етика и най-вече синдикалните закони не позволяваха те да го оставят в опасност. Тъй като в града прекалено много се говореше за тайнствения отмъстител, те моментално последваха мъжа, след като той се скри в една крива уличка, без да правят впечатление. И двамата бяха наясно че той ще ги отдведе до Халеб Ченар. Ала ето, че сега го бяха изгубили.

Внезапно по едрият от тях се стовари на земята бежзизнен и мъртъв, под налетелия го изотзаде Лий Чанг, кйто го повали с два бързи удара. Другият охранител обаче бързо се опомни той видя че въпреки, младото си лице, пред него стои опитен убиец. Няколко минути те се дебнеха после си нанесоха няколко силни удара, докато Лий се докопа до гърлото на противника си. После всичко свърши.

 

 

Трети ден.дванадесет и педесет и шест минути на обяд

 

Халеб Ченар дишаше тежко. Богове! Как не се бе сетил. Ами да Момчето на Кен Чанг! Лий Чанг! Та той е бил навсякъде с баща си, гледал го е всеки ден, виждал го е как тренира, как се бие, Кен му  е показвал как убива противници…а го имаше и желанието за мъст. Как не се бе сетил. И такъв отвратителен късмет да го срещен точно на пазара. И той да го види. Само да оцелее. Като че ли…не, само му се е сторило че чу шум. От нерви е Веднага ще свика съвета, ще накара всички да му излязат насреща да претърсят целия град. Защо не бе счупил клончето  докато бе още младо. Но имаше време. Само трябваше да се свика съвета. Ченар за пореден път съжали, че глупаво изостави двамата си охранители. Сега вече наистина се чу прокашляне зад гърба му. Ченар се вцепени.

-мен ли търсиш Ченар? -  чу се глас зад гърба му.

Халеб се завъртя като светкавица. Отсреща му стоеше Лий Чанг. Започна  бавно да отстъпва назад, гърба му опря нещо твърдо. Стена? Може би. Да, ако го забави достатъчно…

-Забрави за охраната – посъветва го Лий Чанг със студена усмивка.

-Те нямат да ти помогнат

Така значи. Бързо пипаше. Достоен последовател на баща си. Халеб Ченар се стегна. Проклет да бъде, ако се даде без бой. Проклет да бъде ако…Ударът отляво го изненада. Не беше очаквал да са отляво. А всъщност - защо не. Хлапето може би копираше Чанг, но не беше самата бивша сянка. Само че това вече нямаше значение. С мисълта „провалих се” Ченар се пренесе в Отвъдното.

 


Категория: Забавление
Прочетен: 855 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.05.2012 15:54

Втори ден.пети и тридесет и една минути, късен следобед.

 

Агент Вананд Кар нервно преглеждаше фактите в кабинета си. Беше обходил свидетелите, прегледал труповете, после отново беше говорил със свидетелите и пак бе видял труповете и нищо интересно не бе научил. Опитваше се да свърже фактите. Имаше последователен и методичен убиец, който отстраняваше враговете на  покойния Кен Чанг почти без да оставя видими следи. Поне не такива които да личат. Освен това умееше да се справя със здрави охранители. Значи бе майстор на ръкопашния бой. Ударите си нанасяше с винаги отляво, с лявата ръка. Стоп. Умореният мозък на първият страж най-после прещрака. Удар отляво обикновено се нанасяше   с дясната ръка, а Кен Чанг….

Изведнъж се почувства освежен и скочи. Умората му бе отишла някъде далеч. Дошла му бе идея, но трябваше да иде бързо в градската морга и да види труповете преди да са изстинали.

 

Втора вечер.девет и четиредесет и пет

 

Зизаис Горбай бе удвоил охраната си, която и бездруго не ме никак малка, но въпреки това не се чувстваше спокоен в голямото си имение.  Макар външно да не му личеше той бе силно развълнуван от мисълта, че толкова много от заговорниците срещу бившия Префект намериха смъртта си по неизяснен начин. Въпреки това Горбай не бе суеверен и вярваше, че смъртта на другите е резултат от усилията на някой от другите заговорници да разчисти сметки. Подозираше най-вече онази коварна жрица и нейното протеже Селкор. Напоследък и двамата се държаха доста странно. Може би трябваше да им направи някакво посещение. Някакво скърцане се разнесе. Зизаис се ослуша. Нищо. Само му се е сторило. И оня агент.Лазеше му по нервите с неговите въпроси. Да влиза през предната врата. Да се държи така НАГЛО. Когато това свърши трябваше да задейства някой връзки и някой щеше да остане без работа. Скърцането се повтори – този път по-силно и по близко. Той скочи. Не му се бе причуло. Мечът се озова в ръката му. Започна да се придвижва предпазливо. После рязко отвори вратата. Нямаше никой.

Вторият поглед го накара да види охраната. На пръв поглед десетимата гвардейци можеха да минат за заспали, без  рани по телата, но той прекрасно виждаше неестествено отпуснатите им пози, за да се залъгва. Горбай стисна зъби. Ето сега. Завъртя се с меча. Пред него имаше някакъв неясен силует.За първи път в живота си богаташът усети, че изпитва страх. Наистина ли старият му враг се бе върнал от отвъдното? Неочаквано силуета се усмихна.

–Не ме ли помниш, Зизаис?. Прекрачи напред – и изстреля дясната си ръка мощно напред. С едно движение той стисна гърлото на Горбай, а с другата ръка му изби меча. С последния си дъх умиращия осъзна грандиозната измама, но нямаше сили за повече.

 

Втора вечер.единадесет без пет

 

Вананд  се чудеше за какво ли го вика префекта. Вярно разследването бе напреднало и бе стигнало до нова фаза , но Саар Мейда нямаше как да знае това. Значи бе нещо неприятно. С гадно чувство той престъпи през познатия праг, през който го въведе иконома.

Саар Мейда го очакваше.

–Влез, Вананд Кар, влез – посрещна го той с измамно благ глас –Сигурно се досещаш че те повиках заради делото, което вече става особено интересно. кажи ми имаме ли напредък по делото?

–Определено, ваша светлост – отвърна Първият страж и Префекта не можа да скрие изненадата си. Какво ли не бе наред?

–Слушам те – внезапно стана сериозен той.

Какво пък. Щом настоява.

 –Вече имаме профил на престъпника. Той е методичен, добре трениран  и владее трудни за усъвършенстване техники, но определено не е Кен Чанг. Разбрах това преди малко повече от час. Всичките му удари са с дясната ръка, а Чанг бе известен левичар. Специално ходих в моргата да проверя.  Синините са отляво. На тези дето имат синини и отоци. Ако беше Чанг щяха да са отдясно. Това значи, че имаме професионалист, който добре владее неговия стил, може би дори познава Чанг, но не е него самия

Префекта го гледаше замислено.

 Мдааа. Може би наистина имаме някакъв напредък, макар, че ми се щеше да знаех това по-рано. Значи си бил в  моргата. Е тогава сигурно не знаеш. След което погледна  агента и му кимна .

-Имаме поредно убийство. Зизаис Горбай. Същия стил.Охранителите поразени за минути, без видими рани, той самият – удушен. Отново не е използвано оръжие

Агент Вананд Кар беше потресен. Не беше очаквал толкова скоро ново убийство.Всъщност защо не? Убиецът убиваше по жертва на ден.

-Започва да убива, все  в по-ранната част на деня и все в по-ранната част на деня - Отбеляза полугласно той. - Жаждата за кръв го завладява. Както върви скоро ще имаме трупове по обед.

 Изведнъж  осъзна какво бе казал и си прехапа езика.Префекта го гледаше строго.

-Разчитам да няма трупове по обед! Всъщност разчитам труповете да спрат!  каза строго Саар Мейда.

-Утре ще се занимаеш с трупа. Сега мозъкът ти трябва да почине от стреса и напрежението, а на трупа нищо няма да му стане ако 6-7 часа поотлежи. По-умрял няма да стане. Ще пратя патрул да пази следите.

Стражникът искаше да протестира, че навярно някои от следите могат да се изгубят през нощта (познаваше немарливостта на колегите си в това отношение), но като видя настоятелния поглед на префекта се отказа да спори. Поклони се и излезе бързо.

 


Категория: Забавление
Прочетен: 724 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.05.2012 15:53

Втори ден. Сутринта рано. Малко след осем.

 

Първият страж разглеждаше трупа с омерзение. Знаеше си, че трябва да разпита Шамил Бенар още вчера, но затрупан в писане на доклади за смъртта на Лий Хан, просто не му бе останало време. Станало бе това от което се бе страхувал – сериен убиец. Сега разгледа телата по-внимателно. Отново нямаше видими рани и отново,като че ли въздухът на всичките жертви внезапно бе свършил  и те просто се бяха проснали на земята. Безспорно – бързи и тежки удари в трахеята. Внезапно  се загледа в една от жертвите – макар много леко си личеше, оттока отдясно. Първият страж си спомни и че телохранителят на Лий Хан също имаше синина отляво. Нещо зачовърка в главата му.

-Това че убиецът е десничар вероятно е важно, по особен начин за случая – каза си той – но сега не мога да се сетя нищо повече. Ще се опитам, да не  се напрягам  и в даден момент прозрението само ще ме осени когато съм спокоен.

 

Втори ден. Сутринта рано. Осем и четиридесет

 

Саар Мейда нервно  потропваше с пръсти, по масата, докато отпиваше от чая. Префекта отпи една глътка и каза на иконома си „Ен Тан, кажи на агент Вананд Кар, че вече може да влезе”.

Възрастният мъж изпълни реверанс и излезе. Скоро след това се зачу леко тропване. Някое нетренирано ухо не би различало отварянето на вратата, но Префекта не бе човек, като всеки друг. С периферното си зрение той забеляза влизането на Първия страж в кабинета.

-Добро утро, агент  Вананд Кар – поздрави той, все още с гръб

- Раничко започват днес убийствата. Това прозвуча като недоизказано обвинение, което увисна във въздуха. Агентът обаче не се смути.

-Аз пък намирам, че дори много се забавиха – обяви той и при рязко  подскочилата нагоре вежда на Префекта. И побърза да добави Още в първия доклад писах, че имаме безпогрешен имитатор на Белязания. Ясно е, че жертвите ще бъдат сред враговете на убития.Можем да очакваме сериен убиец.

Префекта повдигна и другата си вежда.

-Очаквали сте масов убиец, действащ в стила на Белязания, но не сте могли да спрете смъртта на Бенар. Ще призная, че съм разочарован.

Вананд Кар се принуди да запази спокойствие пред ледения поглед.

-Извинявам се, но и Вие не бихте могли да хванете убиеца. Белязания имаше много врагове, не бихме могли да знаем кого точно от тях ще иска да отстрани убиец във всеки момент. Наистина имаше някой податки, че Бенар знае някои неща.  Не можах обаче да стигна до разговор с  него, защото цял ден разпитвах свидетели и писах доклади.Предстоят разговори и с други свидетели на двете убийства. Тепърва ще се изясняват фактите.

Префекта го погледна.

 -Доколкото разбирам вие научавате по нещо за престъпника с всяко ново убийство. Няма да ви задържам повече, но искрено се надявам да ограничите броя на убийствата до минимум. ИМайте предвид, че това са видни граждани на Хейвън. Ще ми бъде неприятно ако кариерата ви се спусне стремително надолу- След което му направи знак, че е свободен.

 

Втори ден.десет и половина предиобед.

 

Лий Чанг се събуди внезапно, от своя кошмар. Младежът наплиска лицето си, и започна да се бръсне в огледалото. След около четвърт час бе свеж като репичка, а от снощния сън бяха останали само неясни спомени. С лека, но уверена стъпка слезе на първия етаж, където хазяйката подготвяше закуската. Усмихна му се, щом го видя и той реши, ще е учтиво да и върне жеста. За момента се ограничи дотолкова.

В момента в който хапваше се осведоми бегло за новините днес.Неговата хазяйка госпожица  Роза През Зимата (тя настояваще да я нарича само Роза) му разказа, че вече има второ убийство.  На Шамил Бенар, извършено по абсолютно идентичен начин като първото.При това- при много по-засилена охрана, с много повече трупове. Никой вече не се съмнявам, че Белязания е излязъл от гроба и се разхожда сред живите, отмъщавайки си на враговете си.  Тъй като усети в нея злорадството на по-бедния към по богатия, я попита ако това е истина не се ли страхува от мисълта за разхождащо се зомби. Отговорът й го изненада. -Че защо да се страхува, тя нищо лошо не е направила на префекта, да му мислят враговете му. В ограниченият й начин разсъждение Лий Чанг усети за пореден път желанието на обикновения човек за абстрактната справедливост. За това именно те толкова обичаха Кен Чанг. Бившия префект винаги прилагаше съвестно закона дори когато не бе в негов интерес. Лий смутено се извини, и излезе навън.

 


Категория: Забавление
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.05.2012 15:52

 

Георги Александров

 

Неприятности в Хейвън.

 

Първа част от хрониките на Кен Чанг







            НЯКОЛКО ДУМИ ОТ АВТОРА

 

         Здравейте скъпи читатели!  Първо искам да се представя на всички които не ме познават - аз съм едно младеж с богато въображение и свободно време за губене.От най-ранно детство приказките с добри юнаци и красиви принцеси ме омайваха - и аз реших да създам свои приказки и свои юнаци.Преди да се потопите  в света, който с доста усилия създадох в рамките на три месеца да ви дам някои общи представи за него.

           Митологията мнозинството в Хейвън е близка до елинско-тракийската - има бог на войната, бог на веселието, бог на подземното царството, богиня на брака и т.н. изключение правят източняците (за тях ще стане дума по-Долу), които почитат по-скоро противоборстващия слънчево-драконов култ. Администрацията на Хейвън е характерена за северните италиански градове от 10-12 век - а именно града се управлява на олигархически принцип от няколко фамилии. 

         В Хейвън има три раси  - западняци, източняци и южняци. Запдняците са мнозинство и отговарят на представата за ранни европейци и няма какво да ги обяснявам. Източняците са етническо малцинство преобладават мургавите хора с чалми на главите, но има и малко  хора с дръпнати очи които също влизат в типа – източняци (те обаче са рядкост).  Южняци  са толкова малко, че най-често се срещат само на пазарите за роби  Специално в този разказ става дума САМО за източняците и източняшките квартали където се намират бандите на "тигрите" и "змиите" а не и на другите две раси, затова затова съм позвал алано-сарматски, ирански и прабългарски имена. тук там се прокрадва и някое друго - шумеро акадско или китайско име - но като цяло принципът е спазен

         Хейвън е упадъчен град - град на крадци, убийци, изнасилвачи. Но Хейвън е също град на доновете от богатите фамилии.Този Хейвън не е Хейвън на Стивън Кинг, но е много близко до неговия като усещане. тук са Сенчестата алея, кръчмата "Дивото прасе" и много други места където никой порядъчен господин няма да отседне, а още по малко - дама. П.С.

         Накои читатели може да не са чели класическо фентъзи – за тях съм предвидил кратък терминологичен речника края на разказа.

Предварително се извинявам на всеки които е очаквал в разказа да кипи магия, да се търкалят глави на магьосници, да се спасяват девици. „а ла Конан”. Такова нещо при мен няма да се случи. Не и в тоя разказ. Постарах се да направя добър криминален трилър издържан в средновековен дух, като съм се придържал съм се към стила на Пол Дохърти и най-вече към Кентърбърийските загадки, и донякъде – на Джорж Р. Мартин.. Моля за което читателите да не ми се сърдят . Опитах се да бъда оригинален и в същото време - да спазя характеристиките на жанра героично фентъзи.

Ами това е . Остава да ви пожелая:

Приятно четене! Ще се срещнем в следващия ми разказ за Кен Чанг!

 

                           



                        ПРОЛОГ

 

В  една староприемница на самия край на света, се бе събрала доста странна и шумна компания. Единият бе наглед младеж, но с обиграни движения и зорък поглед, който подсказваше, че е ловец на глави или нощна сянка . Той говореше малко и повече слушаше. Вдясно от него стоеше паладин с побелели коси, който шумно се смееше, а вляво – красива жена в зряла възраст със стегнато тяло и захабен меч пред нея. По всичко личеше, че е стражарка. Срещу тях се бе настанил някакъв жокер шапка на звънчета, а отляво похървкаше монах, подпрял се на бойната си тояга. Знаците го издаваха, че от известния манастир Као Мин.

- Е уважаеми - Има доста време докато затворят пивницата – каза Паладинът,” какво ще кажете ако всеки от нас разкаже по една история в която е взел участие

- Става - обади се Стражарката - но само никой не пита дали историята е истина или лъжа, докато всеки не приключи разказа си. Нека другите сами да отгатнат.

-Разбира се - съгласи се Жокерът -  точно това ще направи разказите ни интересни.

Изведнъж интересът на Сянката се събуди – В такъв случай ако не възразявате аз ще разкажа една история за легендарния Кен Чанг, … макар събитията да не го засят съвсем пряко.

При споменаването на бившата легендарна сянка всички реагираха различно – Стражарката повдигна вежди в знак на интерес, Паладина се намръщи, Монаха се разбуди стреснато, а Жокера заразглежда Сянката с любопитство, но никой не възрази.

В такъв случай – обяви младежа – ето ви историята.

                     

 

                

 

 

 

                  ПРОЛОГ   II

 

Първа вечер. Един час след полунощ

 

В Кръчмата “Дебелата свиня” беше претъпкано с народ и адски шумно.  Посетителите разискваха някакъв важен проблем. Част от тях бяха редовни клиенти, а други -  непознати. В центъра около две маси се бяха разположили групичка от хора, която оживено дискутираше скорошните сблъсъци, между източняците и западняците.

 Лий Хан взе участие във всички разговори. Търговецът бе пийнал малко повечко, бе весел и  в добро настроение. Отляво стоеше метресата му – прекрасна жена с добре наляти гърди и гъвкав ханш. Отдясно и малко отзад бе охранителят му – строен южняк с твърди мускули, здрава сопа и мрачно изражение. Лий Хан нямаше никакво желание на да се прибира, но вече минаваше полунощ и приятната компания започна да се разпада. Леко клатушкайки се, но все пак стъпвайки на краката си той тръгна по Широката улица, прегърнал жената с едната ръка и говорейки и нещо през това време на ухото. Бодигардът идваше веднага след тях. Тримата се насочиха към мястото, където ги чакаше каретата. Вероятно ако бе трезвен Лий Хан би забелязал, че от сенките зад тях се отдели още една сянка която тихо ги последва. Вероятно дори щеше да чуе тъпия удар и липсата на бодигарда си. Но той бе твърде пиян и обладан от похот, за да забележи нещо извън себе си.

Изведнъж той стигна до края на улицата  и мозъка му бе установи един твърде странен факт

-Каретата, я няма! Касим….

 Гласът му замря в гърлото когато видя на близо два метра от себе си тялото на проснатия телоохранител а между него и южняка стоеше някаква тъмна сянка. Жената изпищя.

-По-добре не го прави пак. – посъветва я сянката. О, богове! Този глас. Този удар. Тази стойка. Нима бе възможно мъртвите да възкръсват! Макар да не виждаше човека пред себе си ясно Лий Хан усети, че се облива в студена пот. Жената изпищя отново.

Изведнъж   сянката изчезна, след миг се появи буквално до нея и я удари силно по врата. Жената се строполи мъртва.

-Предупредих те да не го правиш – помърмори нападателят, чието лице все още не се виждаше, въпреки че контурите му започнаха да се очертават.

Сега вече Лий Хан стана по-бял от платно. Само един човек можеше да убива по този начин, без да използва оръжие. Белязания. Кен Чанг . Но той бе видял лично как Кен Чанг полетя от скалата поне хиляда метра надолу. Летеше и се смаляваше, а викът на бившата сянка отекваше между скалите. Нима някой може да се върне от мъртвите?! Но човекът пред него бе живото доказателство, че може.

Хрумна му, че може да се пазари. Или да опита късмета си. Или и двете.

-Слушай – започна той сигурен съм, че виждаш нещата от едната страна. Сега си казваш. Това е оня тип дето ме бутна от скалата, защо не му го върна като го убия. Сигурно си прав за себе си. Но има факти които не знаеш.

-Така ли? - каза гласът отсреща. Той бе все така шеговит, но търговецът усети и нотки на любопитство. По дяволите няма ли някой да се появи по тая улица и да ги види.

-Да така е. Ние бяхме седем души, които твърде възнегодуваха, когато те направиха префект, теб бившата сянка. Всеки от нас тогава загуби по нещо. Съгласен ли си ако ти кажа имената на останалите шест да ми пощадиш живота”

Търговец докрая. – разсмя се гласът отсреща. какво пък кажи ми информация която ме интересува и съм склонен да те оставя жив.Ти обаче ще забравиш, че си ме виждал 

Ами – изброи ги Лий Хан, освен мен участваха тлъстият Шамил Бенар, на когото ти конфискува имоти, Камуз Инар, който те мрази заради произхода ти, Халеб Ченар, заради това че осъди брат му на смърт, Селкор Лемер, чийто чичо прогони заради опита за преврат, както и бившият префект Зизаис Горбай. Всички те  мразят”

Аха- усмихна се сянката  - но ти не каза най-важното –  кой – бе седмият човек, този който даваше заповедите . Тук търговецът трепна.

- Честно казано не знам. Винаги идваше с маска на лицето. Никога не говореше, правеше само знаци. Но имаше фина фигура и съм почти сигурен че беше жена. Веднъж префекта се обърна към фигурата със думите ваша светейшество и предполагам, че е някоя жрица,  но повече мога да ти кажа

За миг наемният убиец се замисли. Лий Хан усети това и реши, че часът му е настъпил, измъкна двуострата си кама  и се хвърли напред. Дали алкохола бе притъпил рефлексите му, или просто онзи отсреща бе много бърз, но ръката му бе стисната като в менгеме. Лий Хан тихо извика и изпусна оръжието си на земята. В миг една здрава ръка го сграбчи за гърлото.

- Не трябваше да правиш това – изшептя му един познат глас. -Бях готов да спазя моята част от уговорката, но ти провали всичко. От тъмнината изплува едно лице. Миг преди края милостиво да дойде Лий Хан прозря истината.

 

Първи ден.Рано сутринта. Девет и шест минути.

 

Градския префект надигна глава. Сутрешното  главоболието продължаваше да мъчи Саар Мейда, но той се постара да не му обръща внимание, и докато си пиеше чая потропа със звънчето. Веднага се появи възрастен иконом в ливрея.

-Какво ще желаете, млади господарю? – попита той.

-Ен Тан , случило ли се е нещо особено  напоследък?

 Ен Тан се замисли.

- Ами като питате така – има две- три новини. Предполагам вече сте чули, но Лий Хан е бил убит снощи вечерта-

-Лий Хан е бил убит- – изведнъж префекта се превърна целият в слух.

-Да-. Отбеляза иконома – също и охраната, както и някаква жена, навярно проститука или любовница, ако се съди по грима и дрехите. целият град говори за това. Но по интересното е как са били убити.

Така ли? – Саар Мейда понечи да остави горещия чай. И как са били убити”.

-Без оръжие, господарю, а и тримата са били въоръжени

 Какво пък е толкова странното, зачуди се префекта – смръщено – наели са добър професионалист.

Да,но само един човек може да убива, без да оставя рани

БАМ!

-Няма рани?- не повярва Саар Мейда, не обръщайки внимание на счупената чаша.

Няма! – потвърди икономът без да обръща внимание на разширяващата се локва чай. Няма рани, няма синини, няма отоци.Те просто си лежат там И го погледна. В двата мозъка премина една мисъл. Между тях петното от чая се разширяваше.

-Колко от хората в града вече говорят, че Кен Чанг е възкръснал – въздъхна префектът. Икономът направи предпазливо гримаса

 -Преди един час бе едва една трета от града, но сега сигурно са се увеличили.

Саар Мейда направи кисело изражение, даде разпореждания да се почисти масата,  да се извика най-добрият стражарски екип в град и започна да размишлява. Някога, много отдавана той познаваше един мъж, който можеше да убива без да оставя видими следи, използвайки забравеното изкуство на нинджите Дим Мак, но не бе възможно…не, абсурдно бе той да е тук сега. Мейда бе наследил поста на префект, от този мъж. Самият той, бивша сянка променила завинаги съдбата на Хейвън, бе  убит преди почти четири години и половина, след перфектен заговор,

 

Първи ден. сутринта.  Девет и петдесет и седем минути

 

Не бе минал и час когато при префекта пристигна Вананд Кар, Първи страж на Хейвън. Вананд Кар бе един от най-добрите агенти на префекта и Саар Мейда му възлагаше големи надежди.

-Седни- изръмжа му той.

-Няма да те запознавам подробно с убийството, защото сигурно вече си чул основното. Достатъчно е да знаеш, че е жертвите са убити по начин, напомнящ на прословутата сянка-префект, Кен Чанг, още повече  че основната жертва бе сред неговите врагове. Излишно е да ти обяснявам, че не мога да позволя, да се появят слухове за ходещи мъртъвци в града.Затова е важно да разберем кой стои зад покушенията

-Разбирам каза агента – С колко време разполагам?.

-С нужното! - смръщено отвърна Саар. - Но то не е много.

Настана неловка тишина.

-Ами ако това е всичко… –Вананд Кар  разпери ръце – аз и екипа ми по-добре да отиваме да разследваме.

-Всичко е! - кратко го информира префекта.

Стражът излезе с от залата, насочвайки се към мястото на престъплението, където започна да дава указания на подчинените си.

                    

Първи ден. Единадесет часа и две минути

 

Жената бе фина и стройна, лишена от възраст и макар да имаше леки сенки под очите мнозина биха я нарекли привлекателна и дори нещо повече -  с радост биха споделили компанията й. В едната си ръка държеше тънък камшик, навит на две, а в друга ръка си вееше с ветрило. Повечето хора биха я подценили, смятайки я за безобидна, но не и събеседникът й, който знаеше, че тя е една от най-опасните жени в мегаполиса.

- Времето е опасно  Селкор -  Каза жената –  трябва да свикаш останалите. Ще се постарая да дойда навреме

-Налага ли се да  го правим отново – опита се да се възпротиви той и при повдигнатата й вежда бързо добави - твое светейшество. След което добави - Проблемът засега изглежда малък.

-Боя се, че се налага – поклати глава ТЯ. „Един от нас вече е убит, Първият страж вече шета из улиците на Хейвън, а простолюдието мълви, че Белязания е възкръснал…ако нещата останат така можем само да се радвам, но силно се съмнявам, че няма да последват още трупове. Не, още тази нощ трябва да свикаш останалите.

 След което го отпрати с величествен жест.

Селкор Лемер бе храбър мъж, но сам не разбра, кога стигна прага, на постройката.

- Ще се погрижа за това – промърмори мрачно той.

- а веднъж всичко да свърши, ще се погрижа и за теб, кучко. Това е нещо, което трябваше да направя, отдавна, но все още не е късно.- Отговори му воят на вятъра

 

Първи ден.Единадесет часа и две минути. На друго място…

 

Агент Вананд Кар  се потеше в жегата, докато хората му правеха внимателен оглед на телата. Слава на небесата накрая взеха че приключиха.

 -Какво сочи първоначалният оглед попита агент Вананд Кар помощника си.

-Трудно е да се отговори набързо – помощника му бе младо хлапе, което работеше с клишета – но кратката оценка предполага, че охранителят и момичето са убити след бързи удари, по сънната трахея.

След кратко колебание той добави – правено е от професионалист.

-А основната жертва?- информира се агент Вананд Кар.

 -Лий Хан  е бил къркан до козирката. За което свидетелстваха и тези които са го видели са последно- след което забеляза укорителния поглед на началника си

-Извинете сър, знам, че за умрелите не бива да се говори така, обаче е истина. А на всичкото отгоре е постъпил и глупаво. Тръгнал е да вади нож. Ръката му е огъната в ставата, и е душен, той е единственият със синина, но явно смъртта е настъпила бързо, защото тя е почит незабележима. Бих казал, че противникът му е имал здрави мускули.

Сега вече Първият страж не можа да се сдържи и пристъпи по-отблизо оглеждайки телата. Да, наистина, за да се справи човек с бодигарда с един удар трябва да е имал или невероятни умения или  здрави мускули, или и двете.

Лий Хан лежеше с огъната става, а очите му се взираха с ням ужас споделен със някакво внезапно прозрение. Прозрение, което той обаче нямаше вече как да каже. Прозрение, което Първият Страж трябваше да научи.Вананд Кар въздъхна. Нещо му бягаше. Телата бяха тук. Убиецът е стоял ей там. Местил се е в сенките. Нанасял е удари в определени точки. Имаше чувството обаче, че нещо много дребно се изплъзва от съзнанието му.  Накрая с нежелание остави телата. Нямаше какво повече да научи от тях. Даде разпореждания да се погребат и се отправи към следващата отправна точка – да разпита близките на починалия.

 

Първи ден.Единадесет и половина на обяд.

 

Лий Чанг стана от леглото и се прозя. Беше в добро настроение. Направи сутрешната си разгрявка, облече се и слезе долу на първия етаж на гостилницата  „усмихната Роза”. Роза го посрещна още от вратата.

-господин Чанг днес се успахте. - Засмя се тя. Вече е ранен обяд, затова направо идвате навреме за обяда. Още малко и щях да ви будя.

Добре, че не го е събудила. Щеше да види нещо, което не трябва да вижда и последствията за двамата щяха да са неприятни. Но за нея повече. Лий Чанг отпи от чая и започна да яде рибата.

-Какво ново има днес Роза - запита небрежно той. Това сякаш отприщи вълна от чувства у нея.

-Ако само можете да си представите през нощта някой е убил оня гадник търговеца Лий Хан мръсника с му с мръсник дето все дереше бедните хорица с лихвите си а също и бодигарда му някаква чернилка с един удар както и някаква си проститутка дето оня мазник бил награбил да се скапе в отвъдното дано и сега целият град говори как префекта възкръснал от мъртвите за да си отмъсти.

Много интересно! Лий Чанг за пръв път попадаше на човек, който при  вълнение можеше да говори препинателни знаци сливайки всичко в едно. Макар трудно той успя да асимилира всичко между две хапки ориз

-какво общо има сегашния префект, с убития?

Не сегашния а предишния Кен Чанг бе негов враг а убитият е без видими рани както и другите двама и целият град говори че Белязания е оживял

Аха. Това било значи.Лий Чанг за момент се замисли дали да не обясни на хазяйката, че мъртвите не възкръсват, но после се отказа  теологичните спорове.

-беше много вкусно, госпожице…

-Роза само Роза.

-Добре Роза, знаеш ли къде мога да намеря бръснар?

 

 

Първи ден. Три часа следобед.

Агент Вананд Кар проклинаше съдбата. Най-мразеше да разговаря с опечалени роднини, а сестрата на Лий Хан бе точно такава . Да- знаела, че брат й не е светец; да знаела за враждата му с бившия префект,; не  - не вярвала, че хора могат да възкръсват. Ако имат повече въпроси да ги зададат към Шамил Бенар или Камуз Инар, които също тъй са врагове на бившия префект. Тя не знае нищо повече. Нещо в жената го накара да повярва че не знае нищо повече  за случая. Изглеждаше толкова слаба и прекършена. Първият страж й осигури охрана и се зае да пише доклада си. Знаеше че следващата му задача е да разпита Шамил Бенар

 

Първа вечер.Десет и половина вечерта

Някъде там в Хейвън. Шамил Бинар вече се приготвяше за присъствието си на Съвета.  Този съвет бе голяма глупост. Отдавана бяха изминалите дните, когато се налагаше да го свикват редовно, но Селкор настояваше да го правят. Шамил подозираше, че всъщност Селкор е безгласно буква, а зад всичко стой ТЯ, тайнствената МАДАМ, жената в черно, но не можеше да го докаже.Изведнъж дочу шум. Странно. Сигурно му се е сторило. Не би трябвало да има някой в имението му. В неговото имение. В неговото огромно имение. Шамил бе едър мъж, главатар на целия клан на змиите в Хейвън и не се уплаши, а се насочи към вратата, откъдето дойдоха шумовете. Изведнъж застина. Телоохранители лежаха мъртви. Не бяха получили никаква видима рана – нито от нож, нито от меч, нито от стрела, а просто лежаха без пулс, сякаш ги бе ухапала отровна змия, но Шамил знаеше че това не е така, защото змията оставя следи от зъбите си. По телата на мъртъвците нямаше никакъв белег. Нищо. Той настръхна. В този момент се зачу тих смях. Кожата му се изправи. Само един човек можеше да се смее така, но това не бе възможно, не това не бе….просто не бе възможно. Шамил стисна меча с всички сили.

-Къде си, дяволе извика той . Смехът се чу отново, но този път по близо

 -Хей, Белязани, ти ли си? – пръстите на Шамил трепереха. Отвърна му подигравателния смях.

 -Белязани….Белязани ти ли си? …Света Магио, ако си ти вземи каквото желаеш парите, дома ми, каквото искаш и си иди.

-Живота ти, Шамил, само живота ти чу се тих, но много ясен глас, който сякаш идеше от всички посоки едновременно.

 -Майната, ти Чанг….Къде си?- изкрещя Бинар едно име забравено много отдавна. Миг след това той се извъртя и удари повече напосоки, отколкото целейки се. Една сянка се мерна ръката на Шамил бе стисната в желязна хватка и меча падна на земята. Миг по късно той  почувства как нещо го удря два пъти в гърлото и се строполи на пода напълно безчувствен. Последното нещо което можа да направи бе, да погледне в очите на този, когото някои познаваха като Белязания, а всъщност се наричаше Чанг, макар  да бе познат и под други имена. И в тези очи видя самата Безгранична Пустота. Очите му широко се отвориха от изненада, после дойде ужаса, последват от гъстия мрак.

-Отмъщението те застигна- обяви мъжът. Но човекът в краката му вече не го чуваше.

 

 


 

Категория: Забавление
Прочетен: 928 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.05.2012 15:51

Селкор Лемер погледаше непрестанно пясъчният часовник. Обикновено по това време всички членове бяха тук, не ето че повечето от присъстващите се бавеха и това го караше да се чувства нервен. Отляво стоеше Камуз Инар. Винаги неспокоен този жилав мъжага се въртеше в креслото си и сучеше мустачките си. Отдясно стояха Халеб Чинар, И Зизаис Горбай отколешни членове на Съвета, но дори това не го успокояваше. Не стига, че Лий Хан беше Мъртъв, не стига, че Шамил се бавеше, ами и ТЯ също не беше тук навреме.Селкор погледна към  пясъчният часовник и реши да започне в този орязан състав.

-Сигурно се чудите, защо ви повиках… започна той с глас, който бавно укрепваше. -Но истината е, че се случват странни неща….

       Кой знае какво щеше да каже Селкор, ако  в този момент вратата не се беше отворила и не беше влетяла ТЯ. Мокра като кокошка, гневна, с очи които мятаха огън. Ала преди още някой да й зададе въпрос тя бързо каза

-Шамил е мъртъв!

И седна да се подсушва.

Избухна река от въпроси и възклицания!

Тя чакаше въпросите да намалеят. Накрая вдигна ръка. Гласовете спряха.

-Както казах Шамил е мъртъв. И преди да ми зададате този въпрос – не, не съм го убила аз. Научих за съмртта му съвсем скоро – буквално докато пътувах насам. Няма да ви кажа от кого и как, но имам основания да вярвам, че е бил убит по идентичен начин с  Лий Хан.Което ни изправя пред един сериозен проблем – имаме убиец, който ни мрази и който убива само с докосване. – тя ги огледа всичките.

- Интересно ти откъде знаеш това? –  сякаш никой не забелязваше една подчертано мъжка сянка в ъгъла.

-Знам какво сте чули – че Кен Чанг е жив. Бързам да обявя, че това са глупости, а ако им вярвате значи сте или глупаци или малки деца лично присъствах на смъртта му и знам, че хора на възкръсват. Тя помълча. това обаче не значи, че нямаме проблем. Някой доста успешно се представя за него и ние трябва да разберем кой е той.

  -А как можем да сме сигурни че ти не си убила Шамил? Изгледа я подозрително Инар. Би могал да се възползваш от смутовете и да ни го съобщи. Ти дойде последна и последна си го видяла.

 -Крайно време беше някой от тези глупаци да й зададе този елементарен въпрос – сянката ставаше все по-незабележима.

 -Няма как да ви убедя в това. Гласът Й бе тих, но властен. Ще трябва да ми повярвате. Зизаис изпръхтя, а Камур изви очи към тавана, но никой не каза направо, че не й вярва.

 -Дори да приемем каза Зизаис Горбай, че сред нас се разхожда духът на Белязания или най-малкото негов достоен наследник, какво предлагате да направим. Хейвън е огромен.

   -Не. Поклати глава тя. Този човек умее да убива бързо, ефективно и да се движи и да удря както се движеше и удряше Чанг. Значи го познава добре. Трябва да започнем оттук. Още утре трябва да имаме списък на всички близки лица на Чанг. С всяко завъртане на часовника ние рискуваме главите си. Та той дори в този момент може да е някъде около нас.

   -Дори не предполага колко е права!

   - Ако това е всичко предлагам да разпускам съвета – обади се Селкор Лемер. С кимвания другите се присъединиха към него и един след друг започнаха да се подготвят да си ходят. Накрая останаха само те двамата.

-Виждам, че се целиш в мястото ми Селкор - каза ТЯ.

-вече откриваш  заседанията  без моето присъствие и ги закриваш без моето одобрение - какво пък скоро сигурно ще получиш тази възможност. Но внимавай, имам чувството, че това не е шаран за твоята уста.

-Във всеки случай вярвам, че ще се справя по-добре, ако не ме ограничаваш непрестанно- озъби й се той й също изчезна в каретата си.

  Малко след като Селкор изчезна от сенките се отдели още една сянка.Беше маскиран, също като нея, но излъчваше сурова мъжественост.

-Ти видя. каза ТЯ.

-Да! отвърна ТОЙ.

-Те всички са полудели. -Капризничат като деца и си мислят че това е игра. Селкор с неговата мания за власт, Зизаис с неговата фикс идея, че светът му е длъжен, вечно недоверчивия Камуз и накрая Халеб, който мрази целия свят…. За тях това е игра. Обединиха се в постигането на една обща цел, но сега като я няма отново са старите егоисти.

 Ще справиш с тях – каза ТОЙ.– Ние ще се справим. Не се тревожи за Селкор - и я прегърна

  -Не той ме тревожи - промърмори ТЯ и се сгуши в прегръдките му.

*              *           *

И сега истина, или лъжа е това което разказваш дотук” полюбопитсва Монахът. Сянката се смръщи.

Спомням си – че преди три години в Хейвън стана голямо клане” сподели Стражарката. Накрая ме извикаха  за заключителните доклади . Спомням си също, че  Вананд Кар наистина беше там, но, когато аз пристигнах той беше префект, а не Първи страж

-Аз пък си спомням, - добави монахът,че бях извикан да направя водосвет, от една жрица, която се обличаше в черно, по повод зачестилите убийства. После обаче бързо напуснах града  от съображение за сигурност. Името на Селкор Лемер обаче не ми е познато, а би трябвало ако е бил толкова влиятелен човек”

Сянката ги изгледа мълчаливо и само каза:

Продължавам със своя разказ, а вие накрая сами ще прецените кое е истина и кое – лъжа

 

                        
Категория: Забавление
Прочетен: 1649 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 07.05.2012 15:50
<<  <  1 2
Търсене

За този блог
Автор: georgealall
Категория: Забавление
Прочетен: 287344
Постинги: 144
Коментари: 74
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Април, 2012  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30