хората са казали, че като мине време човек си спомня само хубавите неща, а лошите не му изглеждат толкова лоши - като казарамата например (не че съм в казарма - писаха ме непригоден, за военна сулжба,  поради психично заболяване, ама това е друга тема.). Тъй и с мен сега като гледам изпитите си, и ми се струва едно необикновено изживяване, а на времето си бе голямо треперене. няма да забравя изпита ми по История на Византия на 7..7.2004 година във втори курс етнология.     Цяла година ни предаваше покойният вече професор Г.Б. Голям учен, ама слаб перподавател Гъгнеше, и зад втория ред ме му се чува гласът, а залът е 120 човека. ОСвен това е скучен, та до немай къде..... А аз стоя чак на шестия ред с приятели - и то нищо не се чува. А на упражнения не ходим - асистената В.А. са го сложили в седем часа сутрината, а девет десети от 20-те човека на курса ни са от провинцията - кой от Враца, кой от Стара Загора - трябва да станат в пет часа, за да дойдат на упаржнения.
Като не дойдохме два пъти, той видя че не става, ядоса се и престана да идва и той.
за финал стана един карък.На изпита  се учат 44 въпроса, падат се два, ако единия не го знаеш - двойка, нищо че другия може да го знаеш за шест. Аз хващам двата основни учебника на Проф.Г.Б. (който ми преподава) и Проф. Д.А. , зазубрям ги и откривам, че в тях се съдържат 43 от 44 въпроса. (по късно открих, че Г.Б издал някакво малко книжле, съвесм наскоро - по-скоро помагало отколокото учебиник и то включвало и 44 въпрос)
    Идва денят на изпита.Астистента В.А. решава да си го изкара за провалениет занимаиня и поема първата сесия.....
   От 20 души, 7 не посмяха да се явят а изпита, 7 изкараха двойки, една или две тройки, една четровка и една-две петици. Шестици нямаше. но да се върна на моя милост.
         Нас ни вкарват по пет човека. Пред мен са минали четирима - и все двойки. (в интерес на истината имаше идиотски изказвания - младата девойка Р.С. обяви на всеслушание че пентархия е търговски термин. Асистента се хвана за главата и заяви че "пент" идва от гр. пет, а "арх" е църковен термин - "екзарх" би трябвао да е чувала или "архонт")
         И стигаме до мен - и за зла беда - от двата въпроса единия е точно този дето не го знам от общо 44 въпроса - византийско образование. КАРЪК (другият бе за византийска титулатура и инсигнии, ама там съм цар).
       И аз решавам да бъда директен.
         разговорът протича горе-долу така:
Г.А.  - добър, ден искам да питам следното нещо -  от 44 въпроса знам 43, но точно този който не го зная се падна да е единия от двата. Някои преподаватели разрешават да се сменя въпрос, което влияе на оценката, други не разрешават и пишат двойка - вие разрешавате ли или да предавам книжката и да не си губим времето?
гл. Ас.В.А. - А защо не сте бил на лекции?
Г.А. - бил съм на лекции, но както ви е известно проф. Г.Б. не се чува никак добре зад вторите редове
гл. ас. В.А. а вие защо не ходите по напред?
Г.А. защо ходя там където са моите приятели, и защото докато се вредя повечеот места са заети.
гл. ас. В.А. А от учебници защо не сте учили?
Г.А. Учил съм от учебниците на ........ Но там нямаше разработен този въпрос
гл. ас. В.А. да проверя ли?
Г.А - Проверете - аз нося единия учебник, за да си преговоря преди изпита и мога да го извадя от чантата.Вижте съдържанието.
гл.ас. В.А. А защо не сте бил на упражнения?
Г.А. вижте  и двамата знаем, че не става въпрос нито за лекциите, на проф. Г.Б, нито за учебниците, става въпрос за неидването на упражненията - добре признавам и аз като другите не съм идвал. Не можах да се насиля да стана - не идвах.Знам всичики въпроси без един-единствен, но той се падна един от двата и  - да - не съм бил на вашите упражнения - да предавам ли книжката и да ми пишете двойката?

Мълчание
гл.ас. В.А - говори по тоя въпрос по който смяташ че знаеш.....Да те видим....
След което в мен се отприщи бент и започнах да говоря за византийските титли. сигурон съм говорил поне двадесет минути
.
накрая млъкнах Смръщеното му лице се бе поизгладило.
-Добре- питам - сега какво правим. той пак се смръщи (сигурон съм му се сторил много нагъл тогава)
 - И  какво - всичко всичко друго знаеш освен този въпрос така ли?
-Абсолютно!
-Аха.....говори ми за форума....
А той форума е два въпроса - и аз в настървението си да не пропусна нещо ги обединих и двата в един.
Накрая само ми каза вгадено -
Айде от мен да мине.... пет.......махай ми се от главата....
И  аз излизам и всички - о петица ура.....
И двойките се занизаха отново....
--------------------
И отново случка свързана с изпита по история по Визнатия - емлебатичен изпит. Тъком съм изязъл, аз и П.М и И.Р. влизаме в тоалетните където те си преглеждат пищовите.Междувременно проф Г.Б. бе дошъл от 10 часа и двамата в гл.ас. В.а. се редуваха да изпитват. В този момент И.Р. почав да ругае в писоарите
-Да го....нещастника смотан, Г.Б.,  какви въпроси задава, чу ли я само Ив. какви въпроси и е задавал, аз се чудя да ли да не се отакжа, абе пе----ас смотан.
И тъкмо успява да излеее едан гневна тирада водаат до нас се пуска и от вратата на кенефа излиза с каменно изражение....Г.Б., който ни подминава.
мисля че в тоя ден разбрах какво значи изразът "лицето му стана по-бяло от тебешир". Са две секунди И.Р. реши че няма да се явява на изпита и ние с П.М. не успяхем да го разубедим. Сега като се сещам  за Покойния Император (Г.Б) и изпитвам само съжаление за този момент.
------------------------------------------------
Другият много тежък откъм фактологическо отоншение изпит който съм имал е историографият при проф. г-жа Е.Др. при него от 20 души минах само аз - при това с 6 (мисля, че като видя един дето да знае нещо и тя се втрещи).Тоя изпит го взех абсолютно на късмет.
Трябваше да представим един учен и едно течение.И аз с течениета ги бях позабравил - но нали съм ги учил в пърив курс - имах обща представа. Ами учените. Някои от имената ги знаех, други само обща представ имах от тях, а треит даже не знаех какво са писали. И вечерат перди изпита за 10 часа уча учени - кой какво е писал - да моаг да напраяв краток представяне з десет -петнадесет минути.
   На другия ден започва изпита ( Е.Др е малок ОСОБЕНА личност, ходи вес с едни и същи дрехи и едан и съща баретка, но това в случая няма начение) и се оказав че никой не е разбрал какво се иска. Всичик 19 човека си представят че трябва да правят преразказ с две точки - родно място - жизнен път. търпението на шесдесетгодишната дама вес повидима се изчерпва и двойките кънтят. Дори отличници падат жертви. Аз влизам седми (пред мен има шест двойки). почвам да говоря за петър мутафчиев  само докато казвам, че е бил декан на софийския университет я виждам как освирепява и аз моментално смянам на седмата секунда  темата (защоот ако до две секунди не  преминя към творчество ще ме изпъдят) и като картичница пускам откос че съм чел ИСтория на България от него както и че в ИНтернет има част от статията му за богомилите. И тя като се разнежи. Какво друго съм чел от него. Пък кай автор ми ми любимия. пък кой автор не съм харесва. Абе разходи ме по материала. А като видя, че съм чел - шест
       Но си мислех - за този изпит знаех около 80 процента от теченията и 40 проценат от учените - само да не се бе паднал учен (много вероятно) или течение което ми трябавше - гърмях.тогава всичко бе въпрос на  шанс и той бе на моя страна.
-------------------------------
Няма да забравя лекциите си  по ИСтория на русия 1 част при Гл.Ас.   Ал.К.. те бяха три часа последователни. Той ни пита
-сега за какво да си говорим за битката наАлександър невски с татарите или за тази с рицарите. И ние се гледаме, гледаме - никой не продумва -
и той
- хайде де.
И аз взимам думата- 
-за татарите.
А той човекът писал дисертация за юруците (номадско племе) И като отвори една уста - 2 часа и половина не млъкна. Ние се молим да спре почивките не отидоха на кино, свърши пърив час, почнахме втори, трети бре...по средата на третия той пое дъх и каза ....
-А....Аз се разпалих..... А сега да поговорим и за рицарите....
свърши третия час, свърши почивката идва следващия час и социологът Б.З. дойде да ни търси.......
Добре че го направи....
 ---------------------
По подобен начин протичаха лекциите ми по Стара История през 2001 при тогавашния декан проф. П.Д.
Много умен човек, но като се разпали и не можеш да го спреш да говори.
Последният път говори три часа без прекъсване. почнахме от Древна гърция и стигнахем со Септмий север. Възползвах се от обстоятеството, че бяххем 60 човека историиц и към средата на 2 астрономически час спрях да пиша а само гледам да запомням. Пръстите ми се схванаха. Тогава все още се натягах да бъда много старателен.
Запомнил съм как обясняванше цитирам"
че когато едното плеем победи другото най-важното за тях не, е да отвлекат жените или златото, а разните богове на противника, и тогава Иванчо и Драганчо опаковат тези камънаци и започват да ги влачат към своето село и там падат неистови тържества, че са превзели боговете на противника"
(Това за Иванчо и Драганчо не съм си го измислил)
--------------------
Не мога да пропусна проф. си по нова обща история Др.Др. абсолютен чешит. голям оратор, който обаеч след като вееч е бил депутат, не ме се седеше като преподавател и го мързеше да преподава за 450-500 лева. тук давам няколок контректни примери - след края на часа - Др.Др пита има ли въпроси.
Аз - имам (задавам го) - той - въпросът е много общ - няма да му отговарям. за днес стигат толкова въпроси(или пък - за днес разрешвам най-моног още един въпрос)
Друг пример - идва еврейският посланик и представя вижданет си за Близикя Изтток. той говори на английски. никой не превежда. когато питаме това ще бъде ли включено в изпита ни се казва - разбира се.Изкаем превод - казва се всичик трябав да знаете английски.
Петдесет проценат от времето не се преподава - например - Др.Др. Обявява - днес е осми март и пускам всичик жени.И за да има с кого да празнуват жените - пускам и момчетата. (но въпроса си влиза в конспекта - нищо , че не е предаден).
-------------------------------
Самият изпит на Др.Др - 10 часа - 31 май ( или може би -1 юни). Всички го чакат изнервени с часове. Издриват го - никой не знае къде е. той цъвфа межу 12,30 и 12,40  Плесав се по челото и обявява
-Ау, ама вие имате изпит.....! АЗ съм забравил.!Ами аз съм на конферениця след 30 минути! няма как - на 5 и 6  юни ви слагам изпита с историциет и архелозите ( всяка о т тези групи е между 60 и 80 човека). който не успее за 5 остава за 6.
---------------
5 юни - ние сем 20 човека - и не дошла всички - но пред нас трябав да минат 140 архелога и историка, защото сме сложени най-накрая от "умния" Др.Др. минава 14 ,00 часа и той зачезва нанякъде .Квесторите, проф. З.И и асистента му Б.Г., продължват да изпитват вместо него. Към 17,30 когато от 90 -100 човека (явили се за деня) (останалите около 70-80 са решили да не си тровят нервите и да се явят на 6) остават за изпитване около 20-22 историка и археолога и 7-8 етнолога. проф. З.И.  се показав на вратата и почти припада.
-Още ли има пита в отчаяние тя?
-Всъщност има още два пъти по толкова, но те останаха за утре - потвърждава Г.А. (моя милост)
Стоящият до него П.М.потвърждава
Проф. З.И. се втриса, прибира се вътре, провежда кратка консултация с асистента Б.Г.,след което светкавично приемат няколко пъти по 5 души и на всеки задеват по един въпрос - за правилен отгоовр се пише шест, за неправилен - пет. така в рамките на петнайсетина мунити ужасната тълпа от около трисетина човека е стопена и остават само другата половиназа другия ден (когато се процедира по същия решител начин с останалите 70-80 човека).
Лично аз имам шест от този изпит, но точно тази шестица не е оценка с която да се гордея.....
------------------------------------ има и други любопитно истории. Някои от тях включват как се събирахме често в столичното заведение "кенар" разположено само на десетина метра от спирката на 94 и на не повееч от двадсет -двадесет и петра метра от "Братята". Днес "Кенар" не същестува .по времето когато бях втори курс там почнаах да строят метро, което продължи четири години. След възстановяването му заведението не се възстанови.
-------------------------------------------------
Друг любим момент  бе да като влезем в "Яйцето", веднааг още на входа да си поръчаме вкусна пица за по левче. такива бяха цените през 2002-2003 г. са съжаление през 2004 година  в Яцето започнаха промени, първаат от които бе, че спряха да продават пииц на вхоад на "яйцето". През 2005 г то вече бе разделено на две помещения - едно по-малок в което се пуши и в което сядат студентите и едно гялямо, което само за преподавателите и в което не се пуши. През 2006 се заговори, че ще отрежат въобще студентският достъп до "яйцето", а през 2007 това вече бе факт. не знам как е днес, но в миналото "Яйцето" събираше огромин групи от универститета на едно място, във интервалите между часовете, даваше им вреем и мясот където да разговарят извън сивото си ежедневие.
не намирам тази политика за правилна.

напоследък упорит ни се втълпява, че живеем в страшна криза. не съм съглесн. Наистина кризаат не е малка, но нима Газовата криза от 2009 бе по-малка, или кризата през 1997 (виденовата криза) когато пукаха банките и нямаше хляб, защото имаше зърнена криза, ами Лукановаат криза, когато нямаше ток или Янчулевата когато бяхем на воден режим, ами дълговата криза, наследена от тоталитарния строй (10 милиарда дълг), ами  световната криза през 30-те години, ами факта, че сме нямали държава през османсикия период..... България все е в криза. но някак си сме крачели напред.
         сега обаче е убит духа на българина. този дух, който създаваше моралните ценности, за добро и лошо. за честон и нестно. за правилно и неправилно.
         не може една млада жена с висше образование да не знае столоците на ЕВропа - тоав се учи  най-късно в 4 клас. Приемам, че не всеки може да се сети коя е столицаат на АНдора или колко града има в Монако- това са малки държави не им обръщаме много внимание. Но да не знаеш, че Лондон е столицата на Великобритания?!!! И да не си чувал за градове като Рим, Берлин и Москва е престъпно.
     Споменах, частен случай, ноако можехме да се ограничим до един или дав такива случая щяхме да цъфтим. ИСтината е, че ние сме "държава на златките" пи израза на една журналстка. И защо не питам аз? Оказва се, че образованието вече нищо не струва - след като имаме министър , без висше образование (един тортаджия) и министър-председател без висше (един бивш цар), един министър бези един трудов ден стаж и един министър председател без един ден трудов стаж, защо трябва разни момичета да се мъчат с география и история когато могат да си сложат силикон, да си отворят краката и да получат "Ягуар" или "ферари" и вила на Златни пясъщи.
        Къде е тук държавата, да даде светъл пример?
  В САЩ (а и не само) ако един студент или абсолвент се прояви държават му дава голяма субисидия под формаат на стипендия, грижи се за него, намира му жилище, старае се да го привлееч на работа. какво правим ние за нашите таланти - допущаме да изтичат в чужбина, защото не им създаваме условия.
         Кои остават тук - хора като Валери Божинов, който за 5 години е вкарал едва едини гол, но иначе е медийна звезда както и мацките около него. Няма лошо, че Божинов и мацката му (вече забравих коя бе тя - той толкова чесот ги сменя) искат да приличат на Бекъм и Виктория, няма лошо и че хиляди други български двойки искат да са като тях, но някак си не ни достига класа. Не може от всяка двойка  спортист(мутра) - манекнка (певица) да излязат  доказали се като умение, и манаталет хора.
       За съжаление правителствата вместо да подпомагат интилегницията съзнателно я унищожават през тези години на Прехода. Първо я унищожаваха, по логиката - "вие старите интилигенти са свърани със страта плутокрация и сте кумонисти", сякаш СДС цъфна от нищото. после зяпочнаха да я унищожават на приниципа "вие много говорите", а накрая и на принципа "криза е - твърде много пари искате".
На последните ще кажа - за духовността няма пари.
Другият вариант е да затворим театрите, кината,  Народният тетър,, Сатирата,Операта,БАн, да спрем да правим убечници, да спрем да даваме прогноза за времето (тя се дава от БАН), да закрием всичик археологически находки, да заключим всички технологии в едно мазе,  да спрем тока,   да изземем компютрите и да видим колок време ще изкараме на ниво 19-век!
Но като заговорим за развитие на науката всеки казва - скъпо е.
ИСтините са две:
Първо от инвестиции в науката ползите няма да дойдат веднага а след пет-шест години и не може да се режат лентички.
Второ - опасно е се създава силна интилигенция защото тя може да оспори авторитета ти, къде по лесно е да подкараш едон стадо към урните.....
Мисля, че всички са наясно.
И вината да се намираме тук е колкото наша - че не можахем да убедим децата си,
че този преход е една голяма измама, и ценностите проповядвани от него не са с истинсик стойности - толкова и на тази клика, която го създаде с цел да се възпроизвежда.
Ако искаме този преход да свърши трябва да създадем образавано и съзнателно гражданско общество.
Което да измете шайката тунеядци.
Другото е ала-бала.

               напоследък упорит ни се втълпява, че живеем в страшна криза. не съм съглесн. Наистина кризаат не е малка, но нима Газовата криза от 2009 бе по-малка, или кризата през 1997 (виденовата криза) когато пукаха банките и нямаше хляб, защото имаше зърнена криза, ами Лукановаат криза, когато нямаше ток или Янчулевата когато бяхем на воден режим, ами дълогвата криза, наследена от тоталитарния строй (10 милиарад дълг), ами  световната криза през 30-те години, ами факта, че сме нямали държава през османсикя период..... България все е в криза. но някак си сем крачели напред.
         сега обаче е убит духа на българина. този дух, който създаваше моралниет ценности, за добор и лошо. за честон и нестно. з правилно и неправилно.
         не може една млада жена с висше образование да не знае столоците на ЕВропа - тоав се учи  най-късно в 4 клас. Приемам, че не всеки може да се сети коя е столицаат на АНдора или колко града има в Монако- това са малки държави не им обръщаме много внимание. Но да не знаеш, че Лондон е столицата на Великобритания?!!! И да не си чувал за градове като Рим, Берлин и Москва е престъпно.
     Споменах, частен случай, ноако можехме да се ограничим до един или дав такива случая щяхме да цъфтим. ИСтината е, че ние сме "държава на златките" пи израза на една журналстка. И защо не питам аз? Оказва се, че образованието вече нищо не струва - след като имаме министър , без висше образование (един тортаджия) и министър-председател без висше (един бивш цар), един министър бези един трудов ден стаж и един министър председател без един ден трудов стаж, защо трябва разни момичета да се мъчат с география и история когато могат да си сложат силикон, да си отворят краката и да получат "Ягуар" или "ферари" и вила на Златни пясъщи.
        Къде е тук държавата, да даде светъл пример?
  В САЩ (а и не само) ако един студент или абсолвент се прояви държават му дава голяма субисидия под формаат на стипендия, грижи се за него, намира му жилище, старае се да го привлееч на работа. какво правим ние за нашите таланти - допущаме да изтичат в чужбина, защото не им създаваме условия.
         Кои остават тук - хора като Валери Божинов, който за 5 години е вкарал едва едини гол, но иначе е медийна звезда както и мацките около него. Няма лошо, че Божинов и мацката му (вече забравих коя бе тя - той толкова чесот ги сменя) искат да приличат на Бекъм и Виктория, няма лошо и че хиляди други български двойки искат да са като тях, но някак си не ни достига класа. Не може от всяка двойка  спортист(мутра) - манекнка (певица) да излязат  доказали се като умение, и манаталет хора.
       За съжаление правителствата вместо да подпомагат интилегницията съзнателно я унищожават през тези години на Прехода. Първо я унищожаваха, по логиката - "вие старите интилигенти са свърани със страта плутокрация и сте кумонисти", сякаш СДС цъфна от нищото. после зяпочнаха да я унищожават на приниципа "вие много говорите", а накрая и на принципа "криза е - твърде много пари искате".
На последните ще кажа - за духовността няма пари.
Другият вариант е да затворим театрите, кината,  Народният тетър,, Сатирата,Операта,БАн, да спрем да правим убечници, да спрем да даваме прогноза за времето (тя се дава от БАН), да закрием всичик археологически находки, да заключим всички технологии в едно мазе,  да спрем тока,   да изземем компютрите и да видим колок време ще изкараме на ниво 19-век!
Но като заговорим за развитие на науката всеки казва - скъпо е.
ИСтините са две:
Първо от инвестиции в науката ползите няма да дойдат веднага а след пет-шест години и не може да се режат лентички.
Второ - опасно е се създава силна интилигенция защото тя може да оспори авторитета ти, къде по лесно е да подкараш едон стадо към урните.....
Мисля, че всички са наясно.
И вината да се намираме тук е колкото наша - че не можахем да убедим децата си,
че този преход е една голяма измама, и ценностите проповядвани от него не са с истинсик стойности - толкова и на тази клика, която го създаде с цел да се възпроизвежда.
Ако искаме този преход да свърши трябва да създадем образавано и съзнателно гражданско общество.
Което да измете шайката тунеядци.
Другото е ала-бала.

                        Притури се  Шар планина,
                        притури се Шар планина,
                        та затрупа три овчара,
                         три овчара - три другара,

                        първи овчар й се моли,
                        Пусни ма, пусни ма, Шар планино,
                        пусни ми, пусни ма, Шар планино,
                       у дома ме чака първо либе,
                     
                        Примоли се, втори овчар,
                        Пусни ма, пусни ма, Шар планино,
                        Пусни ма,  пусни ма, Шар планино,
                       у дома ме чака, мила сестра.

                           Моли се трети овчар,
                         Пусни, пусни ма, Шар планино,
                        Пусни, Пусни ма, Шар планино
                        у дома ме чака скъпа майчица.

                        Отговаря Шар планина.
                        Ой, ви вазе три овчара,
                        три овчара три другара,
                        Кой си има либе - либе жали дур неделя.
                       Дур неделя - дур до месец
                       Кой си има сестра - сестра жали дур до месец.
                      Дур до месец - дур  до годин.
                       Кой си има майка - майка жали дур до века.....
 
                          Притури се Шар  планина,
                         та затрупа три овчара.....


 

 В България много се говори за архивите (и за досиета много се говори) Специалисти по архивите - дал Господ. А като попиташ някого -тиа архивистика учил ли си (практикувал ли си) млъкват.
 Работата на архивиста не е толкова сладка. Първо трябва да изучи огромен комплекс, от знания но дори когато знае всичик правилници, се оказва, че често те са неприложими защото норамтивната база на страната е изграждана презе 70-80 години и има нужда от обновяване, което се прави в момента и на практика теоритичните знания помагат много малко - нужен е практически опит.

На първо време идва хамалогията. Пльосват ти 400-500-600 папки ДЕЛО, омчакани и изръфани, като във всяка от тях имат още 4-5 по малки папки и ти трябва да опишеш всики 2000-3000 папки, папка по папка. Най-напред си намираш полувлажен парцал или ако нямаш - мокри кърпички, за да прибърсваш 30-40 годишен прах. После, сядаш и записваш да речем
 
номер 1  - ИТКР (институт по техническа кибернетика и роботика) - ПСД (проектно сметна документация) - 1971 година - има дублаж
номер 2 . Институт по Генетика - черетжи -1972 година.....
и т.н.
И тук идва първия проблем  папките ви ги изсипват накуп, но вие трябва да си ги подредите.
Защото накрая те трябва да са тематично и хронологично подредени например

номер 1 - ИТКР - 1971 - ПСД (проектно-сметна документация)
номер 2- ИТКР - 1971 ПД (проектна документаци)
номер 3 ИТКР - 1972 - чертежи
ночер 4 -  1971 - институт по генетика ПСД
номер 5 - 1976 - институт по генетика ПСД
 и пр.
Е ясно е че понякога ще се отклонявате, но като  цяло  надписи от типа
№ 5 ИТКР -1975 година
6 инстиут по генетика
№7 ИтКР - са ужасно неправилни.

затова първата ви работа е да избършете праха - втората да разпределите купчините - например една купчина за институт по генетика, две за ИТКР (институт за роботика и т.н.).
Тук идва трудния момент. Някои ведомства с годините са менили имената си по десет пъти (институт по физиология на растенията - институт по генетика)
Ако до вас има тесен специалист - всичко е наред, обаче ако сте сами?
Тогава трябав да търсите от десет кладенеца вода, за да откриете името на учреждението в отделните периоди ( институт за ядрена енергетика - шест - седем пъти си е менил названията). най-добре се посъветвайте с някой от по-старите и по-опитни колеги от дирекцията която ви предава документи.
Стигнахме до самия опис.
как се прави Опис е обяснено в Наредбата за организиране на делата.
Но мога да ви дам няколко основни насоки - има неща без които можете - забележки,  страници (ако не предавате документи или ако описът е груб)
и неща без които не можете - брой на папките, шифър, определен от номенклатурата (списък за приемане и предаване на документи) кратка анотация каво съдържа - не много най-много едно изречение и дата на документацията.
Например   -  46 папка  - УС -17 (имоти)  - ИНститут за ядрена енергетика (ИТКР)  чертежи - 1983 г.
Следващият етап е всичко да се подреди във големи, хубави папки (разбрахме се, че старите са оръфани) - поръчайте при домакина най-малко две седмици по-рано всичок каквоот ви е нужно - хихималки, моливи, престилка и поне сто големи папки ДЕЛО.
Когато ги напишете и описът е готов трябва да дадете на премащият да го види, да каже ако има някакви възражения и да се разпише.
Мислите, си че трудната част е зад гъраб ви - само почакайте.
Вие сет тук, но Х е в отпуск - Х е тук но вие сте в отпуск или имает друга задача. Не дай си боже да сте комисия от трима души - вие, Х и Z -  поне един от трима ви ще е в отпуск или в кимандировка. Но най-накрая отпуските свършват....за да научите, че Z e пенсиониран или съкратен (по ваш избор) и трябва да го гоните да разпише със задна дата....... пък той няма право да сложи дата в която не е бил работа......
на мнозина може да им се струва, че това е весела работа, но повярвайте - не е.
Първо от праха, често се хваща алергия (една проверка продължава с месеци).
Второ пренасянето на документите дори да ги пренасят двама- трима души, често отнема не по малко от 40-50 минути.
Трето -  мноог важно - архивистът носи отговорност за неправилно унищожени документи. (особено за финасови)  - наказанията достигат до 5000 лева за първо нарушение, удвояват се при второ и може да влезе в затвора  до 3 години за унищожаване на ЦЕННИ документи.
Четвърто - АРхивистът не трябва да допусак да се задръства с документи, но често архивите са стари и наследството в тях е лошо.
Накратко архивистът е човек, на малка заплата, който трябва много да си опича акъла, ако не иска да понесе последствия. той е човек с голям опит, сериозни отговорносит , трябав добре да знае компютри (постоянно е свързан с деловодството, което непрестанно поставя въпроса за цифровизация за на дневен ред) и т.н.
 Затова предлагам много хора, които се изказват компетентно по теми като "досиета", "стенограми", "протоколи на Народно събрание", по добре да замълчат, ако нямат поне бегли познания по въпроса.
с риск да обидя някого - в България има твърде много "специалисти по всичко" и затова сем на тоя хал. Много хора говорят за разни неща,  които образование и държавна администрация които не са им ясни. Някой нещо чул - друго нещо не разбрал, трети пък чул какво Дянков казал. Ама така не може. Първо никой не коментира дали това което е чул е вярно, второ дали - го е разбрал правилно, и трето - дали наистина е така по света или само у нас!
      Извинявам се за грубия тон, не е породен от  конкретна статия, а от факта как журналистите отразяват изказванията на управляващите (не само тези) и как обществото коментира тези изказвания после. Като слушам всеки ден коменатриет на хората в трамавая, как коментират неща, които не разбират......и ми прекипя.
     ИЗвинявам се още веднъж за острия тон.

            Макар никой да не го вярва България и гърция много си приличат.

Прилика първа - И българия и гърция са малки балкански страни, обитавани от мързеливи по своята същност тарикати, които не искат да работят, но искат да получават кинти
Прилика втора - и България преди и Гърция сега се намирят в големи търговски огранизации, които да ги помпат с кинти (СИВ и ЕС).
прилика трета - предвид геополитичесик причини, тези организации дълог време са си зтворяли очите за двойните стандарит са давали съответно, на България и гърция да теглят неограничени кредити, което е породили огромна фирмена и държавна задлъжнялост.
прилика четвърта - ОРганизациите  (Сив и ЕС) - изпадат в криза и кредиторите се сещат да си поискат парите (от България и гърция), но те не могат да ги върнат.
Прилика пета - опити за мотаене на кредиторите - мораториуми, обявавене, че народа иска референдум и други такива.
Прилика шеста - В страната избухва инфлация (В гърция още не се е случило, но натам вървят работите, нещата се задържат по изкуствен път).
Прилика седма - фалит на Банки (в гърция вече се заговори за разделяне петата по големина банка на две части - едната част ще бъде преструктурирана, а другата обявена в несъстоятелност. Други банки ще я последват)
Прилика осма - Държавите -кредитирки слагат намордни на държавите които им дължат заеми - най-очевидният пример е МВФ, който разбира се препочва валутен борд, последван веднагаот ЕЦБ.
Прилика девета - МВФ и ЕЦБ печатат бясно пари, за да съживят икномиката на умиращите държави.
Прилика десета - тъй като нито МВФ, нито ЕЦБ, нито ротари клуб или Джорд Сорос искат да са на загуба започва бясна приватизация...... (това се случва в момента и в гърция)

накратко всеки който е наблюдавал с интерес събитията от 1996-1997 година у нас знае какво предстои на Гърция.

Единственият начин Гърция да не изпуши и да бие парата от клапана, е да се допусне инфлация, развързване на драхмата и бясно печатане на драхми, но  европейците ги е страх, че примерът на Гърция може да се окаже заразителен.....

         Какво се случва в БАН? вече 23 години е трудно да се даде отговор на този въпрос.
В последната 3-4 години тръгна някаква (псевдо) реформа. Накратко ще се опитам да обясня състояните на БАн, причините и тенденциите.
    БАН - академията, създадена още преди да има държана, в която са челнували хора като В.левсик, Л.Милетич, Д.Маринов и пр. - днес е в тежка парализа.
 Причината - Академията разполааг с много тежка администнариця от над 60 звена.
 това е причина първа
Причина втора - недостатъчна прозраност - Институт Х избира директро със 21 на7 гласа
Етап втори събира се комисия от 7 човека от всичик хуманитарни науки (институтът е хуманитарен) и утвърдава директора с 6-1 гласа. ЕТап трети - Управителният съвет на академият спира директора с 15-2 гласа, тъй като "не е послушен" и назначава загубилия претендент. Този вариант щеше да звучи като виц ако не бе масова практика.
На пад 50 звена от 63 се случва точно това. Институте пищят "какъв е смисълт от избори, когато ръковдството прави каквото си иска", Ръководството отговаря  "в крайна сметка, крайното решение е наше". 
Как е в Университета - всички - студенти, асистенти,и професори имат някаква квота от хора които ги представвляват тези хора гласуват едновременно  (да речем 8 студента, 12 асистента 5 професора и доценат или нещо такова)  накрая общия сбор на гласовете определя победителя.
Проблем трети - заплащането - В Бан се работи различно заплащането е едно. Доцент А има три проекта по 60 000 лева. От тях в института V влизат по 5-7 процента - (3 пъти по 3000 лева) доцент Б няма нито един проект. И двамат получават малко над 400 лева.
Втори вариант доцент А има един проект на стойност 1 000 000 лева( институт получава 100 000 лева.) Доцент Б има два проекта - един за 10 000 и един за 20 000 лева (института получава респективно 1 000 и още 2000 лева). Двамата доценти получават заплата от 400 лева.
Тук възниква третия  проблем - работил - не работил  - заплатата е сигурна. (неработещите паразити се качват на гърба на работягите)
В този смисъл като че ли някаква идейна промяна се явяват атестациите. В атестациите човек трябав да събере определен брой точки ако не иска да го изхвърлят, и също така при определен брой точки би могъл да разчита (евентуално) на някакви бонуси.
И тук нещата обаче не са изчистени и остават в пожелателен аспект.
Първо - в ничия длъжностна характеристика не е записана думаат атестация. в този смисъл ако някой бъде уволнен след направена атестация той може да съди БАН.
Второ -  Не е ясно - хората с по над 3000 точки - какво получават. ще се увеличи ли заплащането им.
Трето - точкуването е по различни критерии за различните институти.....
четвърто - набляга се на количеството, но някои институти просто не могат да се похвалят с бройка. да се напише една книга не е като да се набият 500 пирона, понякога цял ден гледаш само празния лист и се чудиш какво да напишеш, това няма как да се отчете....
Пето заплащането - не съотвества на качеството - ако на всеки кажат, че след работа за всеки допълнителен час ще взима по още една заплата отгоре производството ще скочи три пъти а хората ще се бият да стоят на работа допълнителнто и да работят здраво.
В момента заплатите в БАН са най-ниски, а администрацията най-висока, на хората се дава работа, колкото да неумрат от глад, но не и заплата.
Заплатите в Бан са смешни - един професор с 30-годишен стаж взима 300 - 350 евро в България, а същия проверос взима 2500 евро в Албания или в Македония.
Един доцент  в Македония като направи филм печели 30 - 40 хиляди евро, а у нас продаваш колата за да направиш филм.
Ако заплатите рязко скочат, ще скочи качеството на труда и тогава естествено би имало смисъл и да се намали администнацията.
За съжаление БАН вече два пъти намалява администрацията, но бюджета прогресивно също намалява, т.е. ако предната година е имало 70 милиона за 8000 човека и се направят 50 проценат съкращения на другата година няма да има70 милиона за 4000 човека, 50 милиона за 4000 човека, защото Министерството пак свива бюджета. И така вече 4 години.
От началото на прехода БАН се стопи от 12 000 души на малко над 5000.....
Управляващите казват, че искат реформи, но не казват на БАН какви реформи искат.
Игнатов говореше за направления, но когато те станаха факт, той се разъсърди, че не бил разбран.
 Вълчев говореше за университет, в качеството си на министър, но кагато акад. Съботинов го предложи, каза "да не избързваме". Господа управляващи, кажете какво искате, за да бъед изпълнено.
Управляващите искаха нов устав, който да включва мандатност - получиха го. В новия устав пише, че Предедателя на Бан,  Главиния научен секретар, и директорите могат да имат само до два мандата. И пак не са доволни.
нясно сте, че старото ръководство имаше много грешки, беше тромаво и прочие.
Но предвид недостатъците на самата система (липса на прозрачност и мудност) предвид опитите на УПравлението на Герб да заличи БАн (чрез недостатъчно финансиране) и прочие мога да кажа, че това бе  Военновременно Ръководство което направи каквото можа - а каквото не можа оставани за нататък. като цяло то проведе едни важни атестации, обнови УСтава си и редица правилници, удържа най-критичните три години, и успя да стигне дотук. към днешна дата вече се провежда цифровизация но това е оставанео за новото ръководство.
За съжаление обещаните 14 милиона от Плевнелвиев не дойдоха. През януари той обеща 5 милиона веднага и още 9 - до края на лятото. Края на годината - и парите още ги няма. Бан излиза на червено с 2 милиона, тъй като е правил едни разчети а те са излезли съвсем други..
Управляващите (отново) не си спазиха договорките.
Те не отчитат факта, че ИНститута по катализ към БАН се занимаав с анализ на това дали как и защо избухват мините и бомбите и поради това в армията има по-ниска смъртност.
те не отчитат факта, че Инситутът по Етнография и фолклор с Музей при БАН е член на Юнеско
НИто, че прогнозата за времето на всички телевизи се задава от института мо метереология при БАн, където колегите рабоят за смешни пари.....
Те отчитат само факта, че на тях неим трябва силна интилигенция.
Дяков, Игнатов, борисов - 800 грасдуса по фаренхайт.
И книгите горят.........

  
 
                След като толкова се писа за българските досиета реших, че е редно и аз да кажа това онова, още повеече, че съм тесен специалст - 2 години съм архивист в Учрежденски в архив а преди това правих диплмона специализация на тема фоноархив....
            Нещата са доста объркани. Много от хората за които има картонче всъщност не са не са агенти, а от друга страна много от агентите вече са с изгорени досиета - Лукановци и други нямат досиета. за да опростя нещата, ще кажа, че всеки който е пътувал в чужбина преди 1989 е имал досие, а дали това досие е заскретено, изчистено и т.н. днес е друг въпрос.
         Мнозина от тези които тогава пътуваха навън направи това, чрез разни стипендии "Фулбрайт" и подобни. Повечето историци са подобни хора. За никакив агенит не може да става дума тук. Получавате стипендия за командировка, отивает за два месеца в ФРГ и като се връщате пишете един доклад до БАН колко е гнил Запада, и как германците се дрогират с Кока кола. този доклад се разпечтав веднага в два екземпляра - един за Министерството на културата н Л.Живкова и втори за МВР, а на вас ви завеждат картонче. И готово.
       Втори вариант - Вие подметвате нещо за НАТО, или обидно за СССР и до вас стои таен агент, записва ви с магнетофон без да знаете и ви лепва картонче - потенциален информатор, чието съзнание трябва да се обработи от системата, за да не го обработят "враговете".
     Трети вариант - вас искат да ви вербуват - слагат ви "бронирано" картонче, за да ви имат другите агенти предвид. По-късно вербовката не се осъществява, но картончето си стои.
     Разбира се може и да сте истински агент, но тук трябав да се прави разлика между доносник и агент. Има хора като Коритаров които явно са били доносници, но има хора, които са прекопирвали  атомни централи от щатите. Съветският ИЛ е прекопиран в основата си американски самолет, индустрията също се заржда в резултат от успехите на шпионажа. България дръпва 20-30 години напред в следствие на успехите на разузнаването.
      Днешния закон за досиетата е много ш-----н с извинение. първо  - може да има само картонче с име, без подпис, пез печат,  без подпис от агент шифрочик или твои писания - и вече те обявяват за агент (което е юридически неиздържано - всеки юрист ще ви каже, че щом не си се подписал на даден документ всеки може да ти сложи името там)
    Второ Комисията ти вади името в един черен списък, но възможността публично да се защитиш  ти е отрязана - ако покажеш публичон информацията от СОБСТВЕНОТО  СИ ДОСИЕ ставаш подсъдим. не говорим за чуждите. Говорим за собствените.
 Значи ако някой каже че дядо ви е агент дядо ви няма как да покаже досието си пред телевизията за да докаже, че не е, нито да ви упълномощи да го направите - един от двама ви ще влезе в затвора. Ако все пак решиш да дадеш комисят под  съд те приемат собствената си неоспоримост на доказателствата за априрори истинна.
    Трето - оказва се, че разни хора си взимат досиета от комисията и не ги връщат, което е нарушение на закона - Желю везе досието на Берон,  Р.петков - на Коритаров... къде са тези досиета днес защо Желю и Р.петков са на свобода а не лежаха 5 години в затвора.
    Четвърто - всеки може да ти пъхне картонче - нима един депутат или лице близко да президента на може чрез лице, в комисията което диктува на останалите (аз познавам едно такова лице) да каже пъхнете на лицето Пешо  картонче - "Пик"
    Пето може шест души да имат картончета комисията обявява петима, защото Правителство решава, че че шестия е от Герб (преди от БСП) и няма да се обявява. Така че списъците не са пълни.
        Също така комисията преди около три години бе обявила, че е виждала досиета където са махани и слагаин неща, и никой не се е разписвал, че ги е ползвал.
       Добавете факта, че умрелите също не се обявяват, както и засекретените.
 Тук смятам, че закона все пак можеше да бъде полезен, ако се бе приел в един по-омекотен вариант, че към картончето трябав да има и друг основополагащ документ - например писания които да те уличават, или подпис на агент шифровчик, или нещо от този род... Това значително би опростило нещата....
За съжаление Амед Доган искаше много хора, които иначе са патриоти и го критикуваха да минат в графата - доносници. Така той зачеркна историци като георги Марков, Георги Бакалов и т.н. Много от историците са ходили на запад в командировки и имаха картонче. Никой обаче не обасни как може хора като Кунева, Плевневлиев и калфин да са ходили на запад преди 1989 и да нямат картончета. Законът бе направен удобен за политическите партии, защото смаза интилигенцията, изкара всички от БАН ченгета (а не е така), всички дипломати от правителството на БСП - ченгета и сега ГЕРБ си назначва хора, които имат не само картончета, но и са доказани агенти. те обаеч вършат това под прикрието, че махат гадните "ченгета" от Тройната коалиция. От друга страна голям е грехът на Станишев и Първанов, защото когато оставах седем месеца до изборите, искаха стабилен кабинет и сигурни президнетски избори и за да купят турските гласове взеха, че дадоха на Доган това, което искаше - да прокар закона за Досиетата.
        Голяма грешка за мен, е, че се обявиха имената на дипломатите. Не същестувава държава по света,  в която дипломатите и военните да не се занимават с легален шпионаж. Шпионажът бива два вида - нелегален (който е работа на спецслужбите) и легален (който е работа на дипломати, евродепутати, офицери, генерали, бизнесмени и пр) Дали нашите дипломати са вършили работа като шпино е друг въпрос. но факт е, че те са такива и бе грешка, че ги обявихем за такива. Вижте какъв скандал стана Когато Уйкилйски пусна едни стенограми на Байърли за Бойко Борисов. На Асандж му искат главата, А Байърли го сменят, защото се разбра, че е шпионин, агент дошъл да рекламира шистовия газ и американските интереси. А ние нашите шпиони си ги издаваме. Браво на Н.Младенов!
    Сега днес, ние се нуждаем не просто от един нов закон за Досиетата, но от цялостен нов закон за АРхивите. Нормативната ни база е остарял. Методическия кодекс на страната  (за архивите) е писан през 1982 година, Повечето списъци чрез които са събирани докуменит - също, Законът на Националиня архифен фонд, по който се организира цялата документация е от края на 2007 година и вече не е актуален, а Стария устав на БАН е 1994 година и в новия от 2012 влязоха козметични, а не радикални промени. на всичко отгоре Цялата  ни админстрация не отговораля масово на законодателството, което е записано.
     по план документите следав да се предават на две места  - В народната библиотека и  Държавна агенция архиив според тяханата хронология и систематика. Наместо това се правят нови и нови дирекци, създаде се Комисия за досиета, после се обособява Научен архив към Бан, териториалните  дирекции на  ДАА стават с по-силен статут - вместо към централизация се върви към децентрализация, което е баземислено защото предполага допълнително финансиране плюс прокараване на нови закони и търсене на нови имоти.....
   За това според мен се нуждаем от един цялостно нов Закон за архивите на страната, които да изясни къде отива документацията до 1947 година, къде - след това, какво правим с държавните архиви, какво - с частните, длъжни ли са политическите партии да си предават архивите, ако да - на кого и кой може да ги задължи, какив са наказанията за неизпълнение и пр.пр.
    Твърде много работа и някъде в нея попада и един нов закон да досиета, като част от цялото нещо........
    А пък вие ако вярвате на разни картончета подписани и неподписани - искрено ви съжлавям..........