хората са казали, че като мине време човек си спомня само хубавите неща, а лошите не му изглеждат толкова лоши - като казарамата например (не че съм в казарма - писаха ме непригоден, за военна сулжба,  поради психично заболяване, ама това е друга тема.). Тъй и с мен сега като гледам изпитите си, и ми се струва едно необикновено изживяване, а на времето си бе голямо треперене. няма да забравя изпита ми по История на Византия на 7..7.2004 година във втори курс етнология.     Цяла година ни предаваше покойният вече професор Г.Б. Голям учен, ама слаб перподавател Гъгнеше, и зад втория ред ме му се чува гласът, а залът е 120 човека. ОСвен това е скучен, та до немай къде..... А аз стоя чак на шестия ред с приятели - и то нищо не се чува. А на упражнения не ходим - асистената В.А. са го сложили в седем часа сутрината, а девет десети от 20-те човека на курса ни са от провинцията - кой от Враца, кой от Стара Загора - трябва да станат в пет часа, за да дойдат на упаржнения.
Като не дойдохме два пъти, той видя че не става, ядоса се и престана да идва и той.
за финал стана един карък.На изпита  се учат 44 въпроса, падат се два, ако единия не го знаеш - двойка, нищо че другия може да го знаеш за шест. Аз хващам двата основни учебника на Проф.Г.Б. (който ми преподава) и Проф. Д.А. , зазубрям ги и откривам, че в тях се съдържат 43 от 44 въпроса. (по късно открих, че Г.Б издал някакво малко книжле, съвесм наскоро - по-скоро помагало отколокото учебиник и то включвало и 44 въпрос)
    Идва денят на изпита.Астистента В.А. решава да си го изкара за провалениет занимаиня и поема първата сесия.....
   От 20 души, 7 не посмяха да се явят а изпита, 7 изкараха двойки, една или две тройки, една четровка и една-две петици. Шестици нямаше. но да се върна на моя милост.
         Нас ни вкарват по пет човека. Пред мен са минали четирима - и все двойки. (в интерес на истината имаше идиотски изказвания - младата девойка Р.С. обяви на всеслушание че пентархия е търговски термин. Асистента се хвана за главата и заяви че "пент" идва от гр. пет, а "арх" е църковен термин - "екзарх" би трябвао да е чувала или "архонт")
         И стигаме до мен - и за зла беда - от двата въпроса единия е точно този дето не го знам от общо 44 въпроса - византийско образование. КАРЪК (другият бе за византийска титулатура и инсигнии, ама там съм цар).
       И аз решавам да бъда директен.
         разговорът протича горе-долу така:
Г.А.  - добър, ден искам да питам следното нещо -  от 44 въпроса знам 43, но точно този който не го зная се падна да е единия от двата. Някои преподаватели разрешават да се сменя въпрос, което влияе на оценката, други не разрешават и пишат двойка - вие разрешавате ли или да предавам книжката и да не си губим времето?
гл. Ас.В.А. - А защо не сте бил на лекции?
Г.А. - бил съм на лекции, но както ви е известно проф. Г.Б. не се чува никак добре зад вторите редове
гл. ас. В.А. а вие защо не ходите по напред?
Г.А. защо ходя там където са моите приятели, и защото докато се вредя повечеот места са заети.
гл. ас. В.А. А от учебници защо не сте учили?
Г.А. Учил съм от учебниците на ........ Но там нямаше разработен този въпрос
гл. ас. В.А. да проверя ли?
Г.А - Проверете - аз нося единия учебник, за да си преговоря преди изпита и мога да го извадя от чантата.Вижте съдържанието.
гл.ас. В.А. А защо не сте бил на упражнения?
Г.А. вижте  и двамата знаем, че не става въпрос нито за лекциите, на проф. Г.Б, нито за учебниците, става въпрос за неидването на упражненията - добре признавам и аз като другите не съм идвал. Не можах да се насиля да стана - не идвах.Знам всичики въпроси без един-единствен, но той се падна един от двата и  - да - не съм бил на вашите упражнения - да предавам ли книжката и да ми пишете двойката?

Мълчание
гл.ас. В.А - говори по тоя въпрос по който смяташ че знаеш.....Да те видим....
След което в мен се отприщи бент и започнах да говоря за византийските титли. сигурон съм говорил поне двадесет минути
.
накрая млъкнах Смръщеното му лице се бе поизгладило.
-Добре- питам - сега какво правим. той пак се смръщи (сигурон съм му се сторил много нагъл тогава)
 - И  какво - всичко всичко друго знаеш освен този въпрос така ли?
-Абсолютно!
-Аха.....говори ми за форума....
А той форума е два въпроса - и аз в настървението си да не пропусна нещо ги обединих и двата в един.
Накрая само ми каза вгадено -
Айде от мен да мине.... пет.......махай ми се от главата....
И  аз излизам и всички - о петица ура.....
И двойките се занизаха отново....
--------------------
И отново случка свързана с изпита по история по Визнатия - емлебатичен изпит. Тъком съм изязъл, аз и П.М и И.Р. влизаме в тоалетните където те си преглеждат пищовите.Междувременно проф Г.Б. бе дошъл от 10 часа и двамата в гл.ас. В.а. се редуваха да изпитват. В този момент И.Р. почав да ругае в писоарите
-Да го....нещастника смотан, Г.Б.,  какви въпроси задава, чу ли я само Ив. какви въпроси и е задавал, аз се чудя да ли да не се отакжа, абе пе----ас смотан.
И тъкмо успява да излеее едан гневна тирада водаат до нас се пуска и от вратата на кенефа излиза с каменно изражение....Г.Б., който ни подминава.
мисля че в тоя ден разбрах какво значи изразът "лицето му стана по-бяло от тебешир". Са две секунди И.Р. реши че няма да се явява на изпита и ние с П.М. не успяхем да го разубедим. Сега като се сещам  за Покойния Император (Г.Б) и изпитвам само съжаление за този момент.
------------------------------------------------
Другият много тежък откъм фактологическо отоншение изпит който съм имал е историографият при проф. г-жа Е.Др. при него от 20 души минах само аз - при това с 6 (мисля, че като видя един дето да знае нещо и тя се втрещи).Тоя изпит го взех абсолютно на късмет.
Трябваше да представим един учен и едно течение.И аз с течениета ги бях позабравил - но нали съм ги учил в пърив курс - имах обща представа. Ами учените. Някои от имената ги знаех, други само обща представ имах от тях, а треит даже не знаех какво са писали. И вечерат перди изпита за 10 часа уча учени - кой какво е писал - да моаг да напраяв краток представяне з десет -петнадесет минути.
   На другия ден започва изпита ( Е.Др е малок ОСОБЕНА личност, ходи вес с едни и същи дрехи и едан и съща баретка, но това в случая няма начение) и се оказав че никой не е разбрал какво се иска. Всичик 19 човека си представят че трябва да правят преразказ с две точки - родно място - жизнен път. търпението на шесдесетгодишната дама вес повидима се изчерпва и двойките кънтят. Дори отличници падат жертви. Аз влизам седми (пред мен има шест двойки). почвам да говоря за петър мутафчиев  само докато казвам, че е бил декан на софийския университет я виждам как освирепява и аз моментално смянам на седмата секунда  темата (защоот ако до две секунди не  преминя към творчество ще ме изпъдят) и като картичница пускам откос че съм чел ИСтория на България от него както и че в ИНтернет има част от статията му за богомилите. И тя като се разнежи. Какво друго съм чел от него. Пък кай автор ми ми любимия. пък кой автор не съм харесва. Абе разходи ме по материала. А като видя, че съм чел - шест
       Но си мислех - за този изпит знаех около 80 процента от теченията и 40 проценат от учените - само да не се бе паднал учен (много вероятно) или течение което ми трябавше - гърмях.тогава всичко бе въпрос на  шанс и той бе на моя страна.
-------------------------------
Няма да забравя лекциите си  по ИСтория на русия 1 част при Гл.Ас.   Ал.К.. те бяха три часа последователни. Той ни пита
-сега за какво да си говорим за битката наАлександър невски с татарите или за тази с рицарите. И ние се гледаме, гледаме - никой не продумва -
и той
- хайде де.
И аз взимам думата- 
-за татарите.
А той човекът писал дисертация за юруците (номадско племе) И като отвори една уста - 2 часа и половина не млъкна. Ние се молим да спре почивките не отидоха на кино, свърши пърив час, почнахме втори, трети бре...по средата на третия той пое дъх и каза ....
-А....Аз се разпалих..... А сега да поговорим и за рицарите....
свърши третия час, свърши почивката идва следващия час и социологът Б.З. дойде да ни търси.......
Добре че го направи....
 ---------------------
По подобен начин протичаха лекциите ми по Стара История през 2001 при тогавашния декан проф. П.Д.
Много умен човек, но като се разпали и не можеш да го спреш да говори.
Последният път говори три часа без прекъсване. почнахме от Древна гърция и стигнахем со Септмий север. Възползвах се от обстоятеството, че бяххем 60 човека историиц и към средата на 2 астрономически час спрях да пиша а само гледам да запомням. Пръстите ми се схванаха. Тогава все още се натягах да бъда много старателен.
Запомнил съм как обясняванше цитирам"
че когато едното плеем победи другото най-важното за тях не, е да отвлекат жените или златото, а разните богове на противника, и тогава Иванчо и Драганчо опаковат тези камънаци и започват да ги влачат към своето село и там падат неистови тържества, че са превзели боговете на противника"
(Това за Иванчо и Драганчо не съм си го измислил)
--------------------
Не мога да пропусна проф. си по нова обща история Др.Др. абсолютен чешит. голям оратор, който обаеч след като вееч е бил депутат, не ме се седеше като преподавател и го мързеше да преподава за 450-500 лева. тук давам няколок контректни примери - след края на часа - Др.Др пита има ли въпроси.
Аз - имам (задавам го) - той - въпросът е много общ - няма да му отговарям. за днес стигат толкова въпроси(или пък - за днес разрешвам най-моног още един въпрос)
Друг пример - идва еврейският посланик и представя вижданет си за Близикя Изтток. той говори на английски. никой не превежда. когато питаме това ще бъде ли включено в изпита ни се казва - разбира се.Изкаем превод - казва се всичик трябав да знаете английски.
Петдесет проценат от времето не се преподава - например - Др.Др. Обявява - днес е осми март и пускам всичик жени.И за да има с кого да празнуват жените - пускам и момчетата. (но въпроса си влиза в конспекта - нищо , че не е предаден).
-------------------------------
Самият изпит на Др.Др - 10 часа - 31 май ( или може би -1 юни). Всички го чакат изнервени с часове. Издриват го - никой не знае къде е. той цъвфа межу 12,30 и 12,40  Плесав се по челото и обявява
-Ау, ама вие имате изпит.....! АЗ съм забравил.!Ами аз съм на конферениця след 30 минути! няма как - на 5 и 6  юни ви слагам изпита с историциет и архелозите ( всяка о т тези групи е между 60 и 80 човека). който не успее за 5 остава за 6.
---------------
5 юни - ние сем 20 човека - и не дошла всички - но пред нас трябав да минат 140 архелога и историка, защото сме сложени най-накрая от "умния" Др.Др. минава 14 ,00 часа и той зачезва нанякъде .Квесторите, проф. З.И и асистента му Б.Г., продължват да изпитват вместо него. Към 17,30 когато от 90 -100 човека (явили се за деня) (останалите около 70-80 са решили да не си тровят нервите и да се явят на 6) остават за изпитване около 20-22 историка и археолога и 7-8 етнолога. проф. З.И.  се показав на вратата и почти припада.
-Още ли има пита в отчаяние тя?
-Всъщност има още два пъти по толкова, но те останаха за утре - потвърждава Г.А. (моя милост)
Стоящият до него П.М.потвърждава
Проф. З.И. се втриса, прибира се вътре, провежда кратка консултация с асистента Б.Г.,след което светкавично приемат няколко пъти по 5 души и на всеки задеват по един въпрос - за правилен отгоовр се пише шест, за неправилен - пет. така в рамките на петнайсетина мунити ужасната тълпа от около трисетина човека е стопена и остават само другата половиназа другия ден (когато се процедира по същия решител начин с останалите 70-80 човека).
Лично аз имам шест от този изпит, но точно тази шестица не е оценка с която да се гордея.....
------------------------------------ има и други любопитно истории. Някои от тях включват как се събирахме често в столичното заведение "кенар" разположено само на десетина метра от спирката на 94 и на не повееч от двадсет -двадесет и петра метра от "Братята". Днес "Кенар" не същестува .по времето когато бях втори курс там почнаах да строят метро, което продължи четири години. След възстановяването му заведението не се възстанови.
-------------------------------------------------
Друг любим момент  бе да като влезем в "Яйцето", веднааг още на входа да си поръчаме вкусна пица за по левче. такива бяха цените през 2002-2003 г. са съжаление през 2004 година  в Яцето започнаха промени, първаат от които бе, че спряха да продават пииц на вхоад на "яйцето". През 2005 г то вече бе разделено на две помещения - едно по-малок в което се пуши и в което сядат студентите и едно гялямо, което само за преподавателите и в което не се пуши. През 2006 се заговори, че ще отрежат въобще студентският достъп до "яйцето", а през 2007 това вече бе факт. не знам как е днес, но в миналото "Яйцето" събираше огромин групи от универститета на едно място, във интервалите между часовете, даваше им вреем и мясот където да разговарят извън сивото си ежедневие.
не намирам тази политика за правилна.