Същинска богиня,

Омайала военачалници велики двама,

Използвала най–сладката измама,

Властта си да наложи.

Чрез брачното си ложе.

Републиката римска подскочила когато,

Поискал цар

Царица – чужденка любовница.

Убили смелий господар.

Ала остала жива сладката греховница

и ето - получила възможност тя отново

Оплела в мрежите си този път Антоний,

Велки стратег и храбър войн.

На Цезаря - приятел близък.

Ала не бил Антоний Цезар.

По други времена…

И тъй - Загубила царицата на пъти два

На Клеопатра й остава,

Пред робска участ, поражението царствено

Дори врагът и  в смъртта й се възхищава.

Бори се ти докрай с каквото можеш.

Главата не навеждай,

А накрая ако паднеш нека края да бляскав.

Един царствен мръсник,

Един величайший мошеник,

Един отявлен бандит

Един атаман на изменници

Един вожд що грабеше свои и чужди,

Един богохулник, що  светотастваше смело,

Един подлец, който  в желанието да заграби богаствата и жените Троянски,

Други прати  в боя начело.

Той получи това що заслужи

И умре от ръката на жена си

Той получи това що прослужи

И не взе нищо от туй що заграби,

В Ада Хадесов

Най-лудий сред лудий,

Безчовечен, ненормален и скот,

За своето време то не бе човек, а по-скоро животно,

(ако сред животните има такива,

Ала не вярвам че такива деяния даже на тях им отиват)

Един ненормален, тъй развратен и похотлив,

Един всякога оригинален,

Един невъзможно див,

Един път същинско дете, а друг път жесток и брутален,

Той бе избран да бъде римский император.

О, жалний народе,

Как така ти,

В своята глупост,

не предвиди,

Че тоз популист,

За римский народ,

Всъщност ще бъде,

Една тения, един глист.

И  ще срине туй що други   преди градиха,

За дни броени

И когато той и съратниците му във властта се опиха,

Накрая в кръв ще се задави.

Този луд що спа със сестра си.

И с боговете се подигра,

та накрая туй що търсеше получи

Ала най-добре да замълча

Скверни думи тук да не изрека.

А ще кажа само една име.

И то ще бъде достатъчно.

Отеквали войните Сулови,

С Гай Марий надлъж и шир в републиката римска.

Не щеш ли битката спечелил генерала.

Отишъл в Рим да иска той похвала.

Желая аз – изрекъл той – тозчас поизженен дикатор да стана,

Сенат, та консули, едили, туй онуи – сега да действа ще престане.

Не може - казал му Сената.

Не може ли – смръщил чело тогава Сула.

В Рим е армията. Обявам кота нула.

И спрял Сената.

Започнали в миг,

Конфискациции и национализации

А после по естествен повик

За да ускори процеса извикал Сула

Сума ти доносници.

И в оня ден

Макар да не знаем ние колко души са родени

Прекрасно сме осведомени,

че само в рамките на денощие

60 000 човека с живота се простили….

А Сула управлявал тридесет години……..

И страшното е, че днеска има много Суловци,

По свет голем….

 („Нека се въздаде Божето богу, а Кесариовото – кесарю”)

Желаел да царува мъдро Креон

На седмовратата си Тива,

Но сбъркал той човешкия и божият закон.

В царството на Хадес се намесил.

Опълчила тогаз се Антигона

Не може мъртвите да се делят.

Изправила се тя срещу закона,

Бидейки в страх от божия закон.

Подскочил Креон на трона

Как смее да го поучава Антигона

Една девойка крехка,

да обяснява нему тя закона.

Осъдил я на смърт.

Но обществото скочило в защита

Не на креон а на Анитrгона.

Сина царя, сестрата, даже слепия пророк,

Отдали всички своя оброк.

Не слушал ги обаче царя.

Расърдили се боговете ахейски

 Тогаз на господаря.

Нещастието застигнало семейство им цяло.

Най-доблестен сред доблестни,

Сред войните най-войн

Отдаван не се беше раждал на земята мъж като Аякса

Отвсякъде бе той истински герой.

На слабите защитник,

Враг неправду.

Но съдба…

Завиде му Агамемнон.

И в сговор с Одисей

Погуби тука всяка чест.

Моралният Аякс тоз мръсен сговор

 не можа  да понесе.

И живота си отне.

И днес поуката е ясна

Макар да възхищаваме се ний на храбреците,

Царуват тарикатите и подлеците

Прочут бил навреде Цицерон,

С умението си да говори,

Ласкател и оратор

Той можел с всекиго да спори

Ала щом почнал с Цезаря да спори,

Последният не се помайвал.

И свършило се с Цицерона.

Отдавна знай се,

И най–прехвалений вития,

Замлъква  щом в Сената задрънкат войнишки шпори.

Една ужасна примадона,

Преспала с Тезея,

С Менелая,

С половината двор на Троя,

Едва ли не – с цялата Елада…

И после нам ни се разправят басни,

Че за едната чест Еленина войни се водели  с години.

Ако това е вярно то мъжете са изпадали в таказ омая,

Че мога само да я нарека пък вещица.

На всичкото отогоре  даже млада не е.

Когато взел я е Тезея в кревата

 Била е на шестнайсет,

Когато е приклчила войната с Троя – минавала е трисетака.

Предвид, че рядко са живели повече от тридесет години тогаз,

Легенди са това

За Еленината красота.

Легенди що  жени разправят.

В желанието с Елена, те да се сравняват,

И от мъжете те желаят да ги завладяват.

Тук приказката не издържа. Кое е по-логично според вас

Дали зарад богаствата Троянски

 сто хиляди мъже отишли са на рат,

и били са десет години  кански

 Или заради съмнителната чест на  измамения Менелай?

Най-храбър войн бил

За времето си безсмъртният Ахил.

Единственото слабо място на Ахила

Петата негова му се открила.

И прас – настъпил тук му краят.

Убили го със стрела.

Но!

Мисля аз!

Легенда е това!

Не  е Възможно според мен това.

Петата се полага от гърба.

Как такъв безстрашен  юначага,

Гърба на враговете ще предлага?

Това е песен за герой,

Какъвто не е имало от векове наред,

Син на Кронида беше той,

Зовеше се Херакъл,

Омразата навлече си на Хера

(съпруга на Кронида)

че бил Херакъла от негова любовница роден.

И зарад тази Зевсова изневера,

Сторени бяха подвизи безчет.

Бори се Херкулеса с хидри и горгони,

 глигани, Цербер надвива,

накрая той кентавъра подгони,

що свидната му жена,  Дейанира открадна.

И тук – фатален край:

От ръцете на прелюбодееца – чрез тези на  жена му,

Отровата известна, що уби го.

След всички ужаси безкрай,

Живота му започна и завърши с изневяра.

Какво да кажем  тук – поуката е ясна.

Герои смели, в царството на Хадес падат,

Когато друг намъкне се в леглата им.

И тук въпросът пак за ябълка една

Остава – с ябълки се лъже всяка истинска жена.

От Ева, та през Афродита, чак до Персефона.

И въобще плодът и тук рещаваш ще да бъде

За нашата персона.

Бог Хадес, сред най-великите велик,

Делял света с братята Кронидът и Нептун,

А сам за себе си запазил Адът.

Ала самотен се почувствал в миг,

И казал си, че трябва му жена.

Огледал се за подходяща матрона,                 ,

И право погледа му паднал в Персефона.

И тук отново прелъстяването става с ябълка.

Което ни подсеща,

В Древна Елада,

Красива Земя

един кон белоснежен

в миг долетя

Челото му – пламък

Крилата му – мраз

А име – Пегас

С яки копита

И поглед тъй див,

Той страшно налита

безмерно горделив.

Изпитаха ужас чедата ахейски

Но мъж на име Белерофонт засмяно им рече:

- Я засрамете се!

Не вярвам за зло,

Пегас да е пратен

И мисля, че вие жестоко се мамите.

С кураж и с вяра

 Коня той обузда

И пръв герой той стана.

И двамата с коня станаха досущ кат братя.

И така чак до смъртта….