Това е песен за герой,
Какъвто не е имало от векове наред,
Син на Кронида беше той,
Зовеше се Херакъл,
Омразата навлече си на Хера
(съпруга на Кронида)
че бил Херакъла от негова любовница роден.
И зарад тази Зевсова изневера,
Сторени бяха подвизи безчет.
Бори се Херкулеса с хидри и горгони,
глигани, Цербер надвива,
накрая той кентавъра подгони,
що свидната му жена, Дейанира открадна.
И тук – фатален край:
От ръцете на прелюбодееца – чрез тези на жена му,
Отровата известна, що уби го.
След всички ужаси безкрай,
Живота му започна и завърши с изневяра.
Какво да кажем тук – поуката е ясна.
Герои смели, в царството на Хадес падат,
Когато друг намъкне се в леглата им.
И тук въпросът пак за ябълка една
Остава – с ябълки се лъже всяка истинска жена.
От Ева, та през Афродита, чак до Персефона.
И въобще плодът и тук рещаваш ще да бъде
За нашата персона.
Бог Хадес, сред най-великите велик,
Делял света с братята Кронидът и Нептун,
А сам за себе си запазил Адът.
Ала самотен се почувствал в миг,
И казал си, че трябва му жена.
Огледал се за подходяща матрона, ,
И право погледа му паднал в Персефона.
И тук отново прелъстяването става с ябълка.
Което ни подсеща,
Че Луцифер и Хадес май са братя адовиВ Древна Елада,
Красива Земя
един кон белоснежен
в миг долетя
Челото му – пламък
Крилата му – мраз
А име – Пегас
С яки копита
И поглед тъй див,
Той страшно налита
безмерно горделив.
Изпитаха ужас чедата ахейски
Но мъж на име Белерофонт засмяно им рече:
- Я засрамете се!
Не вярвам за зло,
Пегас да е пратен
И мисля, че вие жестоко се мамите.
С кураж и с вяра
Коня той обузда
И пръв герой той стана.
И двамата с коня станаха досущ кат братя.
И така чак до смъртта….
