Същинска богиня,

Омайала военачалници велики двама,

Използвала най–сладката измама,

Властта си да наложи.

Чрез брачното си ложе.

Републиката римска подскочила когато,

Поискал цар

Царица – чужденка любовница.

Убили смелий господар.

Ала остала жива сладката греховница

и ето - получила възможност тя отново

Оплела в мрежите си този път Антоний,

Велки стратег и храбър войн.

На Цезаря - приятел близък.

Ала не бил Антоний Цезар.

По други времена…

И тъй - Загубила царицата на пъти два

На Клеопатра й остава,

Пред робска участ, поражението царствено

Дори врагът и  в смъртта й се възхищава.

Бори се ти докрай с каквото можеш.

Главата не навеждай,

А накрая ако паднеш нека края да бляскав.

Един царствен мръсник,

Един величайший мошеник,

Един отявлен бандит

Един атаман на изменници

Един вожд що грабеше свои и чужди,

Един богохулник, що  светотастваше смело,

Един подлец, който  в желанието да заграби богаствата и жените Троянски,

Други прати  в боя начело.

Той получи това що заслужи

И умре от ръката на жена си

Той получи това що прослужи

И не взе нищо от туй що заграби,

В Ада Хадесов

Най-лудий сред лудий,

Безчовечен, ненормален и скот,

За своето време то не бе човек, а по-скоро животно,

(ако сред животните има такива,

Ала не вярвам че такива деяния даже на тях им отиват)

Един ненормален, тъй развратен и похотлив,

Един всякога оригинален,

Един невъзможно див,

Един път същинско дете, а друг път жесток и брутален,

Той бе избран да бъде римский император.

О, жалний народе,

Как така ти,

В своята глупост,

не предвиди,

Че тоз популист,

За римский народ,

Всъщност ще бъде,

Една тения, един глист.

И  ще срине туй що други   преди градиха,

За дни броени

И когато той и съратниците му във властта се опиха,

Накрая в кръв ще се задави.

Този луд що спа със сестра си.

И с боговете се подигра,

та накрая туй що търсеше получи

Ала най-добре да замълча

Скверни думи тук да не изрека.

А ще кажа само една име.

И то ще бъде достатъчно.

Отеквали войните Сулови,

С Гай Марий надлъж и шир в републиката римска.

Не щеш ли битката спечелил генерала.

Отишъл в Рим да иска той похвала.

Желая аз – изрекъл той – тозчас поизженен дикатор да стана,

Сенат, та консули, едили, туй онуи – сега да действа ще престане.

Не може - казал му Сената.

Не може ли – смръщил чело тогава Сула.

В Рим е армията. Обявам кота нула.

И спрял Сената.

Започнали в миг,

Конфискациции и национализации

А после по естествен повик

За да ускори процеса извикал Сула

Сума ти доносници.

И в оня ден

Макар да не знаем ние колко души са родени

Прекрасно сме осведомени,

че само в рамките на денощие

60 000 човека с живота се простили….

А Сула управлявал тридесет години……..

И страшното е, че днеска има много Суловци,

По свет голем….

 („Нека се въздаде Божето богу, а Кесариовото – кесарю”)

Желаел да царува мъдро Креон

На седмовратата си Тива,

Но сбъркал той човешкия и божият закон.

В царството на Хадес се намесил.

Опълчила тогаз се Антигона

Не може мъртвите да се делят.

Изправила се тя срещу закона,

Бидейки в страх от божия закон.

Подскочил Креон на трона

Как смее да го поучава Антигона

Една девойка крехка,

да обяснява нему тя закона.

Осъдил я на смърт.

Но обществото скочило в защита

Не на креон а на Анитrгона.

Сина царя, сестрата, даже слепия пророк,

Отдали всички своя оброк.

Не слушал ги обаче царя.

Расърдили се боговете ахейски

 Тогаз на господаря.

Нещастието застигнало семейство им цяло.