Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
фентъзи- есета, поезия, колекции от вицове
Автор: georgealall Категория: Забавление
Прочетен: 256839 Постинги: 144 Коментари: 74
Постинги в блога от Юни, 2012 г.
 

† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ     





В Българската история мястото на последния признат цар на първата българска държава е доста спорно. романтиците го хулят твърдейки, че подкладил братоубиствена война която продължил две поколения и че Ако навремето Самуил заедно с неговия баща му бил видял сметка, България щяла да се съвземе. Това е доста опростено мислене. Романтициет често забравят воените неуспехи на самуил. тези които са в другата крайност пък изтъкват неговите военни успехи и забравят залитането му към Византия в началото на царуването му. Истината е по средата.
        ИВан Владислав е беспорно противоречива личност. Родена от надарения с бистър ум и ораторсок майсторсто Аарон комитопул и гъркиянта Калипсо, той отрано е проявявал своето его. Случката която играе роля презе целия му живот е когато убиват баща му е следната:
През 976 Аарно се родявана с императора, вярвайки че жени сина си за неговоот дъщеря и се признава за нетов васал с идята първо да се разправи с брат си самуил а посел да отхвърли васатилета си. до такава ситуация обаче не се стига. ИМператора не изпраща дъщеря си, а длачена роднина (според някои втора или тета братовчедка), и освен това атказав да прати патрираха а само някакъв епископ, демонстрирайки пренебережението си към Аарон. Ядосан от подигравката Комитопулът отпараща булката предизвиква военна акция пред Средец, последвана от контраофанзива на Българите, което извежда на бял свят неговото поведение и това му взема главата.
по това време кандидат женихът Иван - Владислав  е блед юнуша (между 14 и 16 години) и само застъпничеството на братовчед ма Радомир и милостта на чичо му Самуил му спасяват главата. От този момент обаче той бавон се озлобява. Според стария славянски закон властта се дава на първия син а не втория  (най-често така е и при прабългарите). Следователон Аарон като по -голям има повееч праав от Самуил и тогава Иван -Владислав е реалният продължител на династият а на Гаврил -Радомир.
би могло да разсъждаваме дали в случая не важи правилото "напарви добро, да ти върната зло", но в действителност Владислав още в ранните си години се показва хитър и прагматичен. Той се оженва за мария полемарх, чийто баща е известен с големиет си имоти, накрва Димитри полемарх да скалъпи нарочно писмо до императора, в което загатва, че съществува провизантийсак опозиция и той Иван Владислав би я оглавил при определени обстоятелства, а после предава писмото на Самуил и организира залавянето на полемарх и си присвоява имотите му, като същевременно василевса научава че на Владислав може да се разчита за в бъдеще. хитър до безумство той порявява прагматичност винаги.
Пир отчаяната отбрана на воден (1001) Владислав нарежда да бъдат избити вчиски ромеи в град, защото може да се окажат нож в гърба на българите. когато обаче вижда, че така или иначе ще загуби се спасява с бягство, на принцпиа "живей и пак ще се биеш". по това време Владислав е на окоол 40 г възраст (плюс минус 1 година) участвал е поне в пет -шест значими военни кампании на чичо си, доказал се е като способен военачалник. тук трябав да споменем, че самият Самуил прави детински грешки и не е добър стратег клокото и да го превъзнасят - достатъчно е да споменем битките при Сапрехй, после при Скопие (абсолютно идентична гершка), При мъглен, при огражден....
Въпреки това действията на Владислав спрямо човека спасил му живота - Гаврил - Радомир са най-малкото вероломни -убит е "случайно" със стрела на лов, след като първо е стрелял радомир а втори  - Владислав и не улучил...Или пък е улучил.зависи как ще погледнем. Впоследствие е избито цялото семейство на Радомир (жена му, невръстното, му дете) кавханът, братът на кавхана.... - т.е. действията ва Владислав са необхомост, за да не се надигне силна опозиция последвана от граждансак война, но това клане навремето е било също така необходимо и когато Самуил се е разправил с брат си Аарон. Просто при реваншизма си Владислав е по-прагматичен от Самуил - никаква милост за победените, инак войната между фракциитге ще се проточи безкрайно. В това той напомня Борис Покръстител (помните че навремето са били прекъснати 52 боилски до  последно коляно и а Расате е ослпени, т.е.  негоден е за владетел).
        По времето   в коео иват на власт Владислав е на около 55 години мъж доста възрастен, още повече като се има предвид, че по онов време мъжете са гинели като мухи на 25-30 годишна възраст.
Цял живот той е мечтаел само за едно - да е цар. И едто че 1015 се сбъдва мечтата му. тук едно уточнение - Според някои историци между смъртта на Гаврил -Радомир и коронацията на Иван -Владислав има почти осем месеца пауза.Значи не е приет безапелационно, но надделява поради липса на алтернатива и смазване на опозицията.
В първата година той отправя сходно предложение до василевса с това на баща му - признаване на васалитет. От своя страна той очаква от императора признаване от  титула "цар на българите" и прикратяване на военните действия.  В интерес на истината трябав признаем, че подобон предложение е отправил и предшественика на Иван-Владислав -Радомир. според сведенията ни Василий на думи приема, но в действиелност желаепълна капитулация на българите. той успява лесно да подкупи кавхаан теодор, който е брат на убития от Владислав предишен кавхан дометиян. Задачата на теодор е да убие чрез слугата си Иван Владислав. но слугата предава теодор и ибитята е самият кавхан Теодор. Владислав се убждава окончателно, че със Византия трябав д се воюва и обръща другия край.





През лето 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.




              За краткото управление на Владислав може да се говори много и няма да е достатъчно.
Той успява да  укрепи твърдината Битоля, която превръща в своя столица и след като разбива ромеите поставя там известния надпис (1916г.) съюзява се с Кракра Пернишки, който държи 37 по-големи и по-малки крепости, начело с Перник и Средец и го изпраща да преговаря с печенезите за да започне с тях помощ офанзива срещу византия от две страни. (има податки че Кракра, който е бил от рода Вокил е изпълнявал функцията на втори човек, не само при Самуиловата династия, но и при ИВан-Владислав и че се превръща в нещо като ичиргу-боил - Д.Овчаров) 1917 г. Кампаният е неуспешна, защото печенезите са твърде алчни и съюз не е сключен, но Владислав не се отказва. той се опитав да централизира цялата държава на властта си и да спре възможни сепаратисти, като за тазиц цел е отразал доста недоволни глави. разбира се използва момента и за разчистване на личин сметки и доста от опозицията поддържаща Самуиловата династия падат покосени (Елемаг трите меча е заточен, а именият му са конфискувани, Иван Владимир  - зетя на Самуил е убит, Гавра и други близик на самуил също не са пощадени).
               Особено спорен момен е убийството на Убийството на ИВан Владимир. по прагматичните историци посочват, че ИВан Владимир е крал  на Рашка и след смъртта на Самуил започав да засилва държвата си, за сметка на България тъй че е било жизнено важно да бъде неутрализиран. От друга страна обаче фактът, че е Самуилов сродник както и самият варварски акт по който е извършено убийството  е причина  е причина да историците да вярват, че личните мотиви също играят роля тук. ИВан Владислав на няколко пъти се опитва да придума Иван Владимир да дойде, дори се заклева пред жена му (братовчедка си Теодора- Косара) с ръка върху Библията, че няма да му навреди. Но докато Иван Владимир пътува към Битоля има опит за атентат  върух него. Спасен е от Елемаг, но въпреки съветите на самуиловия войн, той влиза в църквата (там не се носи оръжие) но владислав и неговиет охранители са въоръжени и го нападат. последите думи на Владимир са "моля се за вас".
           Убийството е съпоставимо с убийствота на Томас а Бекет, когато излиза от църквата - кралят се отървава от силен политически враг, но на висока морална цена.
            През 1918 е пика на възможностите на Иван Владислав. той решава, че няма какво повече да губи, има два повалеин съюза с печенезите няма как да застарши солун без да излезе на пристанище или да получи помощ отвън, затова решава да си върен драч, да построи кораби и да атакува Солун. Смела мечта но в битката е убит.
дадени са ни три версии - поред две ет тях той е убит в засада или от градоначалника, но тъй като са късни версии са малок вероятни. Третата е най-логична - в битката двама ромеи се приближили до него, единият го дръпнал за крака и го смъкнал от коня а другият го съсякал с меча по врата докато бил на земята и българите които побеждавали изпитали силен уплах и побягнали
Смъртта на Владислав настъпила според скилица 20 март или 20 февруари 1018 г. Той царувал  пак според Скилица 2 години и 5 месец, т.е. трябав да приеме че е заел престола най-рано през септември 1015.
Слагаме още сме-осем месеца мчеждуцарстви и излиза че Радомир е убит февруари-март  1015.
          След смъртат на Иван Владислав има опит синът му Персиян(Пресия) 2 - Фружин да бъде признат за български цар, но не всички български земи (и без това не са били много го признали. Скоро се оформили три фракции Първата на  царица Мария, вдовицата на Иван Владислав била за признаване на васалитет от Визанитя, тя държала Скопие и северна Македония. Втора начело с Перисян - Фружин и патриарха, и Крака били твърди патриоти,  но за съжаление били твъред малко. кончентрирани били преди всичко около южна македония и пиринско. в третата се отделили отделни Феодали като Ивац които държали за българщината, но били сами за себе си и не си помагали взаимно. През 1019 българия приключила съществуването си като държава.
             Последният ПРИЗНАТ български цар на първаат българска държава е  бил ИВан -Владислав.Според Скилица ромеите доста се страхували от него.
Фружин-персиян забягална в АЛбания. една по една крепостите се предали. Опитите за бунт на Елемаг и Гвра излезли неспешни. Царица мария, явно договорила предаването си и  личното си положение в двореца, защото е била посрещнато с високи почести от василевса, останала е в двореца като патрицианка е не се споменава за никакви нейни нужди оттук нататак, т.е. може да приемем че тя е договорила личните си условия за предаването на властта.



    



 
Категория: История
Прочетен: 1234 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 29.06.2012 17:29
 кавхан при Крум е бил Иртаис (803-814 или по ранна) не е много ясно коя година точон умира Иртаис, но със сугурност  при Омуртаг кавхан е вече докум
наследява го за кратко  кавхан Докум (814 или по ранна- 816) а веднага след това
 кавхан е Исбул, за който съм писал в друга тема (около 816 - 864)
той кавхан при кновете Омуртаг, маламир, Персия и при ранния Борис(регент и съвладетел при Персиян). Убит по заповед на Борис защото отказва да се покръсти. Не е ясно кой го наследява.
При Симеон има съмнения, че олгу таркана, който предвождал войската срещу маджарите и се удавил в Дунав въсщност е бил кавхан (забравилх името на олгу Таркана). никога по преди тази титла не се е споменавал, а и след това не се споменава.

Георги Сурсувул истинско име Кеворк Сурсупал е бил кавхан и съвладетел на цар Петър 1 Орела (927 - 969), назначен е от цар Симеон Велики (893-927) за ичигубоил.  превърнат в кавхан при сина му  при сина му. ( същия този геориг Сурсувул е вуйчо на Петър )При Самуил и Гаврил-. Радомир - Роман, Кавхана е  Дометиан  (ок.997  -1914.) който е убит малко преид брат си Теодор (1914), който се опитал да избяга във византия и там да организира опозиция срещу ИВан Владислав. Според някои версии същия този теодор нас вой ред е бил кавхан на Гаврил- Радомимировата династия, но е малок вероятно.
не се сещам името на  кавхана на Ивана Владислав (упоменат е като доверен човек на Царица мария - 1918)
е последният истински кавахн и е такъв на Константин Бодин (1072).

по -късно ще напиша  ичиргубоилите. и ще добавя годините.


867 - във връзка с преговорите на Борис с папа Николай е споменат ичиргу-боилът Стазис.


кан Крум Законовед (803-814) кавхан Иртаис (803 -814 или по-ранна)
ичиргубоил........

кан Омуртаг  Помирител (814 - 831) кавхани докум (814-816) и Исбул (816 - 864/865)
кан Маламир  (831 - 835) кавхан Исбул (816 -864/865)
кан Персиян 835 - 852 кавхан Исбул (816 -864/865)
кан/княз Борис покръстител  (853 - 893) кавхан исбул 816 - -864/865) - неизвестен след ИСбул кавхан.  ичиргубоил - Стазис - споменат 867
княз/цар Симеон Велики (893 -  927)  кавхан - неизвестен .. Спорно е даи това не е бил оглу тарканът загинал в военна акция срещу маджарите. Ичиргу боил - Георги сурсувул (893-927)
цар Петър 1 Орела (927 - 969) кавхан и съвладетел  Георги Сурсувул (927 - 969), ичиргубоил - не се знае.
цар Борис 2 - 969-971
цар Пленимир ?- 971 - 977 не е ясно дали има въобще администрация, както не е сигурно и дали въобещ е имало такъв цар или е апокрифна личност.Все пак се предполага, че предвид че петър има четирима сина , а в апокрифиет пише за някой си Пленимир който е царувал след него и преди Самуил, като явно е ситуиран във Видин би могло да същестувава такава цар при определени условия в определени години.

цар Роман - 977 - 997
не е ясно дали въобще има кавхан , тъй като цялата  реална власт е била съсредоточена в Самуил, а Роман е бил подставено лице.де факто Самуил е обсебвал функцията на кавхана
цар Самуил Комитопул (нова династия) - (997-1014) - кавхан Дометиан ( 997-1015)
цар Гаврил -  Радомир- Роман -  (1014-1015) кавхан Дометиан  и може би брат му Теодор  (1015)
1015-1018 - цар Иван-Владислав  кавхан.....
1019 - цар Персиян 2 -Фружин

Цар Константин Бодин - Петър 3  (1072)
- георги Войтех кавхан (родстевни отоншения с Теодор и Дометиян)
ползвани източници :иван венедиков  устройство 9-10 век на  българската държава.


Васил Гюзелев:Кавханите и ичиргу боилите на Българското ханство-царство. Фондация "Българско историческо наследство", Пловдив,

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г.
Категория: История
Прочетен: 20259 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 29.06.2012 14:05
габдула карамат (Кавхан ИСбул) 816? - 864
 е син на Джалмат Улушкан, а той на свой ред син на Бир Егет от неговата първа жена - хазарската княгиня. Джалмат Улукшан и майка му оставата в България след бягството на кан Сабин и Бир Етет и тук се ражда ИСбул.......
Иiбул е кавхан при Омуртаг, Маламир, Персиян (при когото е и регент) и дори за кратко при управлените на Борис покръстител.
В началото се споменава със строежа на важен водопоровод при Маламир и със една сериозна военна кампания, но дори тогава е имал твърде високо пложение, особено като се има предвид краткото царуване на маламир (831-836).Има податки, че е бил кавхан още в началото на управлението на Омуртаг. 
      Именно той се заема със изграждането на Плиска и играе важна роля върху изграждането на администрацията като такава. По времето на малолетния Персиян изпълнява функцията на регент и съ-владетел. Известно време след като Персиян става пълнолетен пордължава да изпълнява тази функция.
      Именно той полага  във владетел Борис(Барс), който е син на Звиница, от славянска наложница и е нямал право да наследява престола. Исбул е вярвал, че младият Борис няма да му създава проблеми и ще продължи базметежното си управление като при Маламир и Пресиян. Двамата обаче влизат в остър конфликт когато кавхана отказав да се покръсти (гледали сте филма) и Борис Покръстител нарежда да го убият ( във филам Исбул е убит, от опозицията на Борис, но това съвсем не е така).
      безспорно силна и енергична личност управлявава зад сянка на престола на четирима владетели - двама от които Омуртаг и борис покръстител - наистина бележити. Трима владетели - Маламир, персиян и Борис са ръкоположени от него. Управлението му трае над 50 години. Едвал ли друг кавхан може да се похвали с това.

цитирани сведения: Иван Венедиков  уредба на българската държава 9-10 в и.
Иво А. (по късно ще бъде ъпргейдвано)
Категория: История
Прочетен: 1560 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.06.2012 12:40


Наскоро бях в Плевун.Плевун  там се е водило сражение (на което е посветен цял епизод във филма аз Капитан Петко воевода) между капитан Петко воевода и сенклеристите. Петко войвода и четниците му са завардени в черквата от сенклеристите, но той знаейки че към тях се приближават руски войски прибяга до хитрост. Размахва от камбанарията бяло знаме ( уж че се предават) . Османците сядат да изпият кафе  от радост и той гледат на кого ще подадат чашата – т.е.  това е главатаря. Като идват да преговарят заповядва да стрелят право в него. Челебията пада убит заедно с няколко по-видни свои хора и турците се разбягват, а нашите се измъкват преди башибозука да се престрои. В Плевун видяхме музея, но самата черква за наше съжаление остана затворена (твърденията бяха че още има дупки от куршумите по нея).

         Въпреки това вярвам, че тази случка е слабо известна.

По-късно отидох и в Доган хисар – родното място на Петко воевода в Гърция, в област Дедагачка. в област Дедагачка. Селището не е голямо, но има множество ниски едноетажни и двуетажни къщи – типичен ранен български стил. Тези къщи са били все български , но българите са прогонени и в тях са се нанесли предимно руски гърци. Самата къща на капитана е разрушена – от нея е останал само един зид. Спекулации има дори с името му. В един частен гръцки дом е издигнат бюст на воеводата, след като българи са дали пари, но тъй като Гърция не позволява никъде където е обшинска или държавна собственост да има паметник на българин бил се срещу гърци, то тези гърци правят паметника в двора на хотел си с комерисиална цел. Те претендират (невярно) че това всъщност е къщата на Петко воевода и че който иска да се снима пред паметника или да остави цветя пред него трябва първо да влезе в кафенето им и да им направи оборот( кафенето е на две крачки). Скицата направена от съвременник на Петко воевода отхвърля твърдението, че този частен дом всъщност е неговият.

Мога още много да напиша но считам, че и това не е малко, като се има превдвид, че за широката публика това ще са неща любопитни (според мен)


Категория: История
Прочетен: 1878 Коментари: 1 Гласове: 5
Последна промяна: 29.06.2012 14:46

        Отиде си Георги Бакалов. Мир на праха му. При всичките му кусури (тук няма да пиша за тях) , бе безспорно едно от големите имена в медиевистиката (късното средновековие) за последното десетилетие, а във византологията бе абсолютен доайен.

             Няма ди ми стигне място да изброявам успехите му. А и не желая. Вярно е, че беше особняк. Не всеки би могъл да завърже разговор с него. Но пък казват, че големите умове са велики. И до днес книжката „въведение в християнството” която той и Т.Коев написаха е една от най-четените книги. Самият Бакалов бе един от най-добрите фактолози и виждаше неща, които другите не можеха да видят. От него съм запомнил, че всъщност „коронясването” на Симеон Велики от ромеите няма аналог и по всичко личи, че последният не е ръкоположев за цар, а за кесар, т.е. за съвладетел. Той не получава корона от императора, а благослов от патриарха който разперва плащеница над него. Вероятно затова веднага след „коронацията” Симеон гневно бърза да се върне в Преслав и да се самообяви за цар (ромеите не го признават, но това е друга тема). Това всъщност е една от най-интересните му тези

           Пак от Бакалов запомних, че не би трябвало да говорим за ИВан Асен  2 , а за Иван 2 Асен, тъй като ние приемаме, че Асен става фамилно име, но можели да се намерят извори че старият Асен също е бил с име Иван, преди да се прекръсти и тогава имаме двама Ивановци.

Слушал съм и други любопитни неща от него, но няма да ги публикувам всички тук – къде защото не си спомням, къде защото не мога да пресъздам един курс лекции на няколко реда.

Това което искам тук да кажа е, че съжалявам, че човек като него, с дълбоки познания в сферата на духовността (завършил е семинария) и средновековието си отиде на тази възраст (нямаше 70 години) .

И двама пъти повече съжалявам, че съм си позволявал критики, като студент (друг е въпросът дали са били уместни или не) срещу него

Искам да пожелая вечен помен и мир на душата му.


Категория: История
Прочетен: 1433 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.06.2012 13:09
11.06.2012 23:33 - ПРЕХОДЪТ
 напоследък все по често чувам една дума. Преходът. България се намира в Преход. Преходът свърши. още 20 години преход. що е то преходът?
за преходът аз имам две теории или по-точон една теория за два различин прехода.
Преходът в българия е
а) икономически
и б) морален
       Първият вид преход свърши на 1.1.2007 - на тази дата влязохем в ЕС. на тази дата бяха приети новите ПРАВИЛА. Мутрите изчезнаха дойдоха белите якички,, парите бяха изпрани богатите станаха по-богати а бедните по-бедни, от този момент бе невъзможно да променим гарниците си, но пък имахме повече сигурност и по-добар търговия.
накрато казано след тази дата имахем някава сигурностколко боса за застреляти оттогава и колок - преид това?), някакви правила (въпреки че не ги спазваме много), а което беше откраднато бе усвоено набързо чрез еврофондовете. Властта на мутрите се превъран във власт на големите корпорации и картели.
        Вторият преход - моралният е по-сложно състояние. Той предполага, липсата на ценности в хората, системното нарушаване на правилата и пр. Защо човек който вижда червеният светофар все пак пресича? ИМаше една приказак от библията - мойсей с помощтта на Яхве извежда иззраилтяните от Египет, влачил ги насам, натав, хляб им дал Яхве, месо им дал те само мрънкали (познато ли ви звучи) накрая ги закарал пред ханаанската земя, но те су упалшили, че я бранят твърде силни мъже и не гледали облините й плодове, а пак с размрънкали. тогав Яхве кипнал и викнал, че народ от роби не може да построи идеалното царство, и че трябав мойсей да ги влачи още из пустинята 40 години да да измрат всичик, дето са се родили роби.....накрая Исус навин довлякъл начанието до успех. та и тук същото - всичик родени преди 1989 трябав да измрат за да може за пресъградим моралните ценности. 20 години минаха остават още 20 за да завършим и моралният преход след икномическият.
    Амин.
Категория: Политика
Прочетен: 1373 Коментари: 4 Гласове: 2
05.06.2012 14:43 - Малък юбилей
                 на 31 май станах на 30 години. хубава възраст време за равносметка.
Смятам, че преживях едни хубави студентски години и макар да съжлявам, че на млади години не попътувах повечко извън странат по експедиции, сега като че ли ми се отваря възможност да наваксам пропуските си и да попълна липсата на знания. Бях в Анкара (един ден 2001), Охрид (два дни 2000), Скопие  (два дни някъде около 2003), После пътувах за ден по маршрута Крива Паланка- Куманово-Гостивар ОХрид  и разгледах отново Охрид,, Св.наум и самуиловата крепост за още ден (2010) и сега пътувах в Гърция ( четете пътеписа ми) за два дена и половина. Скоро ще почна да издавам пътеписи - и за по стъпките на Алеко, обакалям само че той от париж до Чикато пък аз - Южните балкани.
             за личният си живот няма да говоря. Вес още не съм намерил Музата.намерих обаче една-две Сирени (сирените от митологията примамават моряциете с галосовете си и после лодикет им се разбиват във някой водопад или се озовават във водовъртеж). Аз обаеч не съм изгубил надежда, пък и в моменат не съм на етап "търсене". Толкоз по този въпрос.Въпреки това имам няколоко наистина добри приятели и приятелки и съм щастлив с тях. Работата ми спори, чувствам се полезен.
         И всичко щеше да е прекрасно ако обществото ни беше наред.
         но не е.
        Държавата не се грижи нито за младите хора, ни за талантите си, а за възрастните и болните - съвсем. тази държава отдавна абдикира от задълженията си. Ние сме тези които могат да я накарт да се върне към тях. Има два начина - легален, но не особен ефективен и нелегалене. първият предполага да даваме повече гласове на опозиционините партии, за да няма едноличан власт у управляващите (които и да са те), да се рапзписваме под максимален брой петиции, да участваме във всичик гласувания, анкети и референдуми, да инициираме съдене на депутати и министри,и големи компании като НЕК и ЧЕЗ. този начин е по-бавен и неефективен, но е законовият. по бързият и сигурн, но нелегален е чрез стачки, митинги и масово неплащане на данъци.
вие ще изберете път за себе си, но това общество трябав да се промени. личон аз се наемам да пиша статии за Обещството като единица, от какво се нуждае то според мен (и в частост - българското общество), на какъв стадий се намираме и т.н. нядавяма се, че ще намеря сериозин опоненти, които да оспорят слабите месат в това което пиша или пък да го възпиремат (ако интересно) и да го разнесат иземжду повече хора.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1090 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 05.06.2012 16:55

 

БЪЛГАРИЯ – по долината на МЕСТА

….. И тъй драги ми читателю – тръгнахме за Гърция. Няма да ти описвам цялото приготовление в подробности, но ще спомена , че като при всяко пътуване имаше бая нерви. Ама то буса трябваше да тръгва в 17,00 ч., пък то ес отложи за 14,00, после за ,13,00 после се оказа че има неразбрали, обаче вече нямаше как да се свържем с тях…. Накратко висим ние четиримата още от 12,30 пред стадион „Васил Левски”, защото знаем че рейса ще потегли в ,13,00 часа нервите ни се опъват а то стана така, че къде поради закъсенине на рейса къде поради туткане на групата тръгнахме почти в  14         , 00. Хеле!

                Първо – спиране –ПОПОВИЦА . ОРАГАНИЗАТОРА  обяви, че който иска може да отпусне кранчето , и за по кратко групите да се придвижат към двете заведения в двете тоалети. Нейсе! Едното заведение не работеше и се изви опашка пред другото. Как да е – кой свършил работата - свършил, кой не свършил – не свършил, но групата се състоеше предимно от възрастни хора и като се почна туткане… как да е – събрахме ги.

            Второ  спиране – КЪРДЖАЛИ , Гледка пред църквата на Боян Саръев. Трябваше да разгледаме и музея, но тъй като пристигнахме след 17,30 (18,07-08) заради забавянето вратите на музея останаха затворени за нас. Около половин час останахем в Кърджали- кой пийна по минерална вода и изпуши скрито цигара, кой запали свещ – и хайде. – ОРГАНИЗАТОРА ни подбра.

ТРЕТА спирка -  ТАТУЛ– въпреки че съм го виждал вече веднъж преди седем-осем години определено ми хареса и тогава , а  сега още повече . Направена е пътечка, поизчистено е, има какво да се види. Хубаво място. Който е бил на Перперикон обаче, очите му остават там. Татул е по-слабо копие.

 

Четвърта спирка –някъде между   22 и 23 часа –КРУМОВГРАД - там нощуваме. Хотелът в никакъв случай не  е велик, но го бива.  Бих го описал като късен соцреализъм – нещо в стил от края на осемдесетто- келенерът е откровен турчин – каквито впрочем ас и около деветдесет процента от населението -  от 13-14 хиляди души не повече от  хиляда –хиляда и петстотин са българи в Крумовград. Кухнята по това врем е основно скара, но пък кюфтета са много вкусни. Шесто души ядем по три кюфтета, картофи със сирене, малка ракия или бира (кен) , салата , хляб и накрая сметаката е 60 лева, т.е. по десет лева на човек. Хубаво ядене, бързо обслужване, само дето келнерът щеше да ни набие, че го караме да работи след 23 часа,  но като платихме се развесели.

Крумовград – доста тих град. толкова пусти улица не съм виждал (то пък и къде да видя в град с 13-14 хиляди души население).

Хотелът няма да го описвам – с една звезда. Не е пълна дупка, но от хотел може повече да се очаква. В някои стаи има телевизор, в други няма. В някои стаи свети лампа – в други не. И т.н. Все пак съм виждал и по-спартански хотели по морето (в Лозенец) но като за една нощ – бива. ). Тук може би трябва обаче да спомена и че групата се движеше на МНОГО намалени цени, така че според заплащането – качеството.(цени няма да споменавам). 

Ще ме простите че описвам толкова подробно Крумовград, но първо – за първи път го виждам  и впечатленията ми са пресни (досега всички обекти ги бях виждал

ДЕН 2

И второ – застояхме се по-Дълго. Сутринта бе обявено ставане в 7,30 тръгване в 8,00 но то се проточи и тръгването стана в 9,00, после 9,15 докато съберем групата. Донякъде това бе обусловено от факат, че храната не бе включено в цената и всеки трябавше сам да си осигори закуска. Мнозина си носеха храна. Въпреки всичко такива промени в часа  ти разбиват нервната система. Първо лягаш да спиш в 13,30 после ставаш в 7,00 за да не закъснееш, ядееш на крак готов си  в 7,50 и изведнъж се оказва че имаш още един час, но ти не може да разгледаш града, макар да имаш време групата може да се събере по рано и трябв да чакаш близо до автобуса останалите да се съберат ….

Събирането на групата и потеглянето няма да описавам. ОТтам наттатък следвахме стъпките на Капитан Петко войвода. В групата се подеха песни, разкваха се спомени настроението се повиши. Спряхме в  Плевун  там се е водило сражение (на което е посветен цял епизод във филма). Петко войвода и четниците му са завардени в черквата от башибозука, но той знаейки че към тях се приближват руски войски прибяга до хитрост. Размахва от камбанарията бяло знаме ( уж че се предават) Турците сядат да изпият кафе  от радост и той гледат на кого ще подадат чашата – т.е.  това е главатаря. Ккато идват да преговарят заповядва да стрелят право в него. Челебията пада убит заедно с няколко по-видни свои хора и турците се разбягват, а нашите се измъкват преди башибозука да се престрои. В Плевун видяхме музея, но самата черква за наше съжаление остана затворена (твърденията бяха че още има дупки от куршумите по нея)

Оттам – на  КРИВА ПОЛЯНА- а то един събор Задушница, която съвпада с юбилей от тракийски събития. Знамена се полагат надд 300-400-500 души се събрали. Са неосведомените (доскоро и аз бях такъв) около Балканската война 1912 на тази Крива Поляна гърците изколват над 300 невъоръжени жени, деца, старци докато се стрелят с българите на Филип Маджаров, дошло да отърват нашите (може и да бъркам малкото име, ще ме прощавате ама за два дни бях затрупан с информация). Шатри, шатри…, ядеш на поляната, яко не намериш стол – както и направихме. Поради силните дъждове бяха избили много челадинки но как да наберем – нали отиваем в ГЪРЦИЯ?

Ето ни пред КУЛАТА – Гърците поназнайваха български, и доста се взираха в личните ни карти, но слава богу не намериха за какво да се заядат. (пункта е в процес на изграждане – по принцип не е редно да минават автобуси оттам та давахме личин карти на кметицата на Йвайловград тя ги сверява, обажда се да предупреди, че идваме…добре че ни пуснаха инак трябваше чак през Свиленград да минаваме, на час и половина разстояне)

 

 

 

 

ГЪРЦИЯ – По ДОЛИНАТА НА МЕСТА

ДОГАН ХИСАР – родното място на капитан Петко воевода в област Дедагачка. Селището не е голямо, но има множество ниски едноетажни и двуетажни къщи – типичен ранен българсик стил. Тези къщи са били все българсик , но българите са прогонени ив тях са се нанесил предимно руски гърци. Самата къща на капитана е разрушена – от нея е останал само един зид. Спекулации има дори с името му. В един частен гръцки дом е издигнат бюст на воеводата, след като българи са дали пари, но тъй като Гърция не позволява никъде където е обшинсак или държаван собственост да има паметник на българин бил се срещу гърци, то тези гъриц пхравят паметника в двора на хотел си с комерисалан цел. Те претендират (невярно) че това всъщност е къщата на Петко воевода и че който иска да се снима пред паметника или да остави цветя пред него трябва първо да влезе в кафенето им и да им направи оборот( кафенето е на две крачки). Скицата направена от съвременник на Петко воевода отхвърля твърдението, че този частен дом всъщност е неговият.

Позадържахме се тук а вече минава обяд при все че потеглихме сравнително ранно. Жегата – ужасна. Следваща спирка – ДЕДЕАГАЧ.

ДЕДЕАГАЧ кой знае защо не ме впечатли малко ми се задържахме, повееч ли очакавах, не знам – нито имат забележителности, нито имат пясък. Видях  прочутия фар на Александропулис – ако правилон съм разчел гръцкия надпис е висок над 23 метра. Нито фарът, нито плажът ан Дедагач обаче ме впечатлиах особено. Фар като Фар, а плажът въобещ няма пясък а саом водорасли и нечистотии .Плажът на Варвара и Резово и в пъти по хубав от този на Дедагач.умрял съм им за плажа. Видях и едно куче – ама мършаво, мършаво. По наташнието ми наблюдения са, че кучетата в гърция не ги хранят. Изглеждат сякаш са евреи от Освиенцим и Бунхевелд. Специалон на кучеттата кризата им се отразява. Обаче котките са охранени. Тук за пърив път се сблъсках с феномена „гладно куче”

Интересното, е че когато говорим за Бургас- Александрополис, малцина знаят че това всъщност е Дедагач (старото име на Александрополис) )– един чисто български град, от който толкова много българи насила са изселени – това личи дори по-чисто българските къщи.

ВСИЧКИ НАДПИСИ СА НА ГРЪЦКИ (рядкост е да срещнеш на английски и то – само в голям град. За два дена само два пъти видях европейското знаме. И ще ми разправят, че били те ЕВРОПА!!! Надписът за фарът само числата му се разбират – всичко е на гръцки. Няма английски братчета.)

ПОРТО ЛАГОС– спряхме за кратко но не можах да не му се начудя. Църквата е изградена сред езеро, през 10-11 век за кратко бил в състав на България по времето на Самуил. Невъзможно е да се прецени дъблочината на тресавището. Имаше два попа, младият чаткаше английския доста добре, по възрастният не чак толкова , но пък разбираше  и турски (никой не отбираше български).  Имаше интересни сребърни  плочки с изображения на  ръце, раждащи жени и пр. – да се помолиш за благослов, раждане сватба и др. Подобон нещо съм виждал на острова  Св наум, в Бивша Югославсак Република Македония.

По дълбоки впечатления не можах да добия, защото групата спря твъред за кратко а имаше много за разглеждане тук препоръчвам на всеки да отиде и да разгледа това място. През 1919 според Ньойския договор Великите сили ни оставят право на икономически излаз на бяло море. Тогава 3-4 години Стамболийски се надява да постори жлезници до Порто Лагос и да го превърне в Анклав или поне-град-държава. Това обаче не се случва, защото гърциет ни отрязват.  Мечтата обаче си е струвала. Мястото е великопелно.

ГЮМЮРДЖИНА– Гюморджина се оказа Голям и безспорно – красив град, но няколко си за около половин час не можах да видя някоя впечатляваща забележшителонсти. Жалко, че не можах да го опзаня по-добре, защото прабаба ми е, от Гюморджина. Нядявам се да имам повод пак да го видя, но – за по дълго.

КСАНТИ – АХ, Ксанти, какъв град само. Чуден град. Велик град. Който ме е разбрал ще разбере. Прилича мноаг на Поморие или стария Несебър. Имаше въпрос – кой гард е по-голям Гюмюрджиан или Ксанти и отговорът дойде, че разбира се, Ксанти тъй като това е туристически град, той има основон населеине около 45 хиляди души и приходящо поне10-15 хиляди от туристите., докато населението над Гюморджина е малко над 52 000, д, но няма такъв силен приходящ прираст от туристи.

В Ксанти голямо впечатление ни направи църквагта Агиос Никос (Св.Николай). Имаше  голямо смесване от късно византийски и католически стил в нея.  Разгледахме я отвън защото вече о 20, 40 а групата трябавше да се събере в 21,00 (изоставахме по график – трябваше да тръгнем от Ксанит в 20,30 но паузите ни забавяха с половин час).

С чиста съвест моаг да кажа, че това е един от градовете, които най-много ми харесаха. На много места зачух българска реч, а и на английски се конмуникираше лесно за разлика от други места. Капанчетата още светеха (по –късно ще коментирам защо се впечатлих от това) Но вес пак – Ксанти е ТУРИСТИЧЕСКИ град. На мноог места по-късон се убедих, че гърцит са мързелив народ и е в 16,00 в неделя девет десети от магазините за затворили , а и в съботата, я имат за полуден.

Тук в Ксанти стана едно произшествие. Изгубихме ПРОФЕСОРА.  Вярно, че беше мрънкало, но си беше нашето мрънкало. Чакайте сега да ви кажа какво стана. Преди всяко потегляне ОРГАНИЗАТОРА ни броеше. Този тук ли е…Онзи тук ли е…. Изведнъж се оказа че трима души ги няма. Единият – ПРОФЕСОРА, дето все мрънкаше, че тия дето изостават трябва да ги зарязваме и още двама от по-задните редици, дето все се бавеха. Бърз преговор устани че до църквата и тримаат са били с нас, а при връщането сме ги изгубили. Някои изказаха предположения, че ПОФЕСОРА, като човек който има корен в Ксанти и знае гръцки, но не е стъпвал тук вероятн е поискал да види родното място но се е загубил. Сега ОРГАНИЗАТОРА се ядоса (имахме вече и изоставане не забравяйте) – да се звъни бе изключено – всички си бяхме изключили джиесемите, за да не ни прихване гръцкия оператор. Изпратихме спасителна група да обикаля парка. След повече от половин час ПОФЕСОРА и другите двама се появиха, но сега СПАСИТЕЛИТЕ бяха безвъзвратно загубени. Всъщонст ситуацията  е била следната: към Църквата другите двама се присъединили към ПРОФЕСОРА и му казали, „ние изтървахме голямата група, знаеш ли пътя, и той рекъл спокойно вървете след мен”, и успял да нацели парка, но подкарал съвесм друго разклонениеи се забили… как да е цъвнаха в 21,40.

Накрая някой с роуминг се осмели да кликне на ОРГАНИЗАТОРА и в 22,00 потеглихме, От Ксанти (а трябавше да сме потеглили още 20,30). ИЗлишно е да ви казвам, че няколко души щяха да набият ПРОФЕСОРА, който обикновено само мърмореше как тия дето изостават трябав да ги зарязваме. (радвам се, че не съм му бил студент) Как да е – сега млъкна. Явно се засрами.  Чуха се гласове „такива се професорите.Безтоговорни” (иди после ставай професор).

КЕРАМОТИ

Криво –ляво стигнахме във Керамоти около 23-23,30 ч. Там бе хотелът, обаче ядене в тоя хотел не бе предвидено – имало само пиене. Никой не ни чакал толокова късно. (Идете ми разправяйте после че гърциет не са мързелини – на крака ти идват 40-50 човека всеки ще даде 10-20- евро  мининум, а като са в компания и повече, под 500 евро няма да им прибереш, а може би дори 700 и няма да си развалиш малок моабета, да сготвиш нещо - мързели).

Хотелът се държеше от грък и българка. Такова съотношение на силите видях после в адски много ресторанти. Почти всеки втори ресторант се държи от женени грък и българка, като обикновено тя обслужва (знае български), а той е зад бара и обявява цените и наличните продоволствия.

(тук стана едно друг малок прозшествие. Леля М. се подхлъзна контузи се и леко се навехна, но – слава богу, мина се с тая неприятност, на другия ден вече бе добре и стъпваше сигурно)

 Леля Пенка обяви, че имала позната българка – росторанторак тук, но превид годините на леля Пенка нашия малък сплотен колектив реши, че ще е глупаво да я чакаме.

И сбъркахме.

Във всеки гръцки  ресторант  по това време на денонощието  (около 23,30  часа) се сервираше само едно меню   -FISH!  .  Няма PORK STEKS, няма MEAT, няма даже EGGS. МЪРЗЕЛИ! Да нямат Яйца! Не познавам барман който яйца да няма, та ако ще замразени да са. пет омлета да ги мързи да забъркат. Бъркани яйца да направят. РИБА, РИБА, РИБА . ФИШ! Да има само риба в една кръчма разбирам., да се случи в две – хайде. ама четири или пет кръчми подред само риба да има – брей че мързеливи хора. („фиш” ми стана най омразната дума за по-малок от половин час.) Знаете ли че по морето в България има кръчми да работят до 2,00 среднощ и се радват че има клиенти.

Тръгнахме да дирим нещо различно от риба След като обходихме 3 ресторанта българката, от хотела, която затваряше заведението долу  (23,50) (а споменах ли че долу само се пиеше, но не се ядеше?) ни упъти към дюнери на половин километър разсотоние и сама се насочи натам с колата. Б….х му м------та. Дюнери.

Да търсим леля Пенка  - смешно. И несигурно.  Ще викаме по нощите – лельо пенке, лельо пенке и  ще чакаме някой да отговорим.

Влизаме за пица –( малката я тресна глава, трябва нещо да хапнве) пицата – 20 евро в сравнение с  порк стека – 6 евро  (ама никъде няма порк стек, само цената му пи Б---ти  държавата . да струва колкото 3 пържоли и отгоре. В България едни пица колкото и да е голяма, пържолата струва повече).Големината – средно голяма пица –двама души могат да се трудно могат да се наядат с нея, за шестима за не говорим. 20 евро.

Почваме да чакаме – най – напред ни се каза, че ще чакаме 30 минути, като ги подръчкахем се каза 15, минути при полупразен ресторант (ние бяхем третата пълна маса), донесоха пицата на двадесетата минута. Колко време ес пече тая пица. Ние една пица на микровълновата я печем някъде за между 2 и 4 минути. Не вярвам да я правят в момента. Аз щях да я направя тая пица три пъти за половината пари, дето получава готвача.

Взехме пицата – ами то добре, но и другите трябва да ядем – 120 евро не ни се давам за една вечер. Тръгваме пак да обикаляме. Една част са навити вече  и на дюнери, други са готови да гладуват.

Изведнъж……

Съзряхме леля Пенка и останалата част от компанията.

И викаме ура, това е кръчмата.

Кръчмата се оказа доста приятна държаха я други грък и българка (каква изненада, а) с напълно приемливи цени и меню. Човек можеше да избира между рибено меню и месно (отново изненада) салатата бе включено в менюто – тип зелена салата. Самото маню е проционално и е с намаление. Ако обаче поръчаш пиене, пиене не е промоционално. А всеки искаше да си отпусне душата. Самата обставновка го предполагаше. 6 души сме платили 60 евро (е малката не яде много, тя хапна пица), но превид обслужване, цени и т.н. с готовност оставихме бакшиш. Жалко, че не знаехме за мястото по-рано. Легнахме си този път в два (2,00 часа)

Трети ден

 

О-ОВ ТАСОС

Станахме в 7,30 За да можем да се нахраним като хората и да хванем ферибота за Тасос в 9,00. Групата бе сформирна 8,50. Тук забавяне не се допускаше. фериботът пътуваше през един час и няма да се съобразява с нас.

 Билетите – 3 евро за възрастен , 1,50 за дете.

Пътуването излезе около час, но си струваше.

Всеки втори или трети на о-ов Тасос е българи (може би си струва да се спомене, че през 1941-1944 островът е бил български) .Много ресторанти се държат от БЪЛГАРИ. Настина те продават гръцик продукти с гръцки пари, но отношението е по-друго. Доскоро тук дори е имало хора, които са правели оборот и в  левове (аз не видях и не мога да коментирам). В Тасос имало амфитеатър и много остатъци от елинсакта култура – предимно амфори. Не ми остана време да ги видя, отделихме се от голямата група и разглеждахме пристанищната част. Тасос само в ширина е близо 100 кв. км. Иначе целият остров е над 300 000 кв. км, с население над 13 000 души. Много сувенири може човек да си намери на Тасос, а стоките които се продават там са произведени само на острова (поне според етикетите върху тях и думите на търговците). С любопитство опитах гръцката салата – не е нещо особено , чиста шопска салата, но сиренето не е настъргано а на плочки и добавят маслини.

В о-ов Тасос седнах в един БЪЛГАРСКИ ресторарнт (български управител, български келнери) МИТОС, обслужването бе на ниво, яденето – също, но човек трудно смила зелена салата и спагети за двадесет минути. Да за съжаление се наложи ден да яма, а почит да изгълтам това хубаво ядене, както впрочем направи и останалите – жалко.  Жалко , че нямах време да се отпусна. Островът е хубав щеше ми са до имам повече време за него. После обаеч бе голямо бягане няколко километра за да вземем нови билети за наобратно – в 12,00 ферибота потегляше от  Тасос за Ферес , от нас се искаше да бъдем там петнайсет –двадесет минути по-рано.

От тасос закупих Локум правен там, както и едно специално tasos sweet , в него има много качествен (тъй ме увериха)  мед, бадеми и орехи. В  буркан. 4,50 евро.

Иска ми се пак да отида на о-ов Тасос иска ми се да имам поне час и половина –два за да му отделя по-детайлно разглеждане. Не видях черквата, нито театъра, нито усетих сладостта на храната която бе много хубава. Сърцето ми остана там.  Направих много снимки, закупих много сувенири, но искам да се върна един ден в Тасос

КАВАЛА

Ще ме простиш читателю  - за Кавала няма да пиша. Отдалеч я видях, бе много красива. Спряхме точно в подножието на крепостта, но първо в 14,00 бе адска жега, второ спеше ми се неудържимо (спал бях пет часа) и трето – яденето искаше да се смели. Останах в автобуса, както постъпиха още еди-двама души. Други отидоха, те ще разкажат вместо мен. Прощавай Кавала, много исках да видя града, направих опит, стегнах се….и едва не припаднах под 30-градусовата жега. Експедиция в Гърция трябва да се прави май или септември. Дано те видя пак хубав град и да успея да те разгледам.

 

ДРАМА

Дали бях вече преситен или просто след Ксанти и Тасос, градът ми стори безличен, дали не попаднахме в зона без много архитектурни обекти, но някак си не се трогнах от Драма, така както не се трогнах и то Дедагач .Имат един парк с патици и лебеди и това е.  хубав е – не отричам. Но не е велик. Ако в Дедагач имах чувството че Резово и Варвара са по хубави, то сега имах чувството че са ме стоварили насред езерото Ариана или в най-лошия случай пред Южния парк. Единствено лебедите  и патиците бяха малко-по светъл нюанс. Градът – пуст в 16,00 следобед неделя. Девет от десет магазина не работят. Изобщо гърците ас мързелив народ. Това събота и неделя е полуден за тях, следобед да ги хванеш на работа .- а-а-а няма шанс.

И тук имаше туткане, но слава Богу - - по малко тръгнахме в 16,45, след като ШОФЬОРА щеше на ни набие заради прекомерно дългата почивка от  1 час която първоначално бе обявена (и правилно в Тасос толкова обекти за разглеждане, цял град – и имахме един а, а в Драма един парк с езеро – също един час. Несъразмерно.)

 

СЕРЕС (Сяр)

Подминахем Сяр – дали е имало идея да влизаме в неги или само да преминем не мога да кажа. В маршрута пишеше Драма-Сяр, но това нищо не значи.  Съжалявам, че не преминехме, защото би си струвало на много изоставахме с времето. Сяр – дано успя някога да те видя – оставям и теб към пожеланията за Кавала.

ПО ПОРЕЧИЕТО НА СТРУМА - БЪЛГАРИЯ

ПРОМАХОН

На границата минахме лесно. Граничарите бяха много любезно (в сравнение с тези на Кулата, които само се взираха в документите ни и се чудеха за какво да се заядат) и ни пуснаха бързо по-живо по-здраво. Проверката е извърши от засмяна граничарка (а на кулата от смърщен граничар, който гледаше лошо) и продължи не повече от две-три минути.

И тук не мина без преживелици една възрастна дама, ктао разбар, че има опасност граничарите да и проверяват багажа почит скочи от буса, грабна си баагжа пред смаяните погледи на граничарите и се качи с него в буса. Слава богу до проверки на багажа не се стигна.

Следващата стъпка бе Фрийшопът. Не мога да на наругая и тук гърците – уж са в Европа, уж Европа не разрешаваше Фрийшопове пък ето ти един (от което те печелят, защото ние нямаме – много са добри в нарушаването на правилата). ОРГАНИЗАТОРА обяви – десетминутна пауза, колкото всеки да отиде до тоалетна, но никакъв фрийшоп ама къде ти. Духът от бутилката бе изтърван. А най-лошото е, че някои решиха и фрийшоп – и тоалетна. Още четиридесет минути отидоха, А ШОФОРА вече ще получи удар от нерви. Тъкмо затворихме вратите и тръгнахме, оказа се че една жена от групата я няма – изглежда щом е излязла от фрийшопа не се е насочила веднага към автобуса, а е отишла към кенефа. Спиране на буса, връщане, ОРГАНИЗАТОРА  слиаз, търси я, качва я още десет минути загубени.

ШОФЬОРА усети, че от тук не трябва да се действа демократично защото настава слободия и обяви, че оттук нататък до стадион „Васил Левски” повече никакви спирки и пресече няколко несмели опита за слизане на  манастира Иван Рилски.

За САНДАНСКИ, ДУПНИЦА и т.н. няма да пиша – тях ги проспах и само отварях едното око да видя до кой град сме стигнали в момента. Обаче за ПЕРНИК не мога да не пиша, защото минавайки покрай него цялата група бе разтърсена.

Минавайки покрай тоя многолюден град почти не видях къща в която да свети лампа – улични лампи много, а къщни – само тук-таме. На петнадесет къщи я светен една лампа,  я не светне. Бе много призрачно и зловещо. Единственото разумно обяснение което намерихме бе, че хората още ги е страх от земетресение и не смеят да се приберат по къщите. Празните къщи   В тъмното ни гледах заплашително и се открояваха демонстративно на светлината на уличните лампи. Контрастът бе плашещ.БРРРР.Призрачни къщи, призрачен град.

Иначе като стигнахме магистралата веднага се усети къде строи премиера. Дума да няма – три ленти, хубав асфалт….което си е хубаво, хубаво си е…

Наближаваме София. След драматични преговори ШОФЬОРА обявява че ще направи само една единствена спирка преди стадиона ние да си помислим къде ще е тя. То не бе умуване, то не бе чудене, но накрая се взе решение от мнозинството, че най-голяма част са за Красна поляна.

Няма да описвам всички перипетии до слизането на стадиона, разтоварването на багажа и т.н.

Като цяло пътуването бе страхотно, с редки моменти помрачавани и несговорността на дружината или нелепи инциденти. Като цяло ОРГАНИЗАТОРА и ШОФЬОРА проявиха волски нерви, солидни чувство за хумор и добра работа в екип, показаха ни сума ти интересни обекти и ни върнаха у дома живи и здрави, за което съм им много благодарен. Настроението на групата през по-голямата част бе ведро, а леките инциденти създава повод за непрестанни шеги и закачки.

В заключение От пътуването ми ще ми остане спомена за многото българи, които работя в Гърция и най –вече в южната част Ксанти, Тасос, Ферес . не останах впечатление за гърците са в криза. Не видях никъде умиращи от глад гърци, нито хора които рушат сгради, каквато психоза се създава у нас.Цените също не са никак ниски – пица 20 евро в страна в криза. Ще запомня това. Царевица в Ксанти – 4 евро (Царевица по Черноморието 2 лева, царевица в София – 1 лев, Ксанти – 8 лева)  На няколко места описах колко са мързеливи гърците. Сега ще добавя и че са невъзпитани. Бутат се, ръчкат се, масово нарушават разпоредби на Европа, не слагат надписи на английски и фонетик почит никъде освен на изключително населени места, и то не навсякъде, не слагат знамена на Европейския съюз, пушат си където си искат,…Мога определено обаче да заключа че ако има криза тя засяга кучетата им. Не видях куче да няма провиснал корем в Гърция, да не му се броят ребрата и да не преплита крака и то – в пристанищни градове, където се предполага да има храна. А котките – един, тумбести, дебели, същински змия боа, мен могат да ме изядат. Както съм казал по-горе- често Грък се е женил българка, особено ако са ресторантьори (вероятно това е и начин да пробиеш в тази компактна гръцка среда). Изключение е о-ов Тасос- там е често явление е сам българин управител на заведение – все едно мъж или жена. Но пък там всеки втори или трети от 13 000 души е българин.

Постоянно се твърди че гъркините били дебели. Да ви кажа – трудно ми е да преценя, защото малкото омъжени гърци с които съм имах възможност конатктувам бяха омъжени за българки. Наистина видях немалко дебели жени, но не съм ходил да ги питам какви са по народност, пък имаше и слабички такива. Склонен съм да приема, че гърка като цяло (доколкото може да се правят такива съпоставки на едро) харесва жени които са малко по рубенсов тип, но нима и българинът  не предпочита по налети жени? И ние и те сме били заедно няколко века с арабските си съседи – това е дало отражение.  Затова засега ще се въздържам от решителни квалификации поне в тази насока.
И сега, за да не каже някой че съм пишел само лоши неща за гърците, (че били мързеливи и т.н.( ето едно положителон нещо което аз открих - ГЪРЦИЯ БЛЕСТИ ОТ ЧИСТОТА. няма хвърлен фас по земята, няма вафли тротоарите (е може да има някое и друго изключение, но цялостно са мноог чисти). ЕВала. не знам как го постигат но им свалям шапка. така ев Ксанти, така е в Тасос, Така е в Доган хисар, така е Драма.

ИЗвод -ако можете идете в Гърция. въпреки всички недостатъци, които тя има, преживяването си струва .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 


Категория: Лични дневници
Прочетен: 2406 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.08.2012 13:17
Търсене

За този блог
Автор: georgealall
Категория: Забавление
Прочетен: 256839
Постинги: 144
Коментари: 74
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Юни, 2012  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930