Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
фентъзи- есета, поезия, колекции от вицове
Автор: georgealall Категория: Забавление
Прочетен: 287105 Постинги: 144 Коментари: 74
Постинги в блога от Август, 2012 г.
2  >  >>

Имала майкя, имала,
имала девет синове
и една щерка Петкана;
та е далеко годила,
през девет села, десето,
десето, черно Меново.
Петкана плачи, та не ще!
Брат й е Лазар придума:
- Я иди, сестро, Петкано;
ние сме бракя до девет,
по веднъж да те споходим,
тие са девет споходи,
а не ли да повториме,
та ние ще ти омързнем!
Туку Петкана извели,
черна са чума въвели.
Морила чума, морила,
умори бракя до девет
и девет мили снашици
със девет мажки дечица;
туку остала майкя им,
и тая, черна, чумова.
Девет са годин минале,
Петкана не повърщале.
Вишну са богу смилило,
Лазару душа са даде,
ковчега му би добър кон,
желти са изици, юздици,
а покровката му седло,
па си Лазар отиде.
Във това черно Меново.
Край Меново хоро играят;
Петкана в хоро стоеше,
мъжко си дете държеше,
със черна кърпа до очи,
омита, не оплетена,
на желти чели, на босо.
Ка си съгледа Лазара,
тя го далеко пресрещна,
целуна ръка, колено,
та на Лазара думаше:
- Бае Лазаре, Лазаре!
Що ти мирише телото
на земя, на паужина,
на зелен, кръстат босилек?
- Сестро Петкано, Петкано!
Ние сме бракя до девет,
тежка сме делба делйле,
до девет къщи правиле,
и теб, сме делба хвърлиле;
ах, айде, сестро, да идем,
мама е платно турила,
не види, да го изтъче.
И Петкана е търгнала;
вървеле, що повървеле,
минале поле широко,
настале гора зелена;
в гората, пиле ивличе,
ивлишка песен пенеше;
като пейеше, думаше:
- Чуло ли са е, разбрало,
жив човек с мъртав да оди,
като Петкана с Лазара?
Петкана каже Лазару:
- Бае Лазаре, Лазаре!
Чуеш ли пиле що дума?
Лазар Петкани думаше.
- Сестро Петкано, Петкано,
това е пиле лажовно;
много ма пати лагало,
от стред ме друми върщало.
Та па са двата търгнале;
вървеле що повървеле,
минале гора зелена,
настале поле широко.
В полето, нови гробища.
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
я ща да са отбия,
ново сам лозе посадил,
да вида, рисило ли е,
рисило, рожба родило?
Петкана вървела и обърщала,
Лазара нема никакъв.
И Петкана си отишла,
патеки треви обрасле,
а портите, пелина.
Петкана на порти потропа.
Обадила са е майкя й:
- Чумице, черна морио!
Не стигнаа ли ти, чумо ле,
до девет мои синове,
до девет мби снашици
и девет мажки дечица,
ами и за мене, чумо, идеш?
Обади се Петкана:
- Мамо ле, мила майчице!
То не е черна чумица,
ами е щерка ти Петкана,
дека я далек дадохте
във това село Меново!
Майкя й тога излела,
живи са се прегърнале,
мъртви са се разгърнале!

 


Орхание, дн. Ботевград.
Категория: Забавление
Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове: 0
Зачули са са, задали
татари девет хиляди;
хем секат села, хем палят,
сетя са села се чули,
се чули и побягнали,
Прахуу село голямо
ни чуло, ни побягнало.
И то е пряз нощ разбрало,
разбрало и побягнало.
Лайчица, клето сираче,
немала нийде никого,
без майка, Лайка, без баща,
нема кой да й обади,
ни чула, ни побягнала.
Станала й рано в неделя,
викнала й Лайка да плаче:
- Олиле, Боже, олиле,
да бягам - не ша побягна,
да викам - не ша довикам,
да седа - не ша досида.
То са й до Бога глас чуло,
света Неделя продума:
- Лайчице, клето сирачи,
и туй ли да та науча,
и туй ли още ни знаиш?
Я сгури слама ръжана,
бяло си лице зачерни,
руса си коса разплети,
преплесни торба струняна
с бяла тояга ляскова,
срещу татари да излезеш.
Татари ша та попитат:
"Циганко, гола и боса,
ти като ходиш из села,
ходи ли в село Прахуу,
чуло ли й, побягнало ли й?"
Пък ти им кажи, Лайчице:
"Аз не съм гола циганка
ами съм черната чума:
девет години как ходя,
как ходя вази да търса,
сега ми Господ помогна,
търсих ви и ви намерих!"
И Лайчица й станала,
чи сгори слама ръжана,
бяло си лице начерни,
руса си коса разплете,
преплесна торба струняна
с бяла тояга ляскова,
срещу татари излезе.
Татари думат циганки:
- Циганко, гола и боса,
ти като ходиш из села,
ходи ли в село Прахуу,
чуло ли й, побягнало ли й?
Лайчица дума татари:
- Аз не съм гола циганка,
ами съм черната чума:
девет години как ходя,
как ходя вази да търся.
Сега ми Господ помогна,
търсих ви и ви намерих!
Татари чуму думаха:
- Чумо льо, черна чумо льо,
недей ни нази изтръшква!
Халал да ти са, чумо льо,
нашите коне с имане!
Лайчица дума татари:
- Татари, девет хиляди,
аз не съм челяк търговец,
конете да препродавам,
ами съм черната чума:
девет години как ходя,
как ходя вази да търся!
И татари са тътрили,
тътрили, та побягнали,
техните коне оставиха,
техните коне с имане.
Че са й селото върнало.
Всички са чудо чудили,
че как са Лайка разуме -
татари да си разпъди!
Категория: Забавление
Прочетен: 928 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.08.2012 09:35

Леоноре сънувала страшен сън
просънища в  уплаха.
"Къде е моят любим? какво става с него жив ли е той е
и верен ли е на свойта любима?"
Отиде той в чужда чужда нему страна
заради краля Фредерика на война
 нищо без него не е вече същото
А от всички само то не пише ней.

С императрицата 
защто сдружил се?
Нима забравил той е годеницата?
и кръвопролития, кръвопролития,
доколко те не  помирили са се?
И после - Войска , последен бой
и музика и песни
с тържствен парад
тръгват те назад


Идат.Идат! Военен строй
Пеят, думкат, свиркат,
роднини и близки от тълпата
се стремята да ги избягват.
там обикнал друга нежний
Там син баща, жена съпруг,
Вси радости....А за Леоноре
остава отчаянието горе

тя обхождала военний строй
и другата призовавала,
но вести за нея никакви:
нищо се за нея не знаело
като че проднала издън земя
Тогаз Божий свет проклела тя
и гръмко като заридала
на земята възнак се простряла

И Леонорината майка  не издържала нейнатата мъка
"какво толкова те вълнува?
какво смяташ да правиш със себе си?"
  тя майчински я целува.
"о, любими мой, о скъпи мой всичко е напразно
за мене вече няма живот, а само скръб и зло
самият Бог е враг на Леноре.
О нека да загина! Нека скоро ида горе!

Прости ней  Ти, Небесни Царю
  Майка й помолила се
Той е благ, Неговата  ръка - всетворяща
пред него душата си смири.
покажи се ти нежна и любяща.
О,  любими мой, о скъпи мой
също като в моя сън
немилостив показа ми се Той.
Пред Него моя повик беше ощетен.
Той глух е и бозответен.

Дете, от жалост се удръж
Смири душевните терзания.
Пречисти, се в тайнството причастие
Пожъртвай сърце Богу.
О, любими, това което в мен кипи,
това и Бог, не ще да усмири
не ща аз тайнства, нито жъртви
не оживяват те за моя жалост мъртви.

Защо, когато сам изрече,
любов - светото слово
ти от думите си се отрече
и свърза се с клетва нова.
И ти, и ти я нея заблуди
Не разкъсвай гърдите си с излишна мъка
Не стой горе, слез предателю.
Него съдя - Създателя.


О, любимий, любимий всичко свърши
окончателно е пропаднало.
живота ми е безрадостно зло
което на мене провидението е дало.
Угасни ти противен свят!
Свърши живот, върни се назад!
Самият Бог е враг на Леоноре!
О, нека да загина! нека ида скоро горе!


Небесни царю, ней прости!
Ти  дълготърпелив си.
Тя не знае що твори:
Душата си изпраща в забвение.
Детото земно, попаднало от тежка скръб в заблуда,
ще въведа в правий Божий път.
Раят е за смирените е награда.
Страшно мъчение е Ада.

О, скъпи мой,
какъв небесен Рай,
какво мъчение в Ада
с тебе - всичко е небесен рай.
без тебе - всичко ад е.
Угасни противен свят.
Свърши живот се, където няма друга.
Без теб съм мъртва аз.
Където си ти, там е Рая.

Така дръзко,  пълна с лубовна мъка
душата в нея се бунтувала
Твореца тя на съд
безумно призовавала.
терзала се, вълнувала,
и безутешно тя  с глас ридала.
Дорде  нощта внезапно паднала
и тъмният й свод върху нам
изсипал безчет звезди

И ето....как в тишината
 зачул се конски тропот,
по-после по полето се явил ездач.
Гръм!.  С гръм (от копитатат на коня - б.пр.) достигна до портите
 
с гръм  ги отвори
и портите  дръннаха на панттите си
и се отвориха.
тя се потреперала;
 Промъкнал Вилхем се през портите и й прошепнал:

Скоро! Идвай  с мене,  моя светлина !
нима сега си друга, спиш ли?!
Обичаш ли ме още и сега?
Смееш ли се, тъжиш ли?
Скъпи, аз Бога зарад теб принесох,
а аз... ела отгоре, зарад мене слез (от небето - б.пр.)
без теб света  потъмнява.
-----------------------------------
-------------
Седни на черния ми кон,
аз ида отдалеко.
Не се помайвай, мила, идвай скоро.
сядай ти на моя вихрогон.
Път  дълъг чака нам  - а има малък срок.
Но що е толкоз спешно, мили нам?
И вятър  вие храстите и тъмна нощ в поля.
Бъди със мен  на воля.

Нуждата ни е в тъмнината нощна.
и в в във вятърът  що храстите вие
часовете бягат, бърза конят мой
и нетърпеливо с копито рие.
Ние нямаме време. Идвай скоро
Нам предстои  ни дълъг път , а малък срок
И то не в полусън, а в галоп
Сто мили нам ни  предстои
до брачното ни ложе.

Но, скъпи, как   конят твой
ще да  прелети
до утре сто мили?
И как до твойто кътче толкоз скоро той
ще заведе ни?
 ти  чуй птиченцето колоколо пее -
единадесет часа е вече.
Да, но месесецът настъпи,  той ще свети нам,
скъпа невесто на мъртвеца,
аз качвам се на коня и не се боя.
до края на света ще да достигна.

Но где е твойто кътче,
где е наший приют скромен
Далеко е пет-шест досток (мярка за разстояние или време б.пр)...
прохладний, тихий, тъмний.
  Е ли като за  мене  място  е това ?
За двама ни е то - готово веч е всичко там!
Там ще заварим гости.
...........................
Тя спорила, примигвала,
и накрая се коня се метнала
годеника си нежно прегърнала
и с него на коня прелитнала.
Помълчали - кон бежи, та лети.
 под тях земя шуми,
вихри се вълнуват,
камъни искри свистят.

И минавали покрай къщи и хълмове
през Полята, леса, летели
под конски тропот мостове
се тресли и гърмели.
"не е ли страшно"?
"Месецът ни свети  нам,
скъпа невесто на мъртвеца."
защо така държиш се ти, защо това твърдиш?"

Но кой там стене, що звъни
що врана възбудило
та мъртъв звън, надгробен стон
глас над могила
и виден хор - идат, пеят
на драги тежки гроб везмо
и погребалний
като вой на кучета печалний

"Зарийте гроб в полунощ
слизам треперщ на место
За мен! Зова ви, на сватбата си с моята невеста!
за мен, певци! за мене пастори! запейте за нашто дълголетие в хор.
нам дайте на обручение.
Пастори - благословение!"

И звън утихва.
Звъни и гроб пропада.
Стъплилите се хор пороверяват.
и всички в миг побягват
в тъмнината черна
и далеч, далеч коня черен бежи, та лети.
под него земята шуми.
Вихри се вълнуват.
ОТ камъните свистят искри.


"Мое конче, мое конче,
кучетата, бягат от нам.
Я чуй нощтта е млада.
Мое конче, мое конче,
бухал крещи в нощтта.
Мое конче, мое конче,
 не бързай толкова много,
изпълнене е веч срокът,
ние веч сме близко до кътчето."

До вратата конят бил застанала за опора
завързал го, оставил го и се отупал
ездачът бичи стегнал му затвора,
ала след удар силен, затвора  рухнал.
Те кладище видели там
Кон носи се по гроб
Лъчите на луна сияят
и кръстовете в кръгове менят се.

И какво Леоноре, какво от това?
О страх! в едничък миг
парчета дрехи в кусок
в миг полетяла с него сякаш била тленна
и нямала кожа върху кости
Безгласният череп не придържал я.
.....
Тя била в ръцете на бездиханен скелет

Кон прянул. пламък из ноздрите му волен изригнал
после друг.  Внезапно той се разбеснял
и после в миг пред нея  той пропял.
И с вой и стон на вьiшина.
И крясък на подземна глъбина,
 лежи Леоноре в   страх,
полумъртва на прах.

 и бляскат месечни лъчи,
ръка с ръка лети.
Виси над ней тълпа......
и й припява:
Търпи, търпи, не измъчвай своите гърди.
Творецу в беда, покорна бъди.
Твоят труп сега седи в могила.
А душата ти Господ, помилва.








Превод на Жуковский





Леноре снился страшный сон,
Проснулася в испуге.
«Где милый? Что с ним? Жив ли он?
И верен ли подруге?»
Пошел в чужую он страну
За Фридериком на войну;
Никто об нем не слышит;
А сам он к ней не пишет.

С императрицею король
За что-то раздружились,
И кровь лилась, лилась… доколь
Они не помирились.
И оба войска, кончив бой,
С музы́кой, песнями, пальбой,
С торжественностью ратной
Пустились в путь обратный.

Идут! идут! за строем строй;
Пылят, гремят, сверкают;
Родные, ближние толпой
Встречать их выбегают;
Там обнял друга нежный друг,
Там сын отца, жену супруг;
Всем радость… а Леноре
Отчаянное горе.

Она обходит ратный строй
И друга вызывает;
Но вести нет ей никакой:
Никто об нем не знает.
Когда же мимо рать прошла —
Она свет божий прокляла,
И громко зарыдала,
И на землю упала.

К Леноре мать бежит с тоской:
«Что так тебя волнует?
Что сделалось, дитя, с тобой?» —
И дочь свою целует.
«О друг мой, друг мой, все прошло!
Мне жизнь не жизнь, а скорбь и зло;
Сам бог врагом Леноре…
О горе мне! о горе!»

«Прости ее, небесный царь!
Родная, помолися;
Он благ, его руки мы тварь:
Пред ним душей смирися». —
«О друг мой, друг мой, все как сон…
Немилостив со мною он;
Пред ним мой крик был тщетен…
Он глух и безответен».

«Дитя, от жалоб удержись;
Смири души тревогу;
Пречистых тайн причастись,
Пожертвуй сердцем богу». —
«О друг мой, что во мне кипит,
Того и бог не усмирит:
Ни тайнами, ни жертвой
Не оживится мертвый».

«Но что, когда он сам забыл
Любви святое слово,
И прежней клятве изменил,
И связан клятвой новой?
И ты, и ты об нем забудь;
Не рви тоской напрасной грудь;
Не стоит слез предатель;
Ему судья создатель».

«О друг мой, друг мой, все прошло;
Пропавшее пропало;
Жизнь безотрадную назло
Мне провиденье дало…
Угасни ты, противный свет!
Погибни, жизнь, где друга нет!
Сам бог врагом Леноре…
О горе мне! о горе!»

«Небесный царь, да ей простит
Твое долготерпенье!
Она не знает, что творит:
Ее душа в забвенье.
Дитя, земную скорбь забудь:
Ведет ко благу божий путь;
Смиренным рай награда.
Страшись мучений ада».

«О друг мой, что небесный рай?
Что адское мученье?
С ним вместе — все небесный рай;
С ним розно — все мученье;
Угасни ты, противный свет!
Погибни, жизнь, где друга нет!
С ним розно умерла я
И здесь и там для рая».

Так дерзко, полная тоской,
Душа в ней бунтовала…
Творца на суд она с собой
Безумно вызывала,
Терзалась, волосы рвала
До той поры, как ночь пришла
И темный свод над нами
Усыпался звездами.

И вот… как будто легкий скок
Коня в тиши раздался:
Несется по полю ездок;
Гремя, к крыльцу примчался;
Гремя, взбежал он на крыльцо;
И двери брякнуло кольцо…
В ней жилки задрожали…
Сквозь дверь ей прошептали:

«Скорей! сойди ко мне, мой свет!
Ты ждешь ли друга, спишь ли?
Меня забыла ты иль нет?
Смеешься ли, грустишь ли?» —
«Ах! малый… бог тебя принес!
А я… от горьких, горьких слез
И свет в очах затмился…
Ты как здесь очутился?»

«Седлаем в полночь мы коней…
Я еду издалёка.
Не медли, друг; сойди скорей;
Путь долог, мало срока». —
«На что спешить, мой милый, нам?
И ветер воет по кустам,
И тьма ночная в поле;
Побудь со мной на воле».

«Что нужды нам до тьмы ночной!
В кустах пусть ветер воет.
Часы бегут; конь борзый мой
Копытом, землю роет;
Нельзя нам ждать; сойди, дружок;
Нам долгий путь, нам малый срок;
Не в пору сон и нега:
Сто миль нам до ночлега».

«Но как же конь твой пролетит
Сто миль до утра, милый?
Ты слышишь, колокол гудит:
Одиннадцать пробило». —
«Но месяц встал, он светит нам…
Гладка дорога мертвецам;
Мы скачем, не боимся;
До света мы домчимся».

«Но где же, где твой уголок?
Где наш приют укромный?» —
«Далеко он… пять-шесть досток…
Прохладный, тихий, темный». —
«Есть место мне?» — «Обоим нам.
Поедем! все готово там;
Ждут гости в нашей келье;
Пора на новоселье!»

Она подумала, сошла,
И на коня вспрыгнула,
И друга нежно обняла,
И вся к нему прильнула.
Помчались… конь бежит, летит.
Под ним земля шумит, дрожит,
С дороги вихри вьются,
От камней искры льются.

И мимо их холмы, кусты,
Поля, леса летели;
Под конским топотом мосты
Тряслися и гремели.
«Не страшно ль?» — «Месяц светит нам!» —
«Гладка дорога мертвецам!
Да что же так дрожишь ты?» —
«Зачем о них твердишь ты?»

«Но кто там стонет? Что за звон?
Что ворона взбудило?
По мертвом звон; надгробный стон;
Голосят над могилой».
И виден ход: идут, поют,
На дрогах тяжкий гроб везут,
И голос погребальный,
Как вой совы печальный.

«Заройте гроб в полночный час:
Слезам теперь не место;
За мной! к себе на свадьбу вас
Зову с моей невестой.
За мной, певцы; за мной, пасто́р;
Пропой нам многолетье, хор;
Нам дай на обрученье,
Пасто́р, благословенье».

И звон утих… и гроб пропал…
Столпился хор проворно
И по дороге побежал
За ними тенью черной.
И дале, дале!.. конь летит,
Под ним земля шумит, дрожит,
С дороги вихри вьются,
От камней искры льются.

И сзади, спереди, с боков
Окрестность вся летела:
Поля, холмы, ряды кустов,
Заборы, домы, села.
«Не страшно ль?» — «Месяц светит нам». —
«Гладка дорога мертвецам!
Да что же так дрожишь ты?» —
«О мертвых все твердишь ты!»

Вот у дороги, над столбом,
Где висельник чернеет,
Воздушных рой, свиясь кольцом,
Кружится, пляшет, веет.
«Ко мне, за мной, вы, плясуны!
Вы все на пир приглашены!
Скачу, лечу жениться…
Ко мне! Повеселиться!»

И лётом, лётом легкий рой
Пустился вслед за ними,
Шумя, как ветер полевой
Меж листьями сухими.
И дале, дале!.. конь летит,
Под ним земля шумит, дрожит,
С дороги вихри вьются,
От камней искры льются.

Вдали, вблизи, со всех сторон
Все мимо их бежало;
И все, как тень, и все, как сон,
Мгновенно пропадало.
«Не страшно ль?» — «Месяц светит нам». —
«Гладка дорога мертвецам!
Да что же так дрожишь ты?» —
«Зачем о них твердишь ты?»

«Мой конь, мой конь, песок бежит;
Я чую, ночь свежее;
Мой конь, мой конь, петух кричит;
Мой конь, несись быстрее…
Окончен путь; исполнен срок;
Наш близко, близко уголок;
В минуту мы у места…
Приехали, невеста!»

К воротам конь во весь опор
Примчавшись, стал и топнул;
Ездок бичом стегнул затвор —
Затвор со стуком лопнул;
Они кладбище видят там…
Конь быстро мчится по гробам;
Лучи луны сияют,
Кругом кресты мелькают.

И что ж, Ленора, что потом?
О страх!.. в одно мгновенье
Кусок одежды за куском
Слетел с него, как тленье;
И нет уж кожи на костях;
Безглазый череп на плечах;
Нет каски, нет колета;
Она в руках скелета.

Конь прянул… пламя из ноздрей
Волною побежало;
И вдруг… все пылью перед ней
Расшиблось и пропало.
И вой и стон на вышине;
И крик в подземной глубине,
Лежит Ленора в страхе
Полмертвая на прахе.

И в блеске месячных лучей,
Рука с рукой, летает,
Виясь над ней, толпа теней
И так ей припевает:
«Терпи, терпи, хоть ноет грудь;
Творцу в бедах покорна будь;
Твой труп сойди в могилу!
А душу бог помилуй!»

 


Категория: Забавление
Прочетен: 7913 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.08.2012 10:24
Де се е чуло, видяло
три пъти жена да близни,
три пъти по трима сина,
станали дор девят братя,
дор девет братя близнаци.
Една дъщеря Петкана.
Сичките мама ожени,
ожени и ги задоми,
току Петкана  остана,
и за Петкана доходат,
та си   Петкана иская
през девят села в десето.
Мама Петкана не дава,
че било твърде далеко:
нето   Петкана ще дойди,
нето пък мама ще иди.
Най-голямия брат Лазар
той си на мама думаше:
- Я дай я, мамо, я дай я,
че ний сме дор девят братя,
по веднъж ще та заведем
у Петканини на госте,
девят ми пътя ще стане.
Мама Лазарчо послуша,
та сиПеткана посгоди
през девят села в десето.
Като със сватба додоя,
млада Петкана да земат,
  Петкана плачи, не рачи,
че било твърде далеко,
през девят села в десето.
Като Петкана излези,
черна чума в къщи влези.
Морила й чума, морила
дор девят братя близнака
  и девят снахи се млади -
остави девят унуки.
Когато дойде събота,
сичките мама прелива,
прелива и спомянува
я Лазара не прелива,
не прелива, не спомянува,
най си го мама кълнеше:
- Да са провалиш, Лазаре,
земята да те не прией,
че ми Петкана издади -
не мога у тях да ида,
нито Петкана дойожда.
  Лазар са от гроб молеше:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
как си ма мама проваля?
Я дай ми, Боже, я дай ми
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо ми конче,
кръстчето - жълта бъкличка,
да ида, Боже, да ида
Петкана да си калесам,
мами на гости да доди -
доста ме мама проваля!
Богу са жалба нажали,
стори го Господ, стори го:
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо му конче,
кръстчето - жълта бъкличка.
И Лазар  стана, отиде.
Като на порти почука,
Петкана  стана, отвори.
Като го видя Петкана ,
тя му ръката цалуна -
ръка му на пръст мирише,
на мухъл, на черна земя.
  Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, бате Лазаре,
що ми на мухъл миришеш?
Лазар  я хитро лъжеше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като ти, сестро излези,
и    си ни мама раздели,
девят сме къщи градили,
тежък сме чамур дигали,
затуй на мухъл мириша.
Я хайде, сестро Петкано,
че мама лежи, умира,
я ще заварим, я не щем.
И Петкана са й събрала,
че са във пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
що ми на мухъл миришеш -
на мухъл, на черна земя
 и  ти й сукница прогнила?
  Лазар Петкани думаше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като си тръгнах във пътя,
летна ми роса припадна,
та ми сукница намокри,
не можах да я просуша,
затова й сукница прогнила.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
едно ми пиле пееше:
- Божне ле, вишен Господи,
де са е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
  Петкана дума Лазару:
- Бате Лазаре, Лазаре,
какво ми пиле пееше -
де се е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
  Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
тука е гора зелена,
сякакви птички имало,
сякакъв език разбират.
Вървели, що са вървели,
сичките ниви жънати,
техните ниви се стоят.
Петкана  дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
сичките ниви жънати,
я вашите ниви се стоят?!
- Я върви, сестро, я върви,
девят си къщи градихме,
ниви си не ожънахме.
Кога във село да влизат,
  Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро, у нази -
кога те мама попита
кой си та, щерко, доведи,
право на мама да кажеш:
"Бати ма Лазар  доведи."
Ако ти вяра не фани,
я на ти, сестро, пръстена,
пръстена, мена сребърна;
подай й пръстян сребърян,
дето го й мама купила,
кога се с булка меносвах,
мама ще вяра да фане.
Я ща ида, сестро льо,
до голямата могила,
имаме нива голяма,
жъната, недожъната,
ще ида да я обида.
  Петкана у тях отиде -
девят им внуки плачеха,
я мама си ги миреше.
  петкана мами извика:
- Стани ми, мамо, отвори!
Майка й от къщи викаше:
- Чумо льо, черна чумо льо,
не ти ли стигна, чумо льо,
дето ми чумо, умори
дур девят сина близнака
  и девят снахи се млади,
ми още идеш, чумо льо,
за девят малки унучки?
  петкана мами думаше:
- Стани ми, мамо, отвори,
аз не съм черната чума,
най съм ти щерка петкана.
Майка й тогив отвори
  и на петкана говори:
- Кой си те, щерко, доведе,
сега девета година
на гости не си дойдала?
  петкана петкана дума на мама:
- Бати ме Лазар доведи.
Мама Петкани думаше:
- Я лъжи, дъще, кого щеш,
мама си не мойш излъга:
бати ти лазар , Петкано,
сега девета година
как е от чума загинал.
 Петкана дума на мама:
- Ако ми вяра не фаташ,
я на му, мамо, мената,
мената, пръстян сребърян!
Нейната стара майчица,
като пръстяна видяла,
тогив е вяра фанала -
двете с Петкана  плакали,
дорде са двете умрели.
Категория: Поезия
Прочетен: 1359 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.08.2012 14:38
Една е у майка, на братя седмина, Петкана девойка напета, и дойдоха нея да искат Загорци през девет села от десето. Босилко Радойкин, най-личен Загорец, допратил е китени свати; Петкани невян и огърлица бисер, а майци й похти с позлати. Шестима я братя не вричат, далеко - и майка сама не пристава... Най-малък брат Лазар, един само склонен, потихом ги тъй увещава: "Не връщайте, майко: такъва късмет се не всякога пада на сгода; Босилко е личен и ударен момък, из първи от първа е рода. Дали му се лесно доброто намира, доброто и харното име? За връщане лесно - но вижте отпосле сами да не се пишманиме. Далеко бил уж - това да е грижа! Та ние сме братя седмина; наред по веднъж да й идем на гости - и седем са пъти в година!" Полъга се стара Петканина майка, несговорни братя склониха. Неделя бе днеска, през горна неделя Петкана девойка жениха... И дома се върнаха весели братя от сестрина сватба в Загоре: но щом сете върнаха, черната чума сполетя ги в бащино дворе. И всички тя в гроба без време отвлече, сал стара им майка пожали - да има гробове им кой да спохожда, свещица за мъртви да пали. Осъмваше утром горката им майка и вечер замръкваше тамо, от гроб на гроб ходи, нарича и плаче - ден минва в наричане само. Гробове им черни реди и полива, обкича с босил и върбина. И само отминва Лазаря гроба, и Лазаря люто проклина: "О, бог да даде нестопен да останеш! Дух бродник духът ти да стане... Че ти ме подстори, без време да женим в далечно Загоре Петкана. Та няма днес кой в непосилна неволя тъга от сърце да развърне... О, милост за тебе от бога да няма, лице той от теб да отвърне!" И Лазарю вече докрай се додея от майчини клетви зловоли, от майчини думи и тежки и грозни... И той се на бога примоли: "О, чуеш ли, боже, от ден на ден стават по-грозни, горчиви наветви, и сякаше змии се впиват дълбоко в сърцето ми майчини клетви. Стори, пристори ми от шарен кръст плоска , кон добър от дървено ложе, ошел бих, довел бих от пусто Загоре, Петкана при майка си, боже!" И стори се чудо - чу господ молбата и тесния гроб се разтвори. И яхна си Лазар припряната коня - потегли направо в Загоре. Премина край девет села и отби се в десетото, Каменна Чука, там право се спря на Петканини порти и тихо на порти почука. "Стани, поемни от ръцете ми плоска и хайде со мене Петкано, че седем сме сватби подигнали - дойдох на весели сватби с покана!" Излезе Петкана, та брата посрещна, ръка му цалуна, и тръпна, подникна го мълком под вежди и тъй му сподавени думи пошъпна. "Защо ти са, братко, тъй жълти ръцете и образа синкав, подпухнал? Болял ли си болест невярна, че тъй ти миришеш на пръст, на подмухнал?" "От болест не ще е... Но къщи сме седем подигнали, сестро, туй лято; на пръст аз доганям, че ред ми се падна самси да префърлям земята." Петкана се върна, стъкми, премени се со нова за сватба премяна - и тръгнаха. Ето, откакто на път са, ден мина и други настана. Ей майчино село далеч се съзира; през валог навлизат в лозята; в почуда озърна се плахо Петкана и с думи изви се към брата: "Мина виноберма и всички лозя са обрани и вече прибрани, а нашите, братко, какво още чакат? Виж, ронят ги черните врани!" "Лозята ги дадохме ние пролетес на изпол, че много ни бяха; неволя слетя изполци другоселци - лозята небрани остаха!" Ей дойдоха близо до самото село; край село широки ливади. И още по-плахо, изново се брату Петкана тогава обади: "Веч късна е есен, коситба се мина, вей острия вятър есенни. Прибрани са хорски ливади - защо ли сал наште стоят некосени?" "Пролетес отидоха в Добруджа пуста вси братя на кяр цялолетен - самси не можах да сколасам навреме, от болест невярна сполетен." "А къщите как ги сколасахте?" Лазар наведе посърнало чело: "За къщите, сестро, не питай: ще видиш, когато пристигнеме в село!" Вървят те през селото... И смаяни люде изглеждат ги в страх мълчеливо - и бягат... Настръхнали псета по двори баучат и грозно, и диво. Ей старата църква само посред село, со бял зид висок обградена; изтракаха порти - излезе стария со черен чембер прибрадена. Пристъпи през прага и очи подигна, но смръзната тамо застана - юздата изпусна неволно и в ужас към брата възви се Петкана. Но зърна пред нея как той се превърна на чад - и невидим изчезна... Кат гръмната мигом в почуди, Петкана не сети от коня как слезна. Към майката щерка, към щерката майка се спуснаха виком веднага - со плач сете живи пригърнаха двете; и паднаха мъртви пред прага.

речник с по-остарели думи.

плоска - седло (стори плоска - направи ми седло)
чад - дим, въздух (на чад се превърна - стана на дим, стопи се във въздуха)
изпол - аренда, друга да се грижи за тях и да плаща наем.
кяр цялолетен - гурбет, отиваш да правиш пари другаде и живееш временно там.
виноберм - времето да се прибере гроздето.
Категория: Поезия
Прочетен: 582 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.08.2012 14:24
 опълчиха се  Путину девойки три
и хоп -веднага във затвора
побърза той от очи хорски да ги скрие.
че Путин е диктатор тука няма нужда ний да спорим.
Присъдата че е прекомерна - също.
Ала друго аз искам да размисля.
Западът застанал на страната на момичетата
Би ли защитавал със същия ентусиазъм провокация
срещу баба Меркел
в Рейнската катедрала.
Ала тук когато се надигне глас срещу Путин
в някоя акция
се вдига до небето възхвала.
Тимошенко - газова принцеса,
крадла   и какво ли не.
ала щом е срещу Путин Европа подкрепи я на процеса,
А националистите Качински и Йорг Хайдер - не.
Асандж преследва го имперски чичо САм
и не години две,
а присъда смъртна му гласи.
Ала нали съюзниците са отсам
кому му пук на бонето
и никой съчуствие не прояви.


А там пък вой -
в Русия девойки три пораразсъблекли се
и пеели противодържавен химн
ала ЕВропа ги подкрепя.
нима не помним как Саркозито самин
бе заповядал бой с палките
по студентите, че смущавали реда?
и на закона те нанасяли вреда.
И питам аз
Добре - примемам Путин е дикактор.
Процеса - не е справедлив.
Ами другите какви са?
И с какъв аршин се мери?
как може тоя да е благодетел справедлив,
а оня да е автократор
див
щом все едни неща те всъщност вършат.
Категория: Поезия
Прочетен: 613 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.08.2012 13:50
21.08.2012 12:34 - На Асандж - 2
 От времето на Никсън няма
афера информацинна тъй голяма
 последвали заплахи,
анагжиране на няколок държави
завръщане сме в Студената война
и токагота сме приключили едва.
Нистина -  и друг път
е шпиони грешик са допускали.
Но никога не се се случвало
от службите американски
толкоз информация публично да са изпускали.
Макар непотвърдена тя смени света.
"Щом не може тъй - ще го направим инак"
каза им Асандж
"все ще се намери начин, щом знайна е целта"
На разни хакери съзаде кауза.
В България израсна Биволь
гърмяха флашки, стенограми,
шифроваха се текстове с идеограми.
Нищо не помогна.
Глобално се смени света.
че вече има интернет
и границите стават безчет.
"Не можете да спрете словото дигитализирано."
Тъй каза им Джулиан оптимизирано.
разбира се опитват се от чичо САМ до днес.
поне  засега - без успех.
Дали така ще бъде занапред
от нас зависи.
не от друг.
затуй братя, борете се ораганизирано,
за ваште права.

Категория: Поезия
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.08.2012 12:34

роди се гений нов в шпионажа.
каквото не можа с факти да докаже
той пусна като слухове, мълви
бързо в хорската уста се то разпространи
и играта и разказа.
Информация от първо класа
удари САЩ направо в земята.
Изпя им тайните,
държани скрито-покрито.
накара ги политиката да си преосмислят.
поискаха прозрачност много хора
 от банките,
но побесня тук чичо Сам
и каза - ще пратим Джулиан в затвора.
А той опълчи се
и още разгневи ги.
И смъртната присъда си подписа



И англичаните пък - кукли на конци

едно, две, три,
готови бяха посолство със сила да превземат,
но Джулиян оттам да вземат
и после в САЩ - по къса процедура.
на стола електрически да пратят.
не стана тъй.
Дори и в разузнаването
има има правила
които трябва да се спазват.
  Президента еквадорски,
пристиснат изведнъж от вси страни
показа им.....кобура.
И Джулиан в посолството скри.
развръзката предстои.


Категория: Поезия
Прочетен: 686 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.08.2012 12:57
Един простак
един диктатор безподобен
 на мутрите един ортак
 на Господ той изкара се подобен

еидн човек без грам култура,
който държва управлява,
ала държвата му е през .....

Един селски тарикат,
що мускули надува,
и с кръчмарския език,
той с дипломатите общува.

Един бандит,
що от здрач, до здрач ленти реже,
ала свобода на журналсти той не дава,
от езика им да не се пореже.


Кой е тоз Крали Марко?

отганахте ли


Категория: Изкуство
Прочетен: 1045 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 17.08.2012 17:20

Дошъл си от оня свят  Ботев за кратко  - гледа хора се редят.

-За какво се редите бе добри хора. -За картофи. - Че не може ли да си купите – ами малок са и трябав ред да има за кого по на пред.

Отива Ботев по нататак – какво правите бе хора – редим се на опашка – за какво за краставици. - Абе няма ли краставици – брей.

Върви Ботев вижда мутри бият възрастен мъж никой не се трогва, понечва да се намеси и него го набиват.

Накрая отива и почва да тропа на гроба на Иван Вазов.

-Ехейййййй ИВане, идвай да пишеш втората част на "Елате ни вижте", пък аз ще събирам четата…

Дошъл си от оня свят  Ботев за кратко  - гледа хора се редят.

-За какво се редите бе добри хора. -За картофи. - Че не може ли да си купите – ами малок са и трябав ред да има за кого по на пред.

Отива Ботев по нататак – какво правите бе хора – редим се на опашка – за какво за краставици. - Абе няма ли краставици – брей.

Върви Ботев вижда мутри бият възрастен мъж никой не се трогва, понечва да се намеси и него го набиват.

Прибрал се Ботев на оня свят – дошъл левско – същата работа – за какво е тая опашка, за какво е онази опашка, накрая мутрите и него го набили. Прибира се и левски идва иван Вазов. Чака го господ, чака го, чака го, чака го, накрая праща Ботев и левски да видят какво е станало с поета.

Двамата го намират сврян в един таван пише на една свещ и им вика:

-Айде бе – аз почти написах Втората част на „под игото”, вие  готови ли сте да вдигате въстание?


Категория: Политика
Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 17.08.2012 16:16
         Не съм съгласен.въпреки че не живея там. И не защото обичам протестите (всъщност дори ми пречат да ходя на работата), а защото вярвам че протестиращите са прави. Убеден съм, че е нарушен основен принцип  - синята зона дискриминира в центъра дискминира определена група от хора, част от които нямат никаква вина, че са се родили там. Сега те трябва да местят коите си твърде далеч от мястото където живеят, после пак да се прибират до мястото където живеят. някой воероятно ще скочи, че той също пътува всеки ден дотам, на което аз отвръщам - да, но той не живее там. тези, които не живеят там за постоянн могат да ходят в центъра или да не ходят, да ходят с обществен трансторт, маршрутка или такси или дори метро. тези които живеят там и имат коли трябав първо да махнат колите си и после да се приберат, което им губи време, а времето е пари.
     Изходите са два - първия  е прости - цялата София става синя зона. Не Центъра. Не Лозенец и ИЗотк. не Обеля и Младост  и зоната Б-5.А цялата. без никакви изключения. без прецеденти. Приемаме че всички сме равни, и всичик ще плащаме платени паркинги и готово.
    Втория е също много прост - никаква синя зона. Аз лично не бих просетирал срещу първия. Ако всички кваратали станат синя зона, естествено ще приема и Лозенец да е синя зона - законът трябав еднакво да се спазва. Но ако утер някой каже ти в лознец ще пхлащаш, а в Обеля няма да плащат и ще отида и подпаля кметството. Откъде накъде такова неравноправие.
    първия вариант - синя зона навсякъде не е сложен, но се иска дупе за да го осъществиш, а Фандъкова показа, вече че няма дупе. Миналата година тя се опита да осъществи именно тоиз план, но имаше недоволни (много по-малок от сега) и тя се предаде и изхвърли Минко герджиков като главен виновник. хич не ми е симпатичен Минко-то, но този тип бе при Софиянски, после бе И.Д. кмет, после бе в администрацията на Борисов, в която бе и тя, после влезе в нейната администрация и сега да ми обяснява че не била запозната с идеите му - е това е наглосто. Познавата се от 10 години, всичикиет му идеи минават през нея но фандъкова не поиска да поеме отговорност, да тропне по масата и да каже "ще стане както казвам". Или пък да остъпи и да рече "да сбърках". Вместо това тя по герберски замете  аканото с надежда да го пробута незабелязано отонво, опаковано в целофан.
          Днес нещата са по-сложни защото идат избори, ГЕРБ не смее да предолжи варианат - цялаат София синя зона за да не подигне твърде мноог недоволни, но пък от друга страан не си дава сметка че така твъред мноог поляризира настроенията. това е опасно Защото герб живее с илюзията че Хората  се движат по оста - Герб-БСП, но вдействителност на парламенат ще влязата 4 партии, и въпреки че Герби ще е най-голяма сред тях тя спокойно може да не е управляваща ( справка торйната коалиция управаше с мандат на ДПС - не е изключена коалиция БСП-Движение Градани за България - ДПС с общ сбор над 70 процената и тогава първата партиа - Герб ще остане опозиция) в този смисъл е опазно поляризиращото говорене. Подобна грешка направи Първанов когато съзададе квазимажоритарната система, считайки опозицията за неспособна за се представи добре, а не отчете недовството на хората.        Като имам всичко това предвид допускам два варианта - или Фандъкова малок или много ще отсъпи (отново) по въпроса за синята зона (поне до изборите) или ако не отстъпи срещу Герб ще се натрупа  още недоволство и есенат и зимата рейтинга им ще започне да пада твърде бързо.
     разбира се ако имахме истинсик управници биха могли просто да направят цялата София синя зона , но както  обясних вееч по-горе ние нямаме такива.Защото тук се иска мъжество и характер.
Категория: Политика
Прочетен: 664 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 17.08.2012 13:34
           
      Всеки път си казвам - е не може управяващиге ни да са толкова тъпи. казвам си го вече 20 години. И всеки път ме изненадват. След атентата в Бургас обаче бях ужасен. първо ясно бе - че не сме остров и че един ден и тук ще се случи нещо подобно.  След като Костов пуска Сащ да хвърлят бомби в Косово, Царя се присъединявае към нато, Станишев допусна бази в страната ни, А Борисов бие метани на Хилъри и Уорлик бе ясно че ще се стигне един ден дотук, когато ислямът ни въран "услугата".Но правителствата, които се изредиха можеше да се опитат поне да вземат някакви мерки за сигуност. ИЗраелците още от първия ден дойдоха и изшъткаха нашите, като казаха, че не им вярват (ужасно унизително). По-късно стана ясно че според израелското разязнаване е имало ужасно моного пропуски по сигурността - Анетаторът е дошъл в пристгащи, но не е дал вид да чак никого, стоял е на място с дев чанти, които е държал и не е смеел да остави на земята, нервно е пристъпял на крак. Около него не е имало полицаи.  Не е проверен паспортът му,  инак щяха да погледнат поне възрастовото състовествие между снимката и човека и можеха да го задържат. Не е минал през скенер иначе щяха за знаят че съвсем скоро е бил в Варна - град в който също има летище и да се запитат защо не е излетял оттам. Багажът му също не е проверен.Странно се е държал и в рейса - настрана от всички други и на никой не се е замислил защо е  така. За сметка на това обаеч ДАНс активон проверяват цената на хляба.
          между впрочем освен Мосад ЦРУ също изшътка нашите и им каза тихо, че им няма доверие. Тия данни за фотороботи, да не мисилите, че са открития на МВР? Глупости!
           Трето Цветанов казва че са нямали нито едно предупреждение, главният секретар обяви че са имали 15 предупреждения за годината, последното няколок дни  преди взриват от двама тийнеджъри - на кого да вярваме?
          В друго предаване Григор Лилов обяви, че важни бизнесмени и ръководители от правителството на Катар се събрали на една яхта късно вечерат и Бойко Борисов също е присъствал на яхтата. там са обсъждани много важни бизнесрешения и е взето решие Катар да ни стори безплатно пътища - нещо което те никога досега в цялата си история не са правели. Следавателно (макар това да не може да се докаже) ББ е обещал доста сериозни неща в замяна - кокайни, хероин и т.н. ОСвен това катарците не са били единстевени на тази яхта, присъствали са и представители на Турция.. Само няколок дни по-късно се е сулчил атентата, който батмана се постара да замете, (но от Мосад иЦРУ не му позволиха и директно казаха аут на нашите служби за сигурност - в собствената ни държава) защото е прекалено набъркан с мафиотите. съзнавате ли какъв скандал е това на високо равнище.
Аз съзнавам и ме е срам.
Държавата няма сигурност, защото се упрявлява от хора  като Ковачки и Валнетин  Златев, но на ДАНС и МВР се възлагат разни серийни ПИ АР акции като това да надзирява качеството на хляба или кой превишава скоростта от 60 км в час този месец ( но пък съм убеден че никой не глобява Стоичков когато е със синя лампа).
Искам да предложа един облог. Ако има нов мандат на ГЕРБ  в него ще последва нов атентат. с което не казвам, че преди сигурноста бе много добра. Съвсеме не. Н преди живеехме в малко по-спокен свят. Той обаче динамично се промени и ГЕРб на които се падна да ни управляват траблав да помислят - искат ли да ни управляват и утре. Ако да трябва да променят много неща, но най вече сигурността.
Категория: Политика
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 17.08.2012 15:51
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: georgealall
Категория: Забавление
Прочетен: 287105
Постинги: 144
Коментари: 74
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Август, 2012  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031