Де се е чуло, видяло
три пъти жена да близни,
три пъти по трима сина,
станали дор девят братя,
дор девет братя близнаци.
Една дъщеря Петкана.
Сичките мама ожени,
ожени и ги задоми,
току Петкана  остана,
и за Петкана доходат,
та си   Петкана иская
през девят села в десето.
Мама Петкана не дава,
че било твърде далеко:
нето   Петкана ще дойди,
нето пък мама ще иди.
Най-голямия брат Лазар
той си на мама думаше:
- Я дай я, мамо, я дай я,
че ний сме дор девят братя,
по веднъж ще та заведем
у Петканини на госте,
девят ми пътя ще стане.
Мама Лазарчо послуша,
та сиПеткана посгоди
през девят села в десето.
Като със сватба додоя,
млада Петкана да земат,
  Петкана плачи, не рачи,
че било твърде далеко,
през девят села в десето.
Като Петкана излези,
черна чума в къщи влези.
Морила й чума, морила
дор девят братя близнака
  и девят снахи се млади -
остави девят унуки.
Когато дойде събота,
сичките мама прелива,
прелива и спомянува
я Лазара не прелива,
не прелива, не спомянува,
най си го мама кълнеше:
- Да са провалиш, Лазаре,
земята да те не прией,
че ми Петкана издади -
не мога у тях да ида,
нито Петкана дойожда.
  Лазар са от гроб молеше:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
как си ма мама проваля?
Я дай ми, Боже, я дай ми
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо ми конче,
кръстчето - жълта бъкличка,
да ида, Боже, да ида
Петкана да си калесам,
мами на гости да доди -
доста ме мама проваля!
Богу са жалба нажали,
стори го Господ, стори го:
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо му конче,
кръстчето - жълта бъкличка.
И Лазар  стана, отиде.
Като на порти почука,
Петкана  стана, отвори.
Като го видя Петкана ,
тя му ръката цалуна -
ръка му на пръст мирише,
на мухъл, на черна земя.
  Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, бате Лазаре,
що ми на мухъл миришеш?
Лазар  я хитро лъжеше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като ти, сестро излези,
и    си ни мама раздели,
девят сме къщи градили,
тежък сме чамур дигали,
затуй на мухъл мириша.
Я хайде, сестро Петкано,
че мама лежи, умира,
я ще заварим, я не щем.
И Петкана са й събрала,
че са във пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
що ми на мухъл миришеш -
на мухъл, на черна земя
 и  ти й сукница прогнила?
  Лазар Петкани думаше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като си тръгнах във пътя,
летна ми роса припадна,
та ми сукница намокри,
не можах да я просуша,
затова й сукница прогнила.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
едно ми пиле пееше:
- Божне ле, вишен Господи,
де са е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
  Петкана дума Лазару:
- Бате Лазаре, Лазаре,
какво ми пиле пееше -
де се е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
  Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
тука е гора зелена,
сякакви птички имало,
сякакъв език разбират.
Вървели, що са вървели,
сичките ниви жънати,
техните ниви се стоят.
Петкана  дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
сичките ниви жънати,
я вашите ниви се стоят?!
- Я върви, сестро, я върви,
девят си къщи градихме,
ниви си не ожънахме.
Кога във село да влизат,
  Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро, у нази -
кога те мама попита
кой си та, щерко, доведи,
право на мама да кажеш:
"Бати ма Лазар  доведи."
Ако ти вяра не фани,
я на ти, сестро, пръстена,
пръстена, мена сребърна;
подай й пръстян сребърян,
дето го й мама купила,
кога се с булка меносвах,
мама ще вяра да фане.
Я ща ида, сестро льо,
до голямата могила,
имаме нива голяма,
жъната, недожъната,
ще ида да я обида.
  Петкана у тях отиде -
девят им внуки плачеха,
я мама си ги миреше.
  петкана мами извика:
- Стани ми, мамо, отвори!
Майка й от къщи викаше:
- Чумо льо, черна чумо льо,
не ти ли стигна, чумо льо,
дето ми чумо, умори
дур девят сина близнака
  и девят снахи се млади,
ми още идеш, чумо льо,
за девят малки унучки?
  петкана мами думаше:
- Стани ми, мамо, отвори,
аз не съм черната чума,
най съм ти щерка петкана.
Майка й тогив отвори
  и на петкана говори:
- Кой си те, щерко, доведе,
сега девета година
на гости не си дойдала?
  петкана петкана дума на мама:
- Бати ме Лазар доведи.
Мама Петкани думаше:
- Я лъжи, дъще, кого щеш,
мама си не мойш излъга:
бати ти лазар , Петкано,
сега девета година
как е от чума загинал.
 Петкана дума на мама:
- Ако ми вяра не фаташ,
я на му, мамо, мената,
мената, пръстян сребърян!
Нейната стара майчица,
като пръстяна видяла,
тогив е вяра фанала -
двете с Петкана  плакали,
дорде са двете умрели.

Една е у майка, на братя седмина, Петкана девойка напета, и дойдоха нея да искат Загорци през девет села от десето. Босилко Радойкин, най-личен Загорец, допратил е китени свати; Петкани невян и огърлица бисер, а майци й похти с позлати. Шестима я братя не вричат, далеко - и майка сама не пристава... Най-малък брат Лазар, един само склонен, потихом ги тъй увещава: "Не връщайте, майко: такъва късмет се не всякога пада на сгода; Босилко е личен и ударен момък, из първи от първа е рода. Дали му се лесно доброто намира, доброто и харното име? За връщане лесно - но вижте отпосле сами да не се пишманиме. Далеко бил уж - това да е грижа! Та ние сме братя седмина; наред по веднъж да й идем на гости - и седем са пъти в година!" Полъга се стара Петканина майка, несговорни братя склониха. Неделя бе днеска, през горна неделя Петкана девойка жениха... И дома се върнаха весели братя от сестрина сватба в Загоре: но щом сете върнаха, черната чума сполетя ги в бащино дворе. И всички тя в гроба без време отвлече, сал стара им майка пожали - да има гробове им кой да спохожда, свещица за мъртви да пали. Осъмваше утром горката им майка и вечер замръкваше тамо, от гроб на гроб ходи, нарича и плаче - ден минва в наричане само. Гробове им черни реди и полива, обкича с босил и върбина. И само отминва Лазаря гроба, и Лазаря люто проклина: "О, бог да даде нестопен да останеш! Дух бродник духът ти да стане... Че ти ме подстори, без време да женим в далечно Загоре Петкана. Та няма днес кой в непосилна неволя тъга от сърце да развърне... О, милост за тебе от бога да няма, лице той от теб да отвърне!" И Лазарю вече докрай се додея от майчини клетви зловоли, от майчини думи и тежки и грозни... И той се на бога примоли: "О, чуеш ли, боже, от ден на ден стават по-грозни, горчиви наветви, и сякаше змии се впиват дълбоко в сърцето ми майчини клетви. Стори, пристори ми от шарен кръст плоска , кон добър от дървено ложе, ошел бих, довел бих от пусто Загоре, Петкана при майка си, боже!" И стори се чудо - чу господ молбата и тесния гроб се разтвори. И яхна си Лазар припряната коня - потегли направо в Загоре. Премина край девет села и отби се в десетото, Каменна Чука, там право се спря на Петканини порти и тихо на порти почука. "Стани, поемни от ръцете ми плоска и хайде со мене Петкано, че седем сме сватби подигнали - дойдох на весели сватби с покана!" Излезе Петкана, та брата посрещна, ръка му цалуна, и тръпна, подникна го мълком под вежди и тъй му сподавени думи пошъпна. "Защо ти са, братко, тъй жълти ръцете и образа синкав, подпухнал? Болял ли си болест невярна, че тъй ти миришеш на пръст, на подмухнал?" "От болест не ще е... Но къщи сме седем подигнали, сестро, туй лято; на пръст аз доганям, че ред ми се падна самси да префърлям земята." Петкана се върна, стъкми, премени се со нова за сватба премяна - и тръгнаха. Ето, откакто на път са, ден мина и други настана. Ей майчино село далеч се съзира; през валог навлизат в лозята; в почуда озърна се плахо Петкана и с думи изви се към брата: "Мина виноберма и всички лозя са обрани и вече прибрани, а нашите, братко, какво още чакат? Виж, ронят ги черните врани!" "Лозята ги дадохме ние пролетес на изпол, че много ни бяха; неволя слетя изполци другоселци - лозята небрани остаха!" Ей дойдоха близо до самото село; край село широки ливади. И още по-плахо, изново се брату Петкана тогава обади: "Веч късна е есен, коситба се мина, вей острия вятър есенни. Прибрани са хорски ливади - защо ли сал наште стоят некосени?" "Пролетес отидоха в Добруджа пуста вси братя на кяр цялолетен - самси не можах да сколасам навреме, от болест невярна сполетен." "А къщите как ги сколасахте?" Лазар наведе посърнало чело: "За къщите, сестро, не питай: ще видиш, когато пристигнеме в село!" Вървят те през селото... И смаяни люде изглеждат ги в страх мълчеливо - и бягат... Настръхнали псета по двори баучат и грозно, и диво. Ей старата църква само посред село, со бял зид висок обградена; изтракаха порти - излезе стария со черен чембер прибрадена. Пристъпи през прага и очи подигна, но смръзната тамо застана - юздата изпусна неволно и в ужас към брата възви се Петкана. Но зърна пред нея как той се превърна на чад - и невидим изчезна... Кат гръмната мигом в почуди, Петкана не сети от коня как слезна. Към майката щерка, към щерката майка се спуснаха виком веднага - со плач сете живи пригърнаха двете; и паднаха мъртви пред прага.

речник с по-остарели думи.

плоска - седло (стори плоска - направи ми седло)
чад - дим, въздух (на чад се превърна - стана на дим, стопи се във въздуха)
изпол - аренда, друга да се грижи за тях и да плаща наем.
кяр цялолетен - гурбет, отиваш да правиш пари другаде и живееш временно там.
виноберм - времето да се прибере гроздето.

 опълчиха се  Путину девойки три
и хоп -веднага във затвора
побърза той от очи хорски да ги скрие.
че Путин е диктатор тука няма нужда ний да спорим.
Присъдата че е прекомерна - също.
Ала друго аз искам да размисля.
Западът застанал на страната на момичетата
Би ли защитавал със същия ентусиазъм провокация
срещу баба Меркел
в Рейнската катедрала.
Ала тук когато се надигне глас срещу Путин
в някоя акция
се вдига до небето възхвала.
Тимошенко - газова принцеса,
крадла   и какво ли не.
ала щом е срещу Путин Европа подкрепи я на процеса,
А националистите Качински и Йорг Хайдер - не.
Асандж преследва го имперски чичо САм
и не години две,
а присъда смъртна му гласи.
Ала нали съюзниците са отсам
кому му пук на бонето
и никой съчуствие не прояви.


А там пък вой -
в Русия девойки три пораразсъблекли се
и пеели противодържавен химн
ала ЕВропа ги подкрепя.
нима не помним как Саркозито самин
бе заповядал бой с палките
по студентите, че смущавали реда?
и на закона те нанасяли вреда.
И питам аз
Добре - примемам Путин е дикактор.
Процеса - не е справедлив.
Ами другите какви са?
И с какъв аршин се мери?
как може тоя да е благодетел справедлив,
а оня да е автократор
див
щом все едни неща те всъщност вършат.

 От времето на Никсън няма
афера информацинна тъй голяма
 последвали заплахи,
анагжиране на няколок държави
завръщане сме в Студената война
и токагота сме приключили едва.
Нистина -  и друг път
е шпиони грешик са допускали.
Но никога не се се случвало
от службите американски
толкоз информация публично да са изпускали.
Макар непотвърдена тя смени света.
"Щом не може тъй - ще го направим инак"
каза им Асандж
"все ще се намери начин, щом знайна е целта"
На разни хакери съзаде кауза.
В България израсна Биволь
гърмяха флашки, стенограми,
шифроваха се текстове с идеограми.
Нищо не помогна.
Глобално се смени света.
че вече има интернет
и границите стават безчет.
"Не можете да спрете словото дигитализирано."
Тъй каза им Джулиан оптимизирано.
разбира се опитват се от чичо САМ до днес.
поне  засега - без успех.
Дали така ще бъде занапред
от нас зависи.
не от друг.
затуй братя, борете се ораганизирано,
за ваште права.

роди се гений нов в шпионажа.
каквото не можа с факти да докаже
той пусна като слухове, мълви
бързо в хорската уста се то разпространи
и играта и разказа.
Информация от първо класа
удари САЩ направо в земята.
Изпя им тайните,
държани скрито-покрито.
накара ги политиката да си преосмислят.
поискаха прозрачност много хора
 от банките,
но побесня тук чичо Сам
и каза - ще пратим Джулиан в затвора.
А той опълчи се
и още разгневи ги.
И смъртната присъда си подписа

И англичаните пък - кукли на конци

едно, две, три,
готови бяха посолство със сила да превземат,
но Джулиян оттам да вземат
и после в САЩ - по къса процедура.
на стола електрически да пратят.
не стана тъй.
Дори и в разузнаването
има има правила
които трябва да се спазват.
  Президента еквадорски,
пристиснат изведнъж от вси страни
показа им.....кобура.
И Джулиан в посолството скри.
развръзката предстои.