БЪЛГАРИЯ – по долината на МЕСТА

….. И тъй драги ми читателю – тръгнахме за Гърция. Няма да ти описвам цялото приготовление в подробности, но ще спомена , че като при всяко пътуване имаше бая нерви. Ама то буса трябваше да тръгва в 17,00 ч., пък то ес отложи за 14,00, после за ,13,00 после се оказа че има неразбрали, обаче вече нямаше как да се свържем с тях…. Накратко висим ние четиримата още от 12,30 пред стадион „Васил Левски”, защото знаем че рейса ще потегли в ,13,00 часа нервите ни се опъват а то стана така, че къде поради закъсенине на рейса къде поради туткане на групата тръгнахме почти в  14         , 00. Хеле!

                Първо – спиране –ПОПОВИЦА . ОРАГАНИЗАТОРА  обяви, че който иска може да отпусне кранчето , и за по кратко групите да се придвижат към двете заведения в двете тоалети. Нейсе! Едното заведение не работеше и се изви опашка пред другото. Как да е – кой свършил работата - свършил, кой не свършил – не свършил, но групата се състоеше предимно от възрастни хора и като се почна туткане… как да е – събрахме ги.

            Второ  спиране – КЪРДЖАЛИ , Гледка пред църквата на Боян Саръев. Трябваше да разгледаме и музея, но тъй като пристигнахме след 17,30 (18,07-08) заради забавянето вратите на музея останаха затворени за нас. Около половин час останахем в Кърджали- кой пийна по минерална вода и изпуши скрито цигара, кой запали свещ – и хайде. – ОРГАНИЗАТОРА ни подбра.

ТРЕТА спирка -  ТАТУЛ– въпреки че съм го виждал вече веднъж преди седем-осем години определено ми хареса и тогава , а  сега още повече . Направена е пътечка, поизчистено е, има какво да се види. Хубаво място. Който е бил на Перперикон обаче, очите му остават там. Татул е по-слабо копие.

Четвърта спирка –някъде между   22 и 23 часа –КРУМОВГРАД - там нощуваме. Хотелът в никакъв случай не  е велик, но го бива.  Бих го описал като късен соцреализъм – нещо в стил от края на осемдесетто- келенерът е откровен турчин – каквито впрочем ас и около деветдесет процента от населението -  от 13-14 хиляди души не повече от  хиляда –хиляда и петстотин са българи в Крумовград. Кухнята по това врем е основно скара, но пък кюфтета са много вкусни. Шесто души ядем по три кюфтета, картофи със сирене, малка ракия или бира (кен) , салата , хляб и накрая сметаката е 60 лева, т.е. по десет лева на човек. Хубаво ядене, бързо обслужване, само дето келнерът щеше да ни набие, че го караме да работи след 23 часа,  но като платихме се развесели.

Крумовград – доста тих град. толкова пусти улица не съм виждал (то пък и къде да видя в град с 13-14 хиляди души население).

Хотелът няма да го описвам – с една звезда. Не е пълна дупка, но от хотел може повече да се очаква. В някои стаи има телевизор, в други няма. В някои стаи свети лампа – в други не. И т.н. Все пак съм виждал и по-спартански хотели по морето (в Лозенец) но като за една нощ – бива. ). Тук може би трябва обаче да спомена и че групата се движеше на МНОГО намалени цени, така че според заплащането – качеството.(цени няма да споменавам). 

Ще ме простите че описвам толкова подробно Крумовград, но първо – за първи път го виждам  и впечатленията ми са пресни (досега всички обекти ги бях виждал

ДЕН 2

И второ – застояхме се по-Дълго. Сутринта бе обявено ставане в 7,30 тръгване в 8,00 но то се проточи и тръгването стана в 9,00, после 9,15 докато съберем групата. Донякъде това бе обусловено от факат, че храната не бе включено в цената и всеки трябавше сам да си осигори закуска. Мнозина си носеха храна. Въпреки всичко такива промени в часа  ти разбиват нервната система. Първо лягаш да спиш в 13,30 после ставаш в 7,00 за да не закъснееш, ядееш на крак готов си  в 7,50 и изведнъж се оказва че имаш още един час, но ти не може да разгледаш града, макар да имаш време групата може да се събере по рано и трябв да чакаш близо до автобуса останалите да се съберат ….

Събирането на групата и потеглянето няма да описавам. ОТтам наттатък следвахме стъпките на Капитан Петко войвода. В групата се подеха песни, разкваха се спомени настроението се повиши. Спряхме в  Плевун  там се е водило сражение (на което е посветен цял епизод във филма). Петко войвода и четниците му са завардени в черквата от башибозука, но той знаейки че към тях се приближват руски войски прибяга до хитрост. Размахва от камбанарията бяло знаме ( уж че се предават) Турците сядат да изпият кафе  от радост и той гледат на кого ще подадат чашата – т.е.  това е главатаря. Ккато идват да преговарят заповядва да стрелят право в него. Челебията пада убит заедно с няколко по-видни свои хора и турците се разбягват, а нашите се измъкват преди башибозука да се престрои. В Плевун видяхме музея, но самата черква за наше съжаление остана затворена (твърденията бяха че още има дупки от куршумите по нея)

Оттам – на  КРИВА ПОЛЯНА- а то един събор Задушница, която съвпада с юбилей от тракийски събития. Знамена се полагат надд 300-400-500 души се събрали. Са неосведомените (доскоро и аз бях такъв) около Балканската война 1912 на тази Крива Поляна гърците изколват над 300 невъоръжени жени, деца, старци докато се стрелят с българите на Филип Маджаров, дошло да отърват нашите (може и да бъркам малкото име, ще ме прощавате ама за два дни бях затрупан с информация). Шатри, шатри…, ядеш на поляната, яко не намериш стол – както и направихме. Поради силните дъждове бяха избили много челадинки но как да наберем – нали отиваем в ГЪРЦИЯ?

Ето ни пред КУЛАТА – Гърците поназнайваха български, и доста се взираха в личните ни карти, но слава богу не намериха за какво да се заядат. (пункта е в процес на изграждане – по принцип не е редно да минават автобуси оттам та давахме личин карти на кметицата на Йвайловград тя ги сверява, обажда се да предупреди, че идваме…добре че ни пуснаха инак трябваше чак през Свиленград да минаваме, на час и половина разстояне)

ГЪРЦИЯ – По ДОЛИНАТА НА МЕСТА

ДОГАН ХИСАР – родното място на капитан Петко воевода в област Дедагачка. Селището не е голямо, но има множество ниски едноетажни и двуетажни къщи – типичен ранен българсик стил. Тези къщи са били все българсик , но българите са прогонени ив тях са се нанесил предимно руски гърци. Самата къща на капитана е разрушена – от нея е останал само един зид. Спекулации има дори с името му. В един частен гръцки дом е издигнат бюст на воеводата, след като българи са дали пари, но тъй като Гърция не позволява никъде където е обшинсак или държаван собственост да има паметник на българин бил се срещу гърци, то тези гъриц пхравят паметника в двора на хотел си с комерисалан цел. Те претендират (невярно) че това всъщност е къщата на Петко воевода и че който иска да се снима пред паметника или да остави цветя пред него трябва първо да влезе в кафенето им и да им направи оборот( кафенето е на две крачки). Скицата направена от съвременник на Петко воевода отхвърля твърдението, че този частен дом всъщност е неговият.

Позадържахме се тук а вече минава обяд при все че потеглихме сравнително ранно. Жегата – ужасна. Следваща спирка – ДЕДЕАГАЧ.

ДЕДЕАГАЧ кой знае защо не ме впечатли малко ми се задържахме, повееч ли очакавах, не знам – нито имат забележителности, нито имат пясък. Видях  прочутия фар на Александропулис – ако правилон съм разчел гръцкия надпис е висок над 23 метра. Нито фарът, нито плажът ан Дедагач обаче ме впечатлиах особено. Фар като Фар, а плажът въобещ няма пясък а саом водорасли и нечистотии .Плажът на Варвара и Резово и в пъти по хубав от този на Дедагач.умрял съм им за плажа. Видях и едно куче – ама мършаво, мършаво. По наташнието ми наблюдения са, че кучетата в гърция не ги хранят. Изглеждат сякаш са евреи от Освиенцим и Бунхевелд. Специалон на кучеттата кризата им се отразява. Обаче котките са охранени. Тук за пърив път се сблъсках с феномена „гладно куче”

Интересното, е че когато говорим за Бургас- Александрополис, малцина знаят че това всъщност е Дедагач (старото име на Александрополис) )– един чисто български град, от който толкова много българи насила са изселени – това личи дори по-чисто българските къщи.

ВСИЧКИ НАДПИСИ СА НА ГРЪЦКИ (рядкост е да срещнеш на английски и то – само в голям град. За два дена само два пъти видях европейското знаме. И ще ми разправят, че били те ЕВРОПА!!! Надписът за фарът само числата му се разбират – всичко е на гръцки. Няма английски братчета.)

ПОРТО ЛАГОС– спряхме за кратко но не можах да не му се начудя. Църквата е изградена сред езеро, през 10-11 век за кратко бил в състав на България по времето на Самуил. Невъзможно е да се прецени дъблочината на тресавището. Имаше два попа, младият чаткаше английския доста добре, по възрастният не чак толкова , но пък разбираше  и турски (никой не отбираше български).  Имаше интересни сребърни  плочки с изображения на  ръце, раждащи жени и пр. – да се помолиш за благослов, раждане сватба и др. Подобон нещо съм виждал на острова  Св наум, в Бивша Югославсак Република Македония.

По дълбоки впечатления не можах да добия, защото групата спря твъред за кратко а имаше много за разглеждане тук препоръчвам на всеки да отиде и да разгледа това място. През 1919 според Ньойския договор Великите сили ни оставят право на икономически излаз на бяло море. Тогава 3-4 години Стамболийски се надява да постори жлезници до Порто Лагос и да го превърне в Анклав или поне-град-държава. Това обаче не се случва, защото гърциет ни отрязват.  Мечтата обаче си е струвала. Мястото е великопелно.

ГЮМЮРДЖИНА– Гюморджина се оказа Голям и безспорно – красив град, но няколко си за около половин час не можах да видя някоя впечатляваща забележшителонсти. Жалко, че не можах да го опзаня по-добре, защото прабаба ми е, от Гюморджина. Нядявам се да имам повод пак да го видя, но – за по дълго.

КСАНТИ – АХ, Ксанти, какъв град само. Чуден град. Велик град. Който ме е разбрал ще разбере. Прилича мноаг на Поморие или стария Несебър. Имаше въпрос – кой гард е по-голям Гюмюрджиан или Ксанти и отговорът дойде, че разбира се, Ксанти тъй като това е туристически град, той има основон населеине около 45 хиляди души и приходящо поне10-15 хиляди от туристите., докато населението над Гюморджина е малко над 52 000, д, но няма такъв силен приходящ прираст от туристи.

В Ксанти голямо впечатление ни направи църквагта Агиос Никос (Св.Николай). Имаше  голямо смесване от късно византийски и католически стил в нея.  Разгледахме я отвън защото вече о 20, 40 а групата трябавше да се събере в 21,00 (изоставахме по график – трябваше да тръгнем от Ксанит в 20,30 но паузите ни забавяха с половин час).

С чиста съвест моаг да кажа, че това е един от градовете, които най-много ми харесаха. На много места зачух българска реч, а и на английски се конмуникираше лесно за разлика от други места. Капанчетата още светеха (по –късно ще коментирам защо се впечатлих от това) Но вес пак – Ксанти е ТУРИСТИЧЕСКИ град. На мноог места по-късон се убедих, че гърцит са мързелив народ и е в 16,00 в неделя девет десети от магазините за затворили , а и в съботата, я имат за полуден.

Тук в Ксанти стана едно произшествие. Изгубихме ПРОФЕСОРА.  Вярно, че беше мрънкало, но си беше нашето мрънкало. Чакайте сега да ви кажа какво стана. Преди всяко потегляне ОРГАНИЗАТОРА ни броеше. Този тук ли е…Онзи тук ли е…. Изведнъж се оказа че трима души ги няма. Единият – ПРОФЕСОРА, дето все мрънкаше, че тия дето изостават трябва да ги зарязваме и още двама от по-задните редици, дето все се бавеха. Бърз преговор устани че до църквата и тримаат са били с нас, а при връщането сме ги изгубили. Някои изказаха предположения, че ПОФЕСОРА, като човек който има корен в Ксанти и знае гръцки, но не е стъпвал тук вероятн е поискал да види родното място но се е загубил. Сега ОРГАНИЗАТОРА се ядоса (имахме вече и изоставане не забравяйте) – да се звъни бе изключено – всички си бяхме изключили джиесемите, за да не ни прихване гръцкия оператор. Изпратихме спасителна група да обикаля парка. След повече от половин час ПОФЕСОРА и другите двама се появиха, но сега СПАСИТЕЛИТЕ бяха безвъзвратно загубени. Всъщонст ситуацията  е била следната: към Църквата другите двама се присъединили към ПРОФЕСОРА и му казали, „ние изтървахме голямата група, знаеш ли пътя, и той рекъл спокойно вървете след мен”, и успял да нацели парка, но подкарал съвесм друго разклонениеи се забили… как да е цъвнаха в 21,40.

Накрая някой с роуминг се осмели да кликне на ОРГАНИЗАТОРА и в 22,00 потеглихме, От Ксанти (а трябавше да сме потеглили още 20,30). ИЗлишно е да ви казвам, че няколко души щяха да набият ПРОФЕСОРА, който обикновено само мърмореше как тия дето изостават трябав да ги зарязваме. (радвам се, че не съм му бил студент) Как да е – сега млъкна. Явно се засрами.  Чуха се гласове „такива се професорите.Безтоговорни” (иди после ставай професор).

КЕРАМОТИ

Криво –ляво стигнахме във Керамоти около 23-23,30 ч. Там бе хотелът, обаче ядене в тоя хотел не бе предвидено – имало само пиене. Никой не ни чакал толокова късно. (Идете ми разправяйте после че гърциет не са мързелини – на крака ти идват 40-50 човека всеки ще даде 10-20- евро  мининум, а като са в компания и повече, под 500 евро няма да им прибереш, а може би дори 700 и няма да си развалиш малок моабета, да сготвиш нещо - мързели).

Хотелът се държеше от грък и българка. Такова съотношение на силите видях после в адски много ресторанти. Почти всеки втори ресторант се държи от женени грък и българка, като обикновено тя обслужва (знае български), а той е зад бара и обявява цените и наличните продоволствия.

(тук стана едно друг малок прозшествие. Леля М. се подхлъзна контузи се и леко се навехна, но – слава богу, мина се с тая неприятност, на другия ден вече бе добре и стъпваше сигурно)

 Леля Пенка обяви, че имала позната българка – росторанторак тук, но превид годините на леля Пенка нашия малък сплотен колектив реши, че ще е глупаво да я чакаме.

И сбъркахме.

Във всеки гръцки  ресторант  по това време на денонощието  (около 23,30  часа) се сервираше само едно меню   -FISH!  .  Няма PORK STEKS, няма MEAT, няма даже EGGS. МЪРЗЕЛИ! Да нямат Яйца! Не познавам барман който яйца да няма, та ако ще замразени да са. пет омлета да ги мързи да забъркат. Бъркани яйца да направят. РИБА, РИБА, РИБА . ФИШ! Да има само риба в една кръчма разбирам., да се случи в две – хайде. ама четири или пет кръчми подред само риба да има – брей че мързеливи хора. („фиш” ми стана най омразната дума за по-малок от половин час.) Знаете ли че по морето в България има кръчми да работят до 2,00 среднощ и се радват че има клиенти.

Тръгнахме да дирим нещо различно от риба След като обходихме 3 ресторанта българката, от хотела, която затваряше заведението долу  (23,50) (а споменах ли че долу само се пиеше, но не се ядеше?) ни упъти към дюнери на половин километър разсотоние и сама се насочи натам с колата. Б….х му м------та. Дюнери.

Да търсим леля Пенка  - смешно. И несигурно.  Ще викаме по нощите – лельо пенке, лельо пенке и  ще чакаме някой да отговорим.

Влизаме за пица –( малката я тресна глава, трябва нещо да хапнве) пицата – 20 евро в сравнение с  порк стека – 6 евро  (ама никъде няма порк стек, само цената му пи Б---ти  държавата . да струва колкото 3 пържоли и отгоре. В България едни пица колкото и да е голяма, пържолата струва повече).Големината – средно голяма пица –двама души могат да се трудно могат да се наядат с нея, за шестима за не говорим. 20 евро.

Почваме да чакаме – най – напред ни се каза, че ще чакаме 30 минути, като ги подръчкахем се каза 15, минути при полупразен ресторант (ние бяхем третата пълна маса), донесоха пицата на двадесетата минута. Колко време ес пече тая пица. Ние една пица на микровълновата я печем някъде за между 2 и 4 минути. Не вярвам да я правят в момента. Аз щях да я направя тая пица три пъти за половината пари, дето получава готвача.

Взехме пицата – ами то добре, но и другите трябва да ядем – 120 евро не ни се давам за една вечер. Тръгваме пак да обикаляме. Една част са навити вече  и на дюнери, други са готови да гладуват.

Изведнъж……

Съзряхме леля Пенка и останалата част от компанията.

И викаме ура, това е кръчмата.

Кръчмата се оказа доста приятна държаха я други грък и българка (каква изненада, а) с напълно приемливи цени и меню. Човек можеше да избира между рибено меню и месно (отново изненада) салатата бе включено в менюто – тип зелена салата. Самото маню е проционално и е с намаление. Ако обаче поръчаш пиене, пиене не е промоционално. А всеки искаше да си отпусне душата. Самата обставновка го предполагаше. 6 души сме платили 60 евро (е малката не яде много, тя хапна пица), но превид обслужване, цени и т.н. с готовност оставихме бакшиш. Жалко, че не знаехме за мястото по-рано. Легнахме си този път в два (2,00 часа)

Трети ден

О-ОВ ТАСОС

Станахме в 7,30 За да можем да се нахраним като хората и да хванем ферибота за Тасос в 9,00. Групата бе сформирна 8,50. Тук забавяне не се допускаше. фериботът пътуваше през един час и няма да се съобразява с нас.

 Билетите – 3 евро за възрастен , 1,50 за дете.

Пътуването излезе около час, но си струваше.

Всеки втори или трети на о-ов Тасос е българи (може би си струва да се спомене, че през 1941-1944 островът е бил български) .Много ресторанти се държат от БЪЛГАРИ. Настина те продават гръцик продукти с гръцки пари, но отношението е по-друго. Доскоро тук дори е имало хора, които са правели оборот и в  левове (аз не видях и не мога да коментирам). В Тасос имало амфитеатър и много остатъци от елинсакта култура – предимно амфори. Не ми остана време да ги видя, отделихме се от голямата група и разглеждахме пристанищната част. Тасос само в ширина е близо 100 кв. км. Иначе целият остров е над 300 000 кв. км, с население над 13 000 души. Много сувенири може човек да си намери на Тасос, а стоките които се продават там са произведени само на острова (поне според етикетите върху тях и думите на търговците). С любопитство опитах гръцката салата – не е нещо особено , чиста шопска салата, но сиренето не е настъргано а на плочки и добавят маслини.

В о-ов Тасос седнах в един БЪЛГАРСКИ ресторарнт (български управител, български келнери) МИТОС, обслужването бе на ниво, яденето – също, но човек трудно смила зелена салата и спагети за двадесет минути. Да за съжаление се наложи ден да яма, а почит да изгълтам това хубаво ядене, както впрочем направи и останалите – жалко.  Жалко , че нямах време да се отпусна. Островът е хубав щеше ми са до имам повече време за него. После обаеч бе голямо бягане няколко километра за да вземем нови билети за наобратно – в 12,00 ферибота потегляше от  Тасос за Ферес , от нас се искаше да бъдем там петнайсет –двадесет минути по-рано.

От тасос закупих Локум правен там, както и едно специално tasos sweet , в него има много качествен (тъй ме увериха)  мед, бадеми и орехи. В  буркан. 4,50 евро.

Иска ми се пак да отида на о-ов Тасос иска ми се да имам поне час и половина –два за да му отделя по-детайлно разглеждане. Не видях черквата, нито театъра, нито усетих сладостта на храната която бе много хубава. Сърцето ми остана там.  Направих много снимки, закупих много сувенири, но искам да се върна един ден в Тасос

КАВАЛА

Ще ме простиш читателю  - за Кавала няма да пиша. Отдалеч я видях, бе много красива. Спряхме точно в подножието на крепостта, но първо в 14,00 бе адска жега, второ спеше ми се неудържимо (спал бях пет часа) и трето – яденето искаше да се смели. Останах в автобуса, както постъпиха още еди-двама души. Други отидоха, те ще разкажат вместо мен. Прощавай Кавала, много исках да видя града, направих опит, стегнах се….и едва не припаднах под 30-градусовата жега. Експедиция в Гърция трябва да се прави май или септември. Дано те видя пак хубав град и да успея да те разгледам.

ДРАМА

Дали бях вече преситен или просто след Ксанти и Тасос, градът ми стори безличен, дали не попаднахме в зона без много архитектурни обекти, но някак си не се трогнах от Драма, така както не се трогнах и то Дедагач .Имат един парк с патици и лебеди и това е.  хубав е – не отричам. Но не е велик. Ако в Дедагач имах чувството че Резово и Варвара са по хубави, то сега имах чувството че са ме стоварили насред езерото Ариана или в най-лошия случай пред Южния парк. Единствено лебедите  и патиците бяха малко-по светъл нюанс. Градът – пуст в 16,00 следобед неделя. Девет от десет магазина не работят. Изобщо гърците ас мързелив народ. Това събота и неделя е полуден за тях, следобед да ги хванеш на работа .- а-а-а няма шанс.

И тук имаше туткане, но слава Богу - - по малко тръгнахме в 16,45, след като ШОФЬОРА щеше на ни набие заради прекомерно дългата почивка от  1 час която първоначално бе обявена (и правилно в Тасос толкова обекти за разглеждане, цял град – и имахме един а, а в Драма един парк с езеро – също един час. Несъразмерно.)

СЕРЕС (Сяр)

Подминахем Сяр – дали е имало идея да влизаме в неги или само да преминем не мога да кажа. В маршрута пишеше Драма-Сяр, но това нищо не значи.  Съжалявам, че не преминехме, защото би си струвало на много изоставахме с времето. Сяр – дано успя някога да те видя – оставям и теб към пожеланията за Кавала.

ПО ПОРЕЧИЕТО НА СТРУМА - БЪЛГАРИЯ

ПРОМАХОН

На границата минахме лесно. Граничарите бяха много любезно (в сравнение с тези на Кулата, които само се взираха в документите ни и се чудеха за какво да се заядат) и ни пуснаха бързо по-живо по-здраво. Проверката е извърши от засмяна граничарка (а на кулата от смърщен граничар, който гледаше лошо) и продължи не повече от две-три минути.

И тук не мина без преживелици една възрастна дама, ктао разбар, че има опасност граничарите да и проверяват багажа почит скочи от буса, грабна си баагжа пред смаяните погледи на граничарите и се качи с него в буса. Слава богу до проверки на багажа не се стигна.

Следващата стъпка бе Фрийшопът. Не мога да на наругая и тук гърците – уж са в Европа, уж Европа не разрешаваше Фрийшопове пък ето ти един (от което те печелят, защото ние нямаме – много са добри в нарушаването на правилата). ОРГАНИЗАТОРА обяви – десетминутна пауза, колкото всеки да отиде до тоалетна, но никакъв фрийшоп ама къде ти. Духът от бутилката бе изтърван. А най-лошото е, че някои решиха и фрийшоп – и тоалетна. Още четиридесет минути отидоха, А ШОФОРА вече ще получи удар от нерви. Тъкмо затворихме вратите и тръгнахме, оказа се че една жена от групата я няма – изглежда щом е излязла от фрийшопа не се е насочила веднага към автобуса, а е отишла към кенефа. Спиране на буса, връщане, ОРГАНИЗАТОРА  слиаз, търси я, качва я още десет минути загубени.

ШОФЬОРА усети, че от тук не трябва да се действа демократично защото настава слободия и обяви, че оттук нататък до стадион „Васил Левски” повече никакви спирки и пресече няколко несмели опита за слизане на  манастира Иван Рилски.

За САНДАНСКИ, ДУПНИЦА и т.н. няма да пиша – тях ги проспах и само отварях едното око да видя до кой град сме стигнали в момента. Обаче за ПЕРНИК не мога да не пиша, защото минавайки покрай него цялата група бе разтърсена.

Минавайки покрай тоя многолюден град почти не видях къща в която да свети лампа – улични лампи много, а къщни – само тук-таме. На петнадесет къщи я светен една лампа,  я не светне. Бе много призрачно и зловещо. Единственото разумно обяснение което намерихме бе, че хората още ги е страх от земетресение и не смеят да се приберат по къщите. Празните къщи   В тъмното ни гледах заплашително и се открояваха демонстративно на светлината на уличните лампи. Контрастът бе плашещ.БРРРР.Призрачни къщи, призрачен град.

Иначе като стигнахме магистралата веднага се усети къде строи премиера. Дума да няма – три ленти, хубав асфалт….което си е хубаво, хубаво си е…

Наближаваме София. След драматични преговори ШОФЬОРА обявява че ще направи само една единствена спирка преди стадиона ние да си помислим къде ще е тя. То не бе умуване, то не бе чудене, но накрая се взе решение от мнозинството, че най-голяма част са за Красна поляна.

Няма да описвам всички перипетии до слизането на стадиона, разтоварването на багажа и т.н.

Като цяло пътуването бе страхотно, с редки моменти помрачавани и несговорността на дружината или нелепи инциденти. Като цяло ОРГАНИЗАТОРА и ШОФЬОРА проявиха волски нерви, солидни чувство за хумор и добра работа в екип, показаха ни сума ти интересни обекти и ни върнаха у дома живи и здрави, за което съм им много благодарен. Настроението на групата през по-голямата част бе ведро, а леките инциденти създава повод за непрестанни шеги и закачки.

В заключение От пътуването ми ще ми остане спомена за многото българи, които работя в Гърция и най –вече в южната част Ксанти, Тасос, Ферес . не останах впечатление за гърците са в криза. Не видях никъде умиращи от глад гърци, нито хора които рушат сгради, каквато психоза се създава у нас.Цените също не са никак ниски – пица 20 евро в страна в криза. Ще запомня това. Царевица в Ксанти – 4 евро (Царевица по Черноморието 2 лева, царевица в София – 1 лев, Ксанти – 8 лева)  На няколко места описах колко са мързеливи гърците. Сега ще добавя и че са невъзпитани. Бутат се, ръчкат се, масово нарушават разпоредби на Европа, не слагат надписи на английски и фонетик почит никъде освен на изключително населени места, и то не навсякъде, не слагат знамена на Европейския съюз, пушат си където си искат,…Мога определено обаче да заключа че ако има криза тя засяга кучетата им. Не видях куче да няма провиснал корем в Гърция, да не му се броят ребрата и да не преплита крака и то – в пристанищни градове, където се предполага да има храна. А котките – един, тумбести, дебели, същински змия боа, мен могат да ме изядат. Както съм казал по-горе- често Грък се е женил българка, особено ако са ресторантьори (вероятно това е и начин да пробиеш в тази компактна гръцка среда). Изключение е о-ов Тасос- там е често явление е сам българин управител на заведение – все едно мъж или жена. Но пък там всеки втори или трети от 13 000 души е българин.

Постоянно се твърди че гъркините били дебели. Да ви кажа – трудно ми е да преценя, защото малкото омъжени гърци с които съм имах възможност конатктувам бяха омъжени за българки. Наистина видях немалко дебели жени, но не съм ходил да ги питам какви са по народност, пък имаше и слабички такива. Склонен съм да приема, че гърка като цяло (доколкото може да се правят такива съпоставки на едро) харесва жени които са малко по рубенсов тип, но нима и българинът  не предпочита по налети жени? И ние и те сме били заедно няколко века с арабските си съседи – това е дало отражение.  Затова засега ще се въздържам от решителни квалификации поне в тази насока.
И сега, за да не каже някой че съм пишел само лоши неща за гърците, (че били мързеливи и т.н.( ето едно положителон нещо което аз открих - ГЪРЦИЯ БЛЕСТИ ОТ ЧИСТОТА. няма хвърлен фас по земята, няма вафли тротоарите (е може да има някое и друго изключение, но цялостно са мноог чисти). ЕВала. не знам как го постигат но им свалям шапка. така ев Ксанти, така е в Тасос, Така е в Доган хисар, така е Драма.

ИЗвод -ако можете идете в Гърция. въпреки всички недостатъци, които тя има, преживяването си струва .