Това е песен за герой,

Какъвто не е имало от векове наред,

Син на Кронида беше той,

Зовеше се Херакъл,

Омразата навлече си на Хера

(съпруга на Кронида)

че бил Херакъла от негова любовница роден.

И зарад тази Зевсова изневера,

Сторени бяха подвизи безчет.

Бори се Херкулеса с хидри и горгони,

 глигани, Цербер надвива,

накрая той кентавъра подгони,

що свидната му жена,  Дейанира открадна.

И тук – фатален край:

От ръцете на прелюбодееца – чрез тези на  жена му,

Отровата известна, що уби го.

След всички ужаси безкрай,

Живота му започна и завърши с изневяра.

Какво да кажем  тук – поуката е ясна.

Герои смели, в царството на Хадес падат,

Когато друг намъкне се в леглата им.