Постинг
21.08.2012 14:13 -
Лазар и петкана ( оригинал на Чумави)
Автор: georgealall
Категория: Поезия
Прочетен: 1359 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2012 14:38
Прочетен: 1359 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.08.2012 14:38
Де се е чуло, видяло
три пъти жена да близни,
три пъти по трима сина,
станали дор девят братя,
дор девет братя близнаци.
Една дъщеря Петкана.
Сичките мама ожени,
ожени и ги задоми,
току Петкана остана,
и за Петкана доходат,
та си Петкана иская
през девят села в десето.
Мама Петкана не дава,
че било твърде далеко:
нето Петкана ще дойди,
нето пък мама ще иди.
Най-голямия брат Лазар
той си на мама думаше:
- Я дай я, мамо, я дай я,
че ний сме дор девят братя,
по веднъж ще та заведем
у Петканини на госте,
девят ми пътя ще стане.
Мама Лазарчо послуша,
та сиПеткана посгоди
през девят села в десето.
Като със сватба додоя,
млада Петкана да земат,
Петкана плачи, не рачи,
че било твърде далеко,
през девят села в десето.
Като Петкана излези,
черна чума в къщи влези.
Морила й чума, морила
дор девят братя близнака
и девят снахи се млади -
остави девят унуки.
Когато дойде събота,
сичките мама прелива,
прелива и спомянува
я Лазара не прелива,
не прелива, не спомянува,
най си го мама кълнеше:
- Да са провалиш, Лазаре,
земята да те не прией,
че ми Петкана издади -
не мога у тях да ида,
нито Петкана дойожда.
Лазар са от гроб молеше:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
как си ма мама проваля?
Я дай ми, Боже, я дай ми
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо ми конче,
кръстчето - жълта бъкличка,
да ида, Боже, да ида
Петкана да си калесам,
мами на гости да доди -
доста ме мама проваля!
Богу са жалба нажали,
стори го Господ, стори го:
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо му конче,
кръстчето - жълта бъкличка.
И Лазар стана, отиде.
Като на порти почука,
Петкана стана, отвори.
Като го видя Петкана ,
тя му ръката цалуна -
ръка му на пръст мирише,
на мухъл, на черна земя.
Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, бате Лазаре,
що ми на мухъл миришеш?
Лазар я хитро лъжеше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като ти, сестро излези,
и си ни мама раздели,
девят сме къщи градили,
тежък сме чамур дигали,
затуй на мухъл мириша.
Я хайде, сестро Петкано,
че мама лежи, умира,
я ще заварим, я не щем.
И Петкана са й събрала,
че са във пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
що ми на мухъл миришеш -
на мухъл, на черна земя
и ти й сукница прогнила?
Лазар Петкани думаше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като си тръгнах във пътя,
летна ми роса припадна,
та ми сукница намокри,
не можах да я просуша,
затова й сукница прогнила.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
едно ми пиле пееше:
- Божне ле, вишен Господи,
де са е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
Петкана дума Лазару:
- Бате Лазаре, Лазаре,
какво ми пиле пееше -
де се е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
тука е гора зелена,
сякакви птички имало,
сякакъв език разбират.
Вървели, що са вървели,
сичките ниви жънати,
техните ниви се стоят.
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
сичките ниви жънати,
я вашите ниви се стоят?!
- Я върви, сестро, я върви,
девят си къщи градихме,
ниви си не ожънахме.
Кога във село да влизат,
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро, у нази -
кога те мама попита
кой си та, щерко, доведи,
право на мама да кажеш:
"Бати ма Лазар доведи."
Ако ти вяра не фани,
я на ти, сестро, пръстена,
пръстена, мена сребърна;
подай й пръстян сребърян,
дето го й мама купила,
кога се с булка меносвах,
мама ще вяра да фане.
Я ща ида, сестро льо,
до голямата могила,
имаме нива голяма,
жъната, недожъната,
ще ида да я обида.
Петкана у тях отиде -
девят им внуки плачеха,
я мама си ги миреше.
петкана мами извика:
- Стани ми, мамо, отвори!
Майка й от къщи викаше:
- Чумо льо, черна чумо льо,
не ти ли стигна, чумо льо,
дето ми чумо, умори
дур девят сина близнака
и девят снахи се млади,
ми още идеш, чумо льо,
за девят малки унучки?
петкана мами думаше:
- Стани ми, мамо, отвори,
аз не съм черната чума,
най съм ти щерка петкана.
Майка й тогив отвори
и на петкана говори:
- Кой си те, щерко, доведе,
сега девета година
на гости не си дойдала?
петкана петкана дума на мама:
- Бати ме Лазар доведи.
Мама Петкани думаше:
- Я лъжи, дъще, кого щеш,
мама си не мойш излъга:
бати ти лазар , Петкано,
сега девета година
как е от чума загинал.
Петкана дума на мама:
- Ако ми вяра не фаташ,
я на му, мамо, мената,
мената, пръстян сребърян!
Нейната стара майчица,
като пръстяна видяла,
тогив е вяра фанала -
двете с Петкана плакали,
дорде са двете умрели.
три пъти жена да близни,
три пъти по трима сина,
станали дор девят братя,
дор девет братя близнаци.
Една дъщеря Петкана.
Сичките мама ожени,
ожени и ги задоми,
току Петкана остана,
и за Петкана доходат,
та си Петкана иская
през девят села в десето.
Мама Петкана не дава,
че било твърде далеко:
нето Петкана ще дойди,
нето пък мама ще иди.
Най-голямия брат Лазар
той си на мама думаше:
- Я дай я, мамо, я дай я,
че ний сме дор девят братя,
по веднъж ще та заведем
у Петканини на госте,
девят ми пътя ще стане.
Мама Лазарчо послуша,
та сиПеткана посгоди
през девят села в десето.
Като със сватба додоя,
млада Петкана да земат,
Петкана плачи, не рачи,
че било твърде далеко,
през девят села в десето.
Като Петкана излези,
черна чума в къщи влези.
Морила й чума, морила
дор девят братя близнака
и девят снахи се млади -
остави девят унуки.
Когато дойде събота,
сичките мама прелива,
прелива и спомянува
я Лазара не прелива,
не прелива, не спомянува,
най си го мама кълнеше:
- Да са провалиш, Лазаре,
земята да те не прией,
че ми Петкана издади -
не мога у тях да ида,
нито Петкана дойожда.
Лазар са от гроб молеше:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
как си ма мама проваля?
Я дай ми, Боже, я дай ми
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо ми конче,
кръстчето - жълта бъкличка,
да ида, Боже, да ида
Петкана да си калесам,
мами на гости да доди -
доста ме мама проваля!
Богу са жалба нажали,
стори го Господ, стори го:
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо му конче,
кръстчето - жълта бъкличка.
И Лазар стана, отиде.
Като на порти почука,
Петкана стана, отвори.
Като го видя Петкана ,
тя му ръката цалуна -
ръка му на пръст мирише,
на мухъл, на черна земя.
Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, бате Лазаре,
що ми на мухъл миришеш?
Лазар я хитро лъжеше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като ти, сестро излези,
и си ни мама раздели,
девят сме къщи градили,
тежък сме чамур дигали,
затуй на мухъл мириша.
Я хайде, сестро Петкано,
че мама лежи, умира,
я ще заварим, я не щем.
И Петкана са й събрала,
че са във пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
що ми на мухъл миришеш -
на мухъл, на черна земя
и ти й сукница прогнила?
Лазар Петкани думаше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като си тръгнах във пътя,
летна ми роса припадна,
та ми сукница намокри,
не можах да я просуша,
затова й сукница прогнила.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
едно ми пиле пееше:
- Божне ле, вишен Господи,
де са е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
Петкана дума Лазару:
- Бате Лазаре, Лазаре,
какво ми пиле пееше -
де се е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
тука е гора зелена,
сякакви птички имало,
сякакъв език разбират.
Вървели, що са вървели,
сичките ниви жънати,
техните ниви се стоят.
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
сичките ниви жънати,
я вашите ниви се стоят?!
- Я върви, сестро, я върви,
девят си къщи градихме,
ниви си не ожънахме.
Кога във село да влизат,
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро, у нази -
кога те мама попита
кой си та, щерко, доведи,
право на мама да кажеш:
"Бати ма Лазар доведи."
Ако ти вяра не фани,
я на ти, сестро, пръстена,
пръстена, мена сребърна;
подай й пръстян сребърян,
дето го й мама купила,
кога се с булка меносвах,
мама ще вяра да фане.
Я ща ида, сестро льо,
до голямата могила,
имаме нива голяма,
жъната, недожъната,
ще ида да я обида.
Петкана у тях отиде -
девят им внуки плачеха,
я мама си ги миреше.
петкана мами извика:
- Стани ми, мамо, отвори!
Майка й от къщи викаше:
- Чумо льо, черна чумо льо,
не ти ли стигна, чумо льо,
дето ми чумо, умори
дур девят сина близнака
и девят снахи се млади,
ми още идеш, чумо льо,
за девят малки унучки?
петкана мами думаше:
- Стани ми, мамо, отвори,
аз не съм черната чума,
най съм ти щерка петкана.
Майка й тогив отвори
и на петкана говори:
- Кой си те, щерко, доведе,
сега девета година
на гости не си дойдала?
петкана петкана дума на мама:
- Бати ме Лазар доведи.
Мама Петкани думаше:
- Я лъжи, дъще, кого щеш,
мама си не мойш излъга:
бати ти лазар , Петкано,
сега девета година
как е от чума загинал.
Петкана дума на мама:
- Ако ми вяра не фаташ,
я на му, мамо, мената,
мената, пръстян сребърян!
Нейната стара майчица,
като пръстяна видяла,
тогив е вяра фанала -
двете с Петкана плакали,
дорде са двете умрели.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 118
Блогрол