След като толкова се писа за българските досиета реших, че е редно и аз да кажа това онова, още повеече, че съм тесен специалст - 2 години съм архивист в Учрежденски в архив а преди това правих диплмона специализация на тема фоноархив....
            Нещата са доста объркани. Много от хората за които има картонче всъщност не са не са агенти, а от друга страна много от агентите вече са с изгорени досиета - Лукановци и други нямат досиета. за да опростя нещата, ще кажа, че всеки който е пътувал в чужбина преди 1989 е имал досие, а дали това досие е заскретено, изчистено и т.н. днес е друг въпрос.
         Мнозина от тези които тогава пътуваха навън направи това, чрез разни стипендии "Фулбрайт" и подобни. Повечето историци са подобни хора. За никакив агенит не може да става дума тук. Получавате стипендия за командировка, отивает за два месеца в ФРГ и като се връщате пишете един доклад до БАН колко е гнил Запада, и как германците се дрогират с Кока кола. този доклад се разпечтав веднага в два екземпляра - един за Министерството на културата н Л.Живкова и втори за МВР, а на вас ви завеждат картонче. И готово.
       Втори вариант - Вие подметвате нещо за НАТО, или обидно за СССР и до вас стои таен агент, записва ви с магнетофон без да знаете и ви лепва картонче - потенциален информатор, чието съзнание трябва да се обработи от системата, за да не го обработят "враговете".
     Трети вариант - вас искат да ви вербуват - слагат ви "бронирано" картонче, за да ви имат другите агенти предвид. По-късно вербовката не се осъществява, но картончето си стои.
     Разбира се може и да сте истински агент, но тук трябав да се прави разлика между доносник и агент. Има хора като Коритаров които явно са били доносници, но има хора, които са прекопирвали  атомни централи от щатите. Съветският ИЛ е прекопиран в основата си американски самолет, индустрията също се заржда в резултат от успехите на шпионажа. България дръпва 20-30 години напред в следствие на успехите на разузнаването.
      Днешния закон за досиетата е много ш-----н с извинение. първо  - може да има само картонче с име, без подпис, пез печат,  без подпис от агент шифрочик или твои писания - и вече те обявяват за агент (което е юридически неиздържано - всеки юрист ще ви каже, че щом не си се подписал на даден документ всеки може да ти сложи името там)
    Второ Комисията ти вади името в един черен списък, но възможността публично да се защитиш  ти е отрязана - ако покажеш публичон информацията от СОБСТВЕНОТО  СИ ДОСИЕ ставаш подсъдим. не говорим за чуждите. Говорим за собствените.
 Значи ако някой каже че дядо ви е агент дядо ви няма как да покаже досието си пред телевизията за да докаже, че не е, нито да ви упълномощи да го направите - един от двама ви ще влезе в затвора. Ако все пак решиш да дадеш комисят под  съд те приемат собствената си неоспоримост на доказателствата за априрори истинна.
    Трето - оказва се, че разни хора си взимат досиета от комисията и не ги връщат, което е нарушение на закона - Желю везе досието на Берон,  Р.петков - на Коритаров... къде са тези досиета днес защо Желю и Р.петков са на свобода а не лежаха 5 години в затвора.
    Четвърто - всеки може да ти пъхне картонче - нима един депутат или лице близко да президента на може чрез лице, в комисията което диктува на останалите (аз познавам едно такова лице) да каже пъхнете на лицето Пешо  картонче - "Пик"
    Пето може шест души да имат картончета комисията обявява петима, защото Правителство решава, че че шестия е от Герб (преди от БСП) и няма да се обявява. Така че списъците не са пълни.
        Също така комисията преди около три години бе обявила, че е виждала досиета където са махани и слагаин неща, и никой не се е разписвал, че ги е ползвал.
       Добавете факта, че умрелите също не се обявяват, както и засекретените.
 Тук смятам, че закона все пак можеше да бъде полезен, ако се бе приел в един по-омекотен вариант, че към картончето трябав да има и друг основополагащ документ - например писания които да те уличават, или подпис на агент шифровчик, или нещо от този род... Това значително би опростило нещата....
За съжаление Амед Доган искаше много хора, които иначе са патриоти и го критикуваха да минат в графата - доносници. Така той зачеркна историци като георги Марков, Георги Бакалов и т.н. Много от историците са ходили на запад в командировки и имаха картонче. Никой обаче не обасни как може хора като Кунева, Плевневлиев и калфин да са ходили на запад преди 1989 и да нямат картончета. Законът бе направен удобен за политическите партии, защото смаза интилигенцията, изкара всички от БАН ченгета (а не е така), всички дипломати от правителството на БСП - ченгета и сега ГЕРБ си назначва хора, които имат не само картончета, но и са доказани агенти. те обаеч вършат това под прикрието, че махат гадните "ченгета" от Тройната коалиция. От друга страна голям е грехът на Станишев и Първанов, защото когато оставах седем месеца до изборите, искаха стабилен кабинет и сигурни президнетски избори и за да купят турските гласове взеха, че дадоха на Доган това, което искаше - да прокар закона за Досиетата.
        Голяма грешка за мен, е, че се обявиха имената на дипломатите. Не същестувава държава по света,  в която дипломатите и военните да не се занимават с легален шпионаж. Шпионажът бива два вида - нелегален (който е работа на спецслужбите) и легален (който е работа на дипломати, евродепутати, офицери, генерали, бизнесмени и пр) Дали нашите дипломати са вършили работа като шпино е друг въпрос. но факт е, че те са такива и бе грешка, че ги обявихем за такива. Вижте какъв скандал стана Когато Уйкилйски пусна едни стенограми на Байърли за Бойко Борисов. На Асандж му искат главата, А Байърли го сменят, защото се разбра, че е шпионин, агент дошъл да рекламира шистовия газ и американските интереси. А ние нашите шпиони си ги издаваме. Браво на Н.Младенов!
    Сега днес, ние се нуждаем не просто от един нов закон за Досиетата, но от цялостен нов закон за АРхивите. Нормативната ни база е остарял. Методическия кодекс на страната  (за архивите) е писан през 1982 година, Повечето списъци чрез които са събирани докуменит - също, Законът на Националиня архифен фонд, по който се организира цялата документация е от края на 2007 година и вече не е актуален, а Стария устав на БАН е 1994 година и в новия от 2012 влязоха козметични, а не радикални промени. на всичко отгоре Цялата  ни админстрация не отговораля масово на законодателството, което е записано.
     по план документите следав да се предават на две места  - В народната библиотека и  Държавна агенция архиив според тяханата хронология и систематика. Наместо това се правят нови и нови дирекци, създаде се Комисия за досиета, после се обособява Научен архив към Бан, териториалните  дирекции на  ДАА стават с по-силен статут - вместо към централизация се върви към децентрализация, което е баземислено защото предполага допълнително финансиране плюс прокараване на нови закони и търсене на нови имоти.....
   За това според мен се нуждаем от един цялостно нов Закон за архивите на страната, които да изясни къде отива документацията до 1947 година, къде - след това, какво правим с държавните архиви, какво - с частните, длъжни ли са политическите партии да си предават архивите, ако да - на кого и кой може да ги задължи, какив са наказанията за неизпълнение и пр.пр.
    Твърде много работа и някъде в нея попада и един нов закон да досиета, като част от цялото нещо........
    А пък вие ако вярвате на разни картончета подписани и неподписани - искрено ви съжлавям..........