- Ама какво не е наред?

- Питаш какво не е наред? – повтори като ехо Мърморко! ВСИЧКО! Ние ти се трудим като катъри по десет часа на ден от мра до мрак, правим подаръци на другите, за да им е весело, а какво получаваме в замяна! НИЩО! ЕДНО ГРАМАДНО НИЩО! Ти някога на нас правил ли си ни подарък, а! не, нали! Затова ние направихме синдикат с име “Пълна промяна”, на който аз и Сърдитко сме съпредседатели и решихме да се борим за стопроцентово увеличение на заплатите.

-Ама…чакайте…ча…кайте – заекна дядо Коледа – ами децата. - -- Ами децата? Ами всеобщото благо.

- Майната им на децата! Майната му на всеобщото благо! Обявяваме ефективна стачка – ревнаха в един глас джуджетата.

Дядо коледа замаян взе да се скита, за да намери Снежанка и да й се оплачи от неволите си. Намери я но състоянието й го изненада – беше захвърлила зимните дрехи, беше сложила някакви черни жартиери и една рокля с дълбоко деколте – дядо коледа в първия момент я взе за една от онези девойки дето се подвизаваха на Околовръстното и чак последния момент я позна и се сепна.

- за къде се стягаш така Снежанке?! – учудено я запита той

- как закъде – принцът обеща да ме заведе да Сейшелските острови – отвърна тя с най-небрежния тон.

- СЕГА?!!!!!

- А кога?! – не ти ли се струва че там ще е по-топло от тук?! Не ставай тъпанар дядо!до кога ще работим за всеобщото благо без нищо да печелим.

- Но джуджетата са заформили стачка…

- И  са прави за себе си! Дядо трябва да живеем в капитализма. Безплатното ядене свърши. Не може да очакваш от хората да ти работят на добра воля.

- Боже, боже помилуй. Добре поне че мога да разчитам на Рудолф и останалите лосове.

-Грешиш! Бакалина ги взе, защото престана да дава вересии. Ще ги нареже. В замяна на тях ще погаси дълговете ни.

- Ужас! Но той ще ги убие!

- А ти какво очакваш! Трябва да гледаш по-практично на нещата.

В този момент на северния полюс паркираха няколко джипа “Чероки”. От най лъскавият от тях се показа Принцът – с костюм “Версаче”, пушещ кубинска пура и коса пригладена с гел той веднага елегантно даде на Снежанка да се качи в джипа, каран от личен шофьор. Край него се движеха още пет Джипа пълни с охраната на Принца – дебеловрати момчета с ланци по вратовете.След което джиповете отпашиха към Сейшелите. Дядо Коледа се затюхка. И както се тюхкаше откри, че машината за сняг не работи.

- Не можем да извикаме техник – осветли го Сърдитко в миг на добро настроение – защото телефона е развален.

- Може да забавим времето – хрумна гениална мисъл на дядо Коледа – ще помолим Сънчо да помогне и децата ще се събудят директно на 25 декември, а не на 24.

- Абсурд – отвърна му Мърморко – Сънчо също стачкува и е асоцииран член на нашия синдикат.

Сега вече на дядо Коледа тотално му причерня. Просто му дойде много. Развика се, разпсува се, беше близо до инсулт. Заяви на джуджетата и Сънчо, че за всеки непрослужен ден ще им вземе от надниците. Започна да налага глоби. Те не отстъпваха. Стачката се затегна. Накрая със взаимни компромиси на 20 декември се разбраха за 33 – процентно увеличение на заплатите, както и джуджетата да получават  подаръци на всеки голям празник. С известни уговорки към тях се присъедини и Сънчо. В последния момент М-тел пусна промоция и дядо Коледа се обади на техника да оправи машината за сняг. С бакалина нещата също се уредиха – спрян му беше тока в най-критичният момент и елените се възползваха за да избягат и да се върнат при дядо Коледа. А най-радостното беше, че Снежанка се прибра и то в приличен вид – скарала се с Принца. Тя му зашлевила шамар, а той си взел подаръците, джипа и охраната и се разделили по-живо, по-здраво. Тривиално. Накрая всичко завърши добре и както винаги Коледата беше изключително прекрасна. Дори по-прекрасна от друг път. А дядо Коледа реши че когато положиш повече усилия за нещо, тогава резултата ти става по-мил. И така всичко премина отново много добре. До следващата коледа.