Зачули са са, задали
татари девет хиляди;
хем секат села, хем палят,
сетя са села се чули,
се чули и побягнали,
Прахуу село голямо
ни чуло, ни побягнало.
И то е пряз нощ разбрало,
разбрало и побягнало.
Лайчица, клето сираче,
немала нийде никого,
без майка, Лайка, без баща,
нема кой да й обади,
ни чула, ни побягнала.
Станала й рано в неделя,
викнала й Лайка да плаче:
- Олиле, Боже, олиле,
да бягам - не ша побягна,
да викам - не ша довикам,
да седа - не ша досида.
То са й до Бога глас чуло,
света Неделя продума:
- Лайчице, клето сирачи,
и туй ли да та науча,
и туй ли още ни знаиш?
Я сгури слама ръжана,
бяло си лице зачерни,
руса си коса разплети,
преплесни торба струняна
с бяла тояга ляскова,
срещу татари да излезеш.
Татари ша та попитат:
"Циганко, гола и боса,
ти като ходиш из села,
ходи ли в село Прахуу,
чуло ли й, побягнало ли й?"
Пък ти им кажи, Лайчице:
"Аз не съм гола циганка
ами съм черната чума:
девет години как ходя,
как ходя вази да търса,
сега ми Господ помогна,
търсих ви и ви намерих!"
И Лайчица й станала,
чи сгори слама ръжана,
бяло си лице начерни,
руса си коса разплете,
преплесна торба струняна
с бяла тояга ляскова,
срещу татари излезе.
Татари думат циганки:
- Циганко, гола и боса,
ти като ходиш из села,
ходи ли в село Прахуу,
чуло ли й, побягнало ли й?
Лайчица дума татари:
- Аз не съм гола циганка,
ами съм черната чума:
девет години как ходя,
как ходя вази да търся.
Сега ми Господ помогна,
търсих ви и ви намерих!
Татари чуму думаха:
- Чумо льо, черна чумо льо,
недей ни нази изтръшква!
Халал да ти са, чумо льо,
нашите коне с имане!
Лайчица дума татари:
- Татари, девет хиляди,
аз не съм челяк търговец,
конете да препродавам,
ами съм черната чума:
девет години как ходя,
как ходя вази да търся!
И татари са тътрили,
тътрили, та побягнали,
техните коне оставиха,
техните коне с имане.
Че са й селото върнало.
Всички са чудо чудили,
че как са Лайка разуме -
татари да си разпъди!