Имала майкя, имала,
имала девет синове
и една щерка Петкана;
та е далеко годила,
през девет села, десето,
десето, черно Меново.
Петкана плачи, та не ще!
Брат й е Лазар придума:
- Я иди, сестро, Петкано;
ние сме бракя до девет,
по веднъж да те споходим,
тие са девет споходи,
а не ли да повториме,
та ние ще ти омързнем!
Туку Петкана извели,
черна са чума въвели.
Морила чума, морила,
умори бракя до девет
и девет мили снашици
със девет мажки дечица;
туку остала майкя им,
и тая, черна, чумова.
Девет са годин минале,
Петкана не повърщале.
Вишну са богу смилило,
Лазару душа са даде,
ковчега му би добър кон,
желти са изици, юздици,
а покровката му седло,
па си Лазар отиде.
Във това черно Меново.
Край Меново хоро играят;
Петкана в хоро стоеше,
мъжко си дете държеше,
със черна кърпа до очи,
омита, не оплетена,
на желти чели, на босо.
Ка си съгледа Лазара,
тя го далеко пресрещна,
целуна ръка, колено,
та на Лазара думаше:
- Бае Лазаре, Лазаре!
Що ти мирише телото
на земя, на паужина,
на зелен, кръстат босилек?
- Сестро Петкано, Петкано!
Ние сме бракя до девет,
тежка сме делба делйле,
до девет къщи правиле,
и теб, сме делба хвърлиле;
ах, айде, сестро, да идем,
мама е платно турила,
не види, да го изтъче.
И Петкана е търгнала;
вървеле, що повървеле,
минале поле широко,
настале гора зелена;
в гората, пиле ивличе,
ивлишка песен пенеше;
като пейеше, думаше:
- Чуло ли са е, разбрало,
жив човек с мъртав да оди,
като Петкана с Лазара?
Петкана каже Лазару:
- Бае Лазаре, Лазаре!
Чуеш ли пиле що дума?
Лазар Петкани думаше.
- Сестро Петкано, Петкано,
това е пиле лажовно;
много ма пати лагало,
от стред ме друми върщало.
Та па са двата търгнале;
вървеле що повървеле,
минале гора зелена,
настале поле широко.
В полето, нови гробища.
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
я ща да са отбия,
ново сам лозе посадил,
да вида, рисило ли е,
рисило, рожба родило?
Петкана вървела и обърщала,
Лазара нема никакъв.
И Петкана си отишла,
патеки треви обрасле,
а портите, пелина.
Петкана на порти потропа.
Обадила са е майкя й:
- Чумице, черна морио!
Не стигнаа ли ти, чумо ле,
до девет мои синове,
до девет мби снашици
и девет мажки дечица,
ами и за мене, чумо, идеш?
Обади се Петкана:
- Мамо ле, мила майчице!
То не е черна чумица,
ами е щерка ти Петкана,
дека я далек дадохте
във това село Меново!
Майкя й тога излела,
живи са се прегърнале,
мъртви са се разгърнале!