Най-лудий сред лудий,
Безчовечен, ненормален и скот,
За своето време то не бе човек, а по-скоро животно,
(ако сред животните има такива,
Ала не вярвам че такива деяния даже на тях им отиват)
Един ненормален, тъй развратен и похотлив,
Един всякога оригинален,
Един невъзможно див,
Един път същинско дете, а друг път жесток и брутален,
Той бе избран да бъде римский император.
О, жалний народе,
Как така ти,
В своята глупост,
не предвиди,
Че тоз популист,
За римский народ,
Всъщност ще бъде,
Една тения, един глист.
И ще срине туй що други преди градиха,
За дни броени
И когато той и съратниците му във властта се опиха,
Накрая в кръв ще се задави.
Този луд що спа със сестра си.
И с боговете се подигра,
та накрая туй що търсеше получи
Ала най-добре да замълча
Скверни думи тук да не изрека.
А ще кажа само една име.
И то ще бъде достатъчно.