„Всичко това започна преди много, много лета.  Вече са толкова много,  че никой не помни, колко са те всъщност. Дори елфите които живеят толкова дълговечно. Знайно е, че по онова време наречено Тъмни хилядолетия,  а също и Ерата на Империята на Мрака, елфическите крале и кралици – и човешките лордове и дами  даваха страшна дан на Седмината Мрачни Повелители – злато, оръжие, та дори и децата си. Да именно децата си, защото всяко дете в което си забележеше дори наченки от магия без значение от пола или расата му, биваше тозчас поробвано и изпращано в ядрото на Империята на Мрака за да  се обучи  в нея.  А след години младежите се връщаха и убиваха родителите си. Ако ли пък някой откажеше да се подчини убиваха го наравно с детето му…. В това именно време се появи Странникът, чието име никой тогава не знаеше, но който промени със силата на волята си целият тогавашен свят”

писано из ръката на великия хронист Ракил де Муур, 267 година от Тъмните хилядолетия, 4253 г. години преди новото броене

 

 

Слейтъриянски хронищи – книга първа – Най-Черната нощ

 

                                          ПРОЛОГ

 

        В дома на крал Джерон течеше пир. Всички елфи се бяха събрали на гощавката, но тъй като Джерон, не бе просто крал като крал, а най-могъщияг елфически крал през времето на Тъмните векове той бе направил огромно тържество за венчавката на своята най-голяма дъщеря. Ето защо  той се че се бе почувствал задължен за покани представители на всички раси. Централно от него бяха застанало Хрътките на мрака, с тъмните си черни плащове, не докоснали храната си.. Ту сякаш не се радваха на увеселението и ако можеше елфът с радост би ги пропуснал, но  трябваше да демонстрира васалната си подчиненост спрямо Седмината повелители на Мрака, ако искаше да не безпокоят твърде много царството му. точно срещу тях но малко в ъгъла бяха застанали човешките господари – до един знатни лордове и дами, въпреки че положението им бе дори по-лошо от неговото. те всички  плащаха дан освен оръжие и сродници които имаха магически способности, но и на всеки пет години им взимаха момчета годни да носят оръжие. Тук присъстваха дори представители на Новите богове, които елфите и част от хората тачеха – кентаври, друиди, дриади, - божества на дивата природа. Хората обаче отстъпваха пред религията на Мрака – Низвергнатия (Забравения) бог и това бе повод за безпокойство. В един ъгъл се без свили някакъв Странник с правилни черти, стойка на война, дрехи на монах и дървен жезъл на магьосник. Стоеше отделно от другите магове. за краля на елфите жреците и маговете бяха безполезно племе – умееха да се вайкат, но не можеха  да свършат нищо полезно. С маговете на мрака не бе така, те вдъхваха ужас. затова сега този мъж му направи такова впечатление – той вдъхваше респект, но не и ужас, а  по- скоро страхопочитание и достойнство. Изглеждаше зрял на години,  но не и възрастен поне от елфска гледна точка, което бе учудващо – повечето известни магове бяха с побелели бради.

Вниманието на крал Джерон се върна към масата…

-„Скъпи присъстващи” -  започна той тоста си – „събрали сме се тук”….

не му бе писано да довърши.

Изведнъж племенницата му Сискара изхълца очите й се забелиха, та залитна на земята и от свещите на тортата изригна мощен огън, който лумна половин метър нагоре.огънят се клатеше и се извиваше като живо същество, съскаше и запали масата..

-Някой да и покрие  очите – викна Странникът който стоеше настрана лисна едно ведро направо върху тортата, и още незачакал огъня да угасне, прескочи масата и покри с длан очите на Сискара.Огънят изгасна със съсък. Сискара загуби съзнание. Странникът бавно надигна фигурата си.

Хрътките на Мрака се изправиха решително.  черните им плащове с черните качулки странно контрастираха с износената монашеска роба на СТранника те обградиха него и падналата жена.

- Вссссссички видяха. Магия има тука. Момичето ни ссссссе полага – изсъска единият.

Но преди още крал Джерон да отговори отекна резкият глас на Странника:

-НЕ! Със правото на своята сила и умение и с правото на своя ранг аз оспорвам вашето право! Назад мръсни слуги на Седмината повелители на Мрака, които са пък слуги на Черния господар! Назад казах, или ще бъда принуден да използвам сила!

И той отметна монашеската роба, под която блесна ярко виолетово плащ и два жезъла – едни прост но масивен, от стар дъб и втори от някакъв неясен материал – по –здрав от стомана, по– изящен от сребро и никел.

Хрътките на Мрака се стъписаха.

-Ти сссссси жив! извика единият от тях - как е възззззззможно!

След което като по даден сигнал шестимата изведнъж се хвърлиха към мъжа.

- Аканте. Аданте Аканте! – извика той страшно на Древната реч,  замахна бързо и изведнъж  първите трима от тях се превърнаха в каменни статуи. Следващите трима разстроиха атаката си . Двама замръзнаха а третият побягна. това се оказа разумен ход. Странникът се възполозва то колебанието.

Аканте Дромино! Сублимус Аканте! Аканте фортекус!   – при всеки вик той насочваше жезъла си и поредната жертва се превръщаше в каменна статуя. От шестимата само един бе останал но той вече се бе отдалечил много.

Странникът насочи жезъла си към него, но се отказа, явно прецени че разстоянието е голямо за точен изстрел. След секунда жертвата се скри.

След което той се обърна към  объркания крал джерон

   – Уважаеми кралю и прочие и прочие – съжалявам че нямам време за пищни слова, но времето лети. Конникът който избяга ще доведе други.Пред теб стои светкавичен избор – да оставиш племенницата ти да бъде поробена и отведена да се обучава  в магическите изкуства в ядрото на Тъмната империя от учители, каквито не би пожелал за нея… или да ми се довериш на мен човека ,когото не познаваш и който не съм от твоята раса и род, но ти обещавам че ще възпитам добре сродницата ти…по-добре от онези мерзавци там. Гаранции не давам. Нямам нищо освен името си и честта си, но на теб нито едното нито другото говорят нещо, така че решавай по-скоро.

- „а ако ти откажа” – опита се да си възвърне достойнството краля?

-ще изгубиш племенницата си…и ще съжаляваш завинаги, че така лесно си проиграл живота й отсъпвайки я за робиня. с мен….няма да те лъжа, че ще й лесно като в палата. Но с мен ще има шанс.

-„Какво да кажа на Хрътките като се върната за нея” попита изнемощелият Джерон?

-каквото искаш – нима си напълно лишен от въобръжение?

Джерон гледаше тоя Странник който умееше да поразява със силата на енергията и своята воля,.

„Решавам се” – каза глухо той. А после по-силно повтори – „решавам се”. „Поверявам ти живота и честа на една елфическа принцеса. Дано знаеш какво правиш страннико.”

- Уверявам те - поклони се Странника – че това което направи ще бъде оценено. А сега моля те, ако ще се прощаваш се направи го и нека да приготвят час-по-скоро конете.

-„Страннико!”

той се обърна.

-„как те наричат?!”

-Името ми няма да ти донесе нищо кралю. но ако то ще ти донесе някакво успокоение знай, че името с което съм роден е Слейтър – което на Древната реч значи „онзи който предопределен”.

Вятърът отвя стъпките му.

 

 

                        Империята на Мрака 10 ч. сутринта.

 

В центъра на Империята на Мрака бе винаги нощ.там слънцето не огряваше никога, с изключение на четири часа, и през този час имаше нещо като сумрак а не истинско слънце. През останалото време е непрогледен мрак, който се нарушава единствено от светлината на проблясващите фенери. някой би се учудил от този факт, но всъщност Децата на Нощтта имаха много остро зрение и тъмнината не им пречеше, а дори напротив – те черпеха сили от нея..

Залата бе пълна с хрътки на мрака с тъмните им плащове и качулки.  те пазеха предверието на високо стълбище. по средата на стълбището имаше площадка. на средата на площадката имаше  седем трона в центъра на залата. на тях бяха насядали седемте повелители на мрака. Малцина бяха, коит знаеха имената им. най-опасна бе  сред тях жената на име Акаша. Тях бе всесластна тук, но дори и нейната сила бе мимомелетна пред тази на мъжа на върха на стъпалата. почти никой не бе чувал за него ат поробените народи а тук в Черния дворец го знаеха просто като черния Господар. някои подоризараха, че Акаша знае истинското му име но никой не би казал това пред нея….или него.

Изведнъж в Залата запъхтян се втурна една Хрътка на мрака. бе уплашен което се случваше рядко. Всъщност – никога. Още по странно бе, че бе сам. преди някой да каже нещо Хрътката извика.

-Госссссподарю проссся изззззвинение, но ссссе сссссслучи нещо неочаквано. племеннницццата на крал Джерон  - принцессса Ссссссисссскара прояви ссссссилни магичесссски умения, но ни бе попречено да я отведем…. от мъжа на име Сссссслейтър, проклето да името му.

В един момент всички  - от първия до последния – вторачиха погледите си в пристигналия.. в следващия миг Черният господар просто направи една крачка и измина над шестдесет метра – от единия край на стълбището – до другия. Преди Хрътката да се дръпне той здраво държеше гръкляна в ръката си.

СЛЕЙТЪР Е БИЛ ТУК И ВИЕ СЕТ ГО ИЗПУСНАЛИ?! НЕЩО ПОВЕЧЕ ТОЙ Е ПОЛУЧИЛ СЪЮЗНИЦИ СРЕД ЕЛФИТЕ?!!! ЩОМ НЕ СТЕ ГО ХВАНАЛИ ТОГАВА КАК ЩЕ ГО ХВАНЕТЕ СЕГА?!!!

Хрътката хъхреше.

Господарят рязко го пусна  и се объран към останалите – идете и накажете както се полага елфите…те трябав да запомнят този урок. Всеки който се опита да се съюзява с моя враг ще бъде жестоко наказан.

Как смяташ да откриеш Слейтър и момичето–елфка – гласът принаделжеше на Акаша

ЩЕ ПУСНА ВСЯКА ХРЪТКА НА МРАКА СЛЕД ТЯХ, ЩЕ ПРЕРОВЯ ВСЯКА ДУПКА ЩЕ…

Нищо няма да постигнеш! – Малцина биха говорили с този тон на Господаря, но жената го правеше. Слейтър е като дух – появява се и изчезва, а хрътките не са детективи, а палачи. Добри са да хващат следи на  начеваща магия и да ловят необучени магьосници, но дали ще открият и по важното – дали ще могат да доведат опитен архимаг - отцепник?

СЛЕЙТЪР НЕ Е… Господарят спря.

Остави ме аз да реша проблема – предложи тя. Струва ми се…. да струва ми, че малко по-добре познавам Врага от всекиго другиго.

Кръстосани погледи.

за миг Господарят преценяваше дали може да й се вярва.

Тя издържа погледа му с вдигната глава.

ДОБРЕ, ЗАМИНАВАЙ…ИМАШ ШЕСТ ДНИ. ПОСЛЕ ДЕЙСТВАМ КАКТО НАМЕРЯ ЗА ДОБРЕ.

 

10, 15 сутринта . доста по на югоизток . равнините пред Сабринския лес

 

Сискара се мръщеше недоволно върху седлото на коня и мълчеше гневно. От време на време хвърлеше погледа към мъжа до себе си. нито млад, нито стар, с кестенява коса, и леки бръчки лилав плащ, върху който бе наметнал монашеска роба Странникът нарекъл се Слейтър правеше впечатление. Определено не бе елф, по- скоро приличаше на човек, но бе много по-висок.

-намира ли ме  лейди Гняв за задоволителен ?– сепна я гласът му

Значи я бе наблюдавал. това я вбеси.

- Дали те намерим за задоволителен? Първо идваш, проваляш празника и накрая за капак ме отмъкваш а сега  питаш да ли съм доволна? – тя бе бясна.

 той се обърна и кафевите му очи срещнаха нейните с цвят на маслина.

Свърши ли? -  каза той,  - а гласът му бе същият като погледът му – спокоен но твърд. тя си пое дъх и каза само

-Свърших. Засега.

-Добре. Не аз ти „провалих празника”,  както се изрази. Ти имаш магически потенциал и го изрази доста ясно пред твърде много личности…някои от които не бяха подходящите. ЕДва ли трябав да ти обяснявам какво бъдеще те чакаше. Ако не ти намереха наставник магията щеше да стане некотролируема и да убие теб и околните ти. Или да намерят Хрътките на мрака да те оковат и да те превърнат в послушно оръдие на Черния господар.

- Черния Господар… искаш да кажеш седмината Повелители на Мрака. Какъв е този Черен господар?

- Няма значение. забрави го. Ще имаме мноог време да говорим за това. мисълта ми е, че без подходящ наставник не те очакваше светло бъдеще. А подходящите наставници в днешни дни се броят на пръстите на едната ръка.

- И ти разбира се, си този подходящ наставник – въпросът бе присмехулон зададен той реагира сериозно. Спря рязко коня и се обърна като мълния.

- Момиченце, само за този въпрос се изкушавам да те зарежа, пък ти се оправяй както знаеш… но дадох обещание пред чичо ти, а освен имам мисия която трябва да следвам и както изглежда ти ще си част от нея. ЗАМЪЛЧИ! Урок първи! Ученикът прави това което каже учителят и не пита защо. Повярвай това щеше да е първият ти урок и Царството на мрака, но щеше да го научиш по доста по-труден начин.

Понечи да му отвърне нещо хапливо, н реши, че не си струва и си замълча.

Така прекараха следващия половин час.Внезапно с рязка команда Слейтър спря конете.

Какво има – попита тя? бяха спрели пред някаква горичка

Стъмни се. каза той?

тя се  огледа не бе по-тъмно от преди половин час. или преди повече от два часа.

- Това е нормално– каза тя не особено убедено. той поклати глава

- не и в този час. не по този начин.  и добави  събери дърва

-Защо аз  - заяде се тя

Той въздъхна, погледна я със стоманен поглед и тя разбра.

- Урок номер едно  - първото правило е…

…че ученика се подчинява винаги на учителя без да коментира – завърши тя с него в един глас. Да, знам. Знам. Отивам.

докато бълваше проклятия тя навлезе в горичката и почна да събира дърва. Малко по малко гневът й намаля и тя започна да мисли Трезво. всъщност сега никой не я задържаше. Слейтър не бе наблизо Тя можеше да избяга много лесно. Ами конете тя погледна към осветената част към нея, но прецени, че той трудно може да я последва с конете, а излезе ли от леса лесно може да си намир нов кон. Хвърли дървата и се затича. Бягаше бързо. на моменит й се струваше, чува стъпки  но слейтър не се появи зад  нея. Изведнъж жестока болка проряза крака и тя се стовари на земята. катранената й коса се разпиля по лицето й. когато се надигна видя, че десният й крак се намира във вълчи капан. започан бясно да го дърпа но когато вдигна подлед откир че е заобиколено от шест –седем гоблина. Всичките имаха ками. Остри.Изтръпна.гоблините бяха противни създания с малки магически способности, и не особено ефективин воини и елфите добри воини лесно се справяха с тях но гоблини на група бяха много опасни сам елф, особено ако е ранен. и обездвижен.

Единият от тях проговори.

-‘алка ‘лфка – ‘кусно ‘есо. ‘ногого ‘ есо. ‘кусно.[1]

сискара се вледени нямаше да допусне да стане такала лесно храна на гоблините. потърси меча си но го нямаше. явно бе паднал от ножницаат при бягането. Реши да опита магия. жалко че не знаеше как опита да си предсатив огън .затвори очи .  Представи си изгорен гоблина. Нищо. ИЗведнъж Зачу крясък.  ОТвори очи. гоблинът чиято ръка гореше се мяташе в усиля да угаси огъня от себе си. Другите я гледаха втрещето. След мигове той се изправи.

-‘и ‘алка ‘ад‘на – изръмжа той. – ‘е  ‘алиш ‘ене.  ‘е  ‘диш  ‘и. ‘агийки прав‘м  а?

Очите му светнаха злобно[2] той понечи да се нахвърли върху нея, но изведнъж му хруман нещо грабна един паднал клон и започан да разгаря огъня около нея. в кръг. за около минута тя се оказа обградена от огъня и прикована към земята от вълчия капан.

‘оз   ‘гън малк  ‘и  ‘и е? ‘ а ‘и дам ‘ще?‘скаш  л‘ ‘ще  ‘ гън?

гоблинът искаше да продължи делото си, но другарите му успяха на до го накарат да се разкара. несъмнено за това спомогна разгарящият се огън.

„жива ще си изгоря тук” помисли си Сискара. тя затегли капана, но той не поддаваше. Опита се да напъха една пръчак в него, за да си посолжи като лост но тя се строши. „не се предавай”. Огледа се за друга по –голяма пръчка.

Внезапно сискара усети нещо странно. горещината не приближаваше. не отдалачеваше, но и не прибилажаваше. В същото време усети, че някой я гледа и се завъртя рязко, доколкото това и позволяваше капана.

- Не се отказвай – каза Слейтър – имаш шанс. Искаш ли меч?

-не би било лошо  - измърмори тя ядосана. От трън та на глог. Ето го пак с неговите поучения. И все пак тайно се радваше, че е тук. поне малко. поне щеше да я измъкне.

- Искаш, ама няма! Който губи оръжието си после не може да го използва. В ръката му блесна нейния меч.

 Урок втори – три пъти мисли преди да направиш нещо. Аролди!

Сискара примижа. нищо не се случи . Сбъркал ли беше магията Слейтър?

- нищо не става.

-Урак трети. не всички магии имат незабавен ефект.  Гледай нагоре!

Сискара се вторачи нагоре и видя как за няколко минути над нея за образува голям градоносен облак от който заваля порен дъжд над горичката. Огънят постепенно загасна и я намокри

Слейтър се усмихна (поне наподоби усмивка) отиде при нея, пъхна меча в капана , отвори го и измъкна крака.

за този крак ще трябва шина - Обяви студено той. дано да си научила уроци еот едно до три, защото покрай времето което загубих с теб, току що сама се лиши от обяд 

 Сискара въздъхна.

 

11.00 ч. сутринта Кралството на крал Джерон

Крал Джерон гледаше през прозореца. той бе последният крал на елфите. нямаше синове, а само дъщери и племенница. вече нямаше и нея. „Сискара дано да си добре. надявам се, че направих верния избор”. навремето бе имало могъщи елфски крале. Баща му и дядо му обаче не бяха сред тях – те даваха дан в оръжие и сродници на Империята на Мрака. тази тежка участ бе преминала и върху самия него. но сега – край. Никога повече. в момента в който взе решението си знаеше, че винаги го е носил в себе си. Не подобаваше на велик елфски крал да прекланя глава.

Джерон видя пристигането Хъртките на Мрака. бяка над четиредесет души, което не се бе случвало никога. веднага му стана ясно каков ще последва но бе спокоен като никога. Бе скрил остатъците от смейството си на сигурно място. Извади тежкия грамаден лък меч на баща си. Трима елфи трябваах за да обвият тетивата му. Странно колко лек му се видя сега. С величествена походка се запъти  към входа. ръката му се плъзна към колчана.

портите се разтвориха с трясък и Хрътките на Мрака влетяха. тетивата запя и първият от тях падна. после втори. Третият обаче успя да замахне преди да се строполи бежзизнен. След секунди джерон издъхваше.

- Момичччето – къде е? изсъска един от тях.

Но Джерон само се усмихна и от гърлото му бликна кръвта.

„татко мой” бе последната му мисъл.

През това време няколко от Хрътките вече бяха обиколили помещенията.

- Няма ги! Никой! Всиччки ссссса изззззззчеззззнали освен двама-трима ссссслуги.  Всссе едно сссса сссе исссспарили!

Хрътките на мрака не се потят и все пак чувството което изпита предводителят им щом си помисли какво ще стори с него Черният Господар бе твърде подобно на потене.

-Убийте слугите. НЕ! чакайте! ще ни трябват жживи. той спря в нерешителност. – хванете ги и ги отведете при черния господар. Те ще бъдат разпитани на място за местоназхождението на Врага, елфката и останалите елфи.

…………………….

 

„Знай, о пътешественико че така загина последният елфически крал Джерон. Мнозина след него се наричаха елфически крале и кралици но те нямаха никаква истинска власт – нима е крал или кралица оня който властва над град, два или дори три? Джерон властваше над една трета от материка и никой не го спомена с лошо преживее нито след смъртта му. Преживее той бе обикновен васал на Империята, на злото, мъченик и нищо повече. Посъмъртно той се обезсмърти като първия крал на елфите отказал да предава сродници на Черния Господар проклето да е името му. Той плати с живота си тая висока цена и получи небесна слава….”

Слейтъриянски хроники – най-черната нощ  -  писано из ръката на великия хронист Ракил де Муур, 267 година от Тъмните хилядолетия, 4253 г. години преди новото броен

 

12.00 на обед същото място

Не много дълго след като се Хрътките на мрака изсипаха гнева си, върух величественият някога дворец, на същото място присгна  нов странник. Въпреки че лицето му бе закрито от качулката отдалеч личеше по фигураат и стойката, че странникът е жена. Още по-странно бе, че с нея нямаше придружител. жената караше в равномерен тръс . тя слезе от коня и свали качулката си, остовяйки лекия дъжд да я пръска по лицето.

това бе Акаша!

Тя огледа намръщено полесражениото и влезе в двореца. огледа го и още повееч се намръщи. тук следите се губеха за всяко нетренирано око, но тя не бе обикновен човек. Веднага разбра какво се бе случило. краткият обход на твърдината потвърди подозренията й – кралят на елфите убит, няколко съратника пленени, семейството му – в безопасност. Друг на нейно място би се отчаял чудейки се как да се сдобие с нужната информация но Акаша бе повече от другите.

тя застана пред мъртвия елфически крал, когото Хрътките на мрака не бяха погребали и произнесе тихо няколко думи

Синор.Синор ле мент.Алонте Синор

Жезълът и засвети в червено светлина. Акаша зачака.След малко трупа изпъшка и започна бавно да се надигна.

„къде съм?” – попита трупът който някога принадлежеше на крал Джерон

В двореца ти. Разкажи ми какво стана.

„не съм сигурен, че си спомням”

Мога да те накарам да си спомниш и няма да ти хареса.

-„Ще ме върнеш ли после там където бях”

-ако искаш това и ако остана доволна  - да. иначе мога да превърна живота ти в кошмар.

Трупът въздъхна

„добре – какво исакш да знаеш”

Като за начало – къде са сродниците ти

„Аз…. изпратих ги на сигурно място”

като например къде?

Миг колебание.

За да го накара да се реши Акаша произнесе тихо

Сорон!

и тялото на зомбито-крал се разтърси в жесток спазматичен гърч.

„Спри! ще ти кажа! изпратих едната си дъщеря при брат си, другата при съпруга на сестра си…. но ти не ще ги намериш те властват над своите градове в южната част на материка, които са добри скрити. Дори аз не знам къде се намират сродниците ми в момента”

Това не е важно! Ще ги намеря, но сега ме интересува по неотложен въпрос. накъде потегли Слейтър със племенницата ти?

„Той Слейтър ли се казава?” – опита се да хитрува трупът, но щом видя как жезълът на Акаша се повдига нагоре в знак на нетърпение въздъхна.

„добре, добре…Тръгнаха на югоизток. преди около два часа и половина. каза че и трябва наставник. само това знам наистина.”

И тъй като Акаша се замисли я попита „ сега ще изпълниш ли обещанието си да ме върнеш обратно”.

На устните й запълзя усмивка.

О, да дори ще направя нещо повече. ще те върна….в Ада.

зомбито изкрещя и се хвърли към нея, но тя само замахна с жезъла, оформяйки портал който го засмука и извика презрително.

Лиииииимор!

още докато се обръщаше чу как порталът се затвори зад гърба й….и скри крясъкът който спря внезапно.

Югоизток.Преднина от два часа и половина. наставник. Якаша се намръщи.

Слейтър бе част от едно друго нейно минало, минало което тя се опитваше с всички сили да забрави.Пепелта ли се опитваше да възстанови. Слейтър.Наставник. самият Слейтър бе изгубил Наставника си, бившият Върховен маг, в деня в който бе прелъстен от Акаша . деня в който Пайтар се превърна в Черният Господар. Деня на падението според едни или на славата – според други. Началото на тъмните дни. тогава слейтър бе просто хлапак малко по-млад от нея. бе ли узрял магът от съпротивата на Светлината да бъде наставник и да има свои последователи.

Пръстът й почукваше  изгорялата карта и сякаш виждаше нещо отвъд нея.

Югоизток. Два часа и половина. Имаше само едно място на света където би могъл да е отишъл. Място където щеше да потърси защита от Новите Богове за малката елфка докато измисли нещо по-добро.

Акаша се качи на коня си подкара в тръс към Сабринския лес.

 

 

Сабрински лес 11.52 минути на обяд.

 

След като получи нужната шина за крака си и хапна малок горски плодове които да заситят глада й Сискара бе склонна да разгледа ситуацията от друг ъгъл. Трябваше да признае, че бе постъпила глупаво втурвайки се сама в непознато място невъоръжена.Още по-глупаво бе по-постъпила, че бе използва магия. Магия. тя сега се замисли сериозно. налагаше се да приеме факта. че има..как го нарече той? магически потенциал. И въпреки това не й бе приятно, като си помисли, че задълго време ще е длъжна да изпълнява заповедите на Слейтър и да слуша нравоученията му. това съвсем не приличаше на живота в двореца.

Той седна срещу нея.

Вярвам, че вече си научила първите правила, затова няма да ти ги повтарям. въпреки че се съмняваш в  техният смисъл  - и особено на правило номер едно. тяхната цел не е да направи живота на ученика по труден, а напротив. Изучаването на магията е нещо сложно и затова между ученика и учителя трябва да има изключително доверие в най-висша степен.

Той въздъхна.

това което направи – да не ми се подчиниш бе глупост, като се има предвид че ти не познаваше  терена и особеностите му. това да си захвърлиш оръжието ме още по-голяма глупост, въпреки че тя спомогна да те намеря. но това да използваш магия, след като не си наясно кога, как и къде да я правиш бе върховна глупост….по щастливо стечение на обстоятелствата именно енергията която изхвърли ми помогна да те засека, но тя би могла по същия начин да насочи и враговете ти към теб.

  Той помълча.

Явно обучението ни ще започне по­–рано отколкото си го представях. какво знаеш за Сабринския лес?

Сискара се напъна да помисли.

Ами… Той е свещено място за елфите.

Правилно. И защо е така?

Защото….защотоо….просто е свещен – каза тя неуверено и видя как той се смръщи.

Лош отговор. Или си имала лоши учители или не си внимавала в час. сега ще наваксваме в движение. какво знаеш за Новите божества?

Кои?

О, добре, добре – кажи ми просто какво знаеш за божестватаовете в които вярват елфите?

Ами това са разни кентаври, елфи, друиди…тя спря

и какво е общото между тях?

Освен,  че не съществуват ли?

на път съм да те ударя, но ще се задоволя с правило три – не отговаряй на въпроса на учителя с въпрос. да какво е по принцип общото между всички тези същества.?

- Е Това са същества на природата – това го знае всеки. – каза уверено тя.

- щом го знае всеки как така ти не знаеш, че „несъществуващите неща” са в гората?

- Ама…

-гоблините също са същества  на земните сили, за разлика от елфите, които по-скоро въздушни начала. И гоблини ли не съществуват?- започна  да я поучава той?

Ама…

- върви след мен.ще походим малко.

той рязко стана и тръгна решително напред без да се обръща. Изглеждаше сигурен, че тя го следва. неговото „малко” се оказа „доста” за болния й крак който след един час ходене бе изтръпнал. Тя обаче не желаеше да признае пред Слейтър че не може да ходи повече. Внезапно той спря.

[1] г