Един сред малцина

Сред приятели враг

Той дръзна да превари

своето време в бяг.

И предизвика Съдбата

И Гръмовержеца Зевс,

Той беше Титанът

Прометей.

Човешки приятел,

На тиранията враг,

Радетел за правда,

Що нивга не се показа слаб.

И не благодарност му върна Кронидът,

Загде подкрепи го Прометея в първите дни,

Но затаи в сърцето обида,

Че титанът пред трона му, не се преви.

И пожела духа му той да сломи,

Затуй прати му орела

Да кълве му гърди,

Но Прометея

Срещна нещастието смело.

И не се огъна, макар да бе плувнал в кърви.

О, ти Прометее, който ни дари със свободната воля,

ти който взе за нас огъня,

Къде ли щяхме да бъдем без тебе,

Ти ни даде толкова много.