Трети ден.три часа и седем минути следобед

     Лий Чанг най-после стигна до къщата на Авитека. Всичко го болеше, но трябваше да приключи тази нощ нямаше повече време за губене.

   Вратата бе широко отворена. Подозрителен по природа той се огледа, но не видя никакви охранители. Влезе. Отново нищо. После излезе и обиколи къщата – нищо. Накрая се досети и погледна под мазето – нищо. С много усилия поради болката в дясната ръка се изкатери по водосточната тръба (такива имаха само богаташките къщи) и влезе през отворения прозорец….където Авитека го чакаше облечена в широко деколтирана черан рокля.

   -Струваше ли си усилието? – попита го тя

   -вратата беше отворена и охранителите пуснати в еднодневна почивка.  Лий чанг взе да ругае всички жени и цялото женско съсловие, че и глупавите женски богини, но овреме се усети че го пързалят и се спря. Погледна я. Ако не знаеше колко е смъртоносна, би нарекъл Авитека красива. Фатално красива, за този, който се подведеше по запазената й външностт, а не я съдеше по ума .

    -ти трябва да си Лий Чанг – копелето на стария Чанг. На това Лий не сметна за нужно да отговаря. Въпросът бе риторичен.

     А ти си кучката, която има пръст в смъртта на баща ми. - озъби й се той. Когато усмивката й угасна той кимна.-колко мило, че спряхме с преструвките. Сигурно имаш готова чаша?

          Тя извади една бутилка и му я подаде, докато раздаваше чашите.

-Какво недоверие! Ето – ти отвори бутилката и налей виното!

Лий наля на двамата, предусещайки смътно някакъв капан и вдигна наздравица – първо ти.

Тя вдигнат чашата си и я пресуши на един дъх. С известно колебание лий я последва. Така. Ставаше интересно. 

-Както виждаш нямаше отрова- информира го тя. Лий не бе толкова сигурен. Направи се, че разглежда прозореца и използва това  да се обърне за миг с гръб към нея. Беше рисковано, но се налагаше. Незабелязано  изплю през прозореца, остатъка от виното, който бе задържал в бузата си. После отново я погледна фронтално и й се усмихна. Авитека го гледаше втренчено. По Дяволите. Точно каквото си мислеше. Явно беше взела антидот предварително и сега го чакаше да умре. Е, ще има да почака.  С бавни стъпки той се доближи до нея.

-Дано не си сложила отрова във виното и да ме чакаш да умра…няма да стане.

С рязко движение посегна да я хване за гърлото, но ненадейно тя извади кама, понечи да я хване за ръката, но болката в дланта го прониза, той се спъна, и двамата полетяха надолу едни връз друг. Сборичкаха се на килима. Изведнъж тя притихна. Той я погледна. Номер ли бе това – не очите й бяха празни, а от устата й се стичаше кръв. Дръпна се,  видя че се е нанизала на камата си. Прокле отново. Не го бе запланувал точно по този начин, но сега вече наистина нямаше време.

-това убийство, май не се получи така планирано както го го бе запланувал.- чу глас зад гърба си. Стреснато се обърна и видя на по малко от метър зад себе си Вананд Кар. Първият страж го гледаше втренчено.  Лий Чанг изстина. Не бе очаквал стражата да се появи толкова бързо. Дали имаше и други стражи долу. Ако имаше – спукана му беше работата. Ако пък нямаше – трябваше да елиминира Първият страж, а да си във война със градската стража не е приятна работа.

-Не го планирах така – каза той предпазливо. Очите ому обхождаха стаята и оглеждаха за нещо, което да използва. Вананд го забеляза.

-хабиш си времето. По-добре се предай  - той извади един дълъг меч и бавн го вдигна. Прекалено бавно. Кракът на Чанг стрелан към килим и го дръпна  силно. За миг  противникът му изгуби равновесие убиецът се хъврли с гла напред и го блъсна така че двамата се строполиха на земята. Чанг светкавично се изправи и ритна стража в черепа. За всеки случай овърза ръцете и черепа му с пердета, в случай че се събуди твърде скоро. Всичко го болеше но не можеше да рискува. Не и с убийство. После внимателно надникна през прозореца. Не видя други стражи. Добре. Внимателно се изсули по водосточната тръба, пренебрегвайки болките по ръката и хълбока. Намръщи се и се насочи към следващата цел.

Трети ден.три часа и двадесет и една  минути следобед

Саар Мейда гледаше през прозореца. Вече знаеше за последните убейства.  Шест от седем. Засега само Авитека вес още бе извън списъка на жертвите, но убиецът неизменно щеше да подгони и нея. Лий Чанг. Как не се бе сетил за момчето. Толкова време бе минало оттогава. Сега трябваше да е млад мъж. Щеше  ли да се справи Авитека? Ако да – дали с нея щеше да свърши всичко. Достатъчно умен ли бе младият Чанг да свърже нещата. Мейда се намръщи опита се да си представи какво би направил старият Чанг. Не се получи. Старият му враг щеше да почне с най-опасният противник от самото начало, но момчето бе избрало обратният вариант – да елиминира първо слабите а после силните. Знаеше ли то за неговото участие. Саар се намръщи.

-Ен Тан свободен си за днес – не бе нужно да се обръща за да зане, че иконома е зад него.

-Боя се, че не съм Ен Тан

Саар мейда се завъртя на пети по бърз от мълния сграбчвайки меча.

И се озова срещу Лий Чанг.

Който вече  държеше насочен нож срещу лицето му.

-по добре го пусни!  - посъветва го.

За момент Префекта се поколеба после кимна. И остави меча с много бавни движения.

- От самото начало знаех, че баща ми е бил убит вследствие на заговор тук в Хейвън. Не знаех имената обаче на убийците. Не на всички. Не на повечето. Но знаех, че човекът бутнал баща ми от скалата е Лий Хан – започна бавно увертюрата си Лий Чанг.

Префекта кимна.Лий Хан. По Дяволите отдавна трябавше да очистя това копеле. От него започан всичко. Човек разчиства след себе, а той не го бе направил. Но Авитека го бе убедила, че той може да им е полезен още. Е Авитека, явно вече бе мъртва. Иначе Лий не би стигнал до него.

-Както си се досетил от него научих имената на останалите петима без Авитека. Научих само че била висша жрица и ме обзеха някои подозрения. Успях да проследя  Селкор Лемер който свика съвещанито, за да науча кои ще се главните дестващи лица после моментално се пренесох при Шамил Бинар (вече го бях избрал за жертва) и отново се стигнах къщата на Селкор Лемер, когото проследих за втори път . После чаках да се свика събранието. То не ме разочарова – имаше разногласия. За финал тогава ти се отдели от сенките (не ти видях лицето, по-късно се досетих), а след това проследих Авитека и видях коя е тя. Трябва да признаеш че се справих добре.

-Да – каза Саар Мейда.- На него това говорене му лазеше по нервите, но той мислеше да се възползва. Вече бе видял една тежка ваза и мислеше да я използва. Бавно се приближаваше към нея за да не събуди подозрение. -Добре си се справил

-вече знаех имената на всички заговорници – навиваше Лий чанг – или поне така си мислех. Та нали Лий Хан ми каза, че били седем души. И все пак аз бях видял осми човек. Можеше ли Лий Хан да не знае всичко? Фактът че не знаеше коя е Авитека показваше, че може. Очевидно имаше един тайнствен кукловод, който дърпаше конците на всички. Който бе всемогъщ, но никой освен Авитека не го знеше. Запитах се кой е той”

Лий Чанг преглътна. Очевидно бе достигнал до висша степен на възбуда. Префекта се прибилжи още малко до вазата.

-Постепенно достигнах извода, че този човек може да бъде само човек с власт. Баща ми бе префект, и като такъв бе пречил на висши политици. Някой бе искал той да си отиде и за тази цел бе използвал хора, обидени му за незначителни неща. Освен това досиетата на заговорниците бяха засекретени. Като добавим факта, че една жрица на луната има огромно влияние, а въпреки това се отчиташе на трети човек значи говорим за политик с реална власт. Събрах две и две и достигнах до единственият възможен извод.Кукловодът, човекът организирал заговора, човекът заради когото станаха всичките убийства,без да борим отстраняването на охраната на баща и т.н и т.н.…е неговият наследник Сарр Мейда”

Настъпи мълчание. Двамата се гледаха в очите. Ръката на Префекта бе почти върху вазата.

-Браво! Имаш аналитична мисъл, но нямаш реални доказателства. Свидтелите ти са мъртви, досиетата са засекретени, ти си извън закона. Обвинението ти не издържа в никой съд!

 -Значи признаваш?! – Лий Чанг го гледаше от упор. Ръката с ножа се примъкна надолу. Моментът бе настъпил. противникът отслабваше вниманието си. Само един миг…

-че защо не – тук сме само ти и аз. Никой друг няма да чуе. Да признавам. Аз организирах убийството на баща ти, а организирах убийството на стражата, и пак аз засекретих досеиетата. Да, аз манипулирах Авитека и честно казано не съжалявам многоь че тя е мъртва. Съжалявам синко, но баща ти въведе ред, който пречеше на много хора, и аз бях един от тях, нищо лично, но всичко е пари момчето ми. Светът се върти около парите.

Лий Чанг отпусна напълно ръката с ножа. Мигът бе дошъл.

Ръката на Префекта вече стискаше здраво вазата, готова да замахне…

-Чухте ли това господин Първи Страж? – попита внезапно Лий Чанг.

 Саар Мейда се завъртя като мълния. Отново. И в момента, в който го направи осъзна, че е прецакан. Стоеше настръхнал, стиснал вазата в ръка, пред Първия страж, като току-що бе признал вината си, готвещ се за скок. Зад гърба му - миролюбиво застаналия Лий Чанг, който бе свалил ножа, за свидетел Сърцето на Мейда прескачаше бясно! Да го изиграят с такъв изтъркан номер. Лий Чанг го бе изпързалял. Несъмнено бе видял идващия зад гърба му Вананд и бе решил да рискува.

Лий Чанг се размърда неспокойно. Номерът му се  получи, но той не знаеше чия страна ще вземе Първият Страж особено като се има предвид случката отпреди малко.

-Правилно ли чух – осведоми се Вананд? -Вие ли господин Мейда стоите зад покушението над стария префект Чанг, плюс всички детайли които го съпътстват? Заради вас ли умряха толкова хора и бяха на път да умрат още?

На Саар Мейда не му хареса тази отчужденост в гласа на неговия подчинен. Обикновено се обръщаше към него с „Префекте”, или „ваша светлост” а сега го бе назовал по фамилия. Още малко и щеше да му говори на ти. Реши че няма да го допусне.

-хайде сега Вананд – това беше само една шега – но усмивката бе крива, а очите му излъчваха студен блясък – „Внимавай!”

-Нима! Както сега стиснал вазата, а той ножа - не мен не ми прилича много на шега, Саар!.- Осведоми го Първият Страж

И добави

–аз също ще пусна шегичка….арестуван сте за убийство. Знаете си правата….полицейски хумор, приятел.

Ръката с вазата полетя към главата н Вананд Кар. Беше на път да я уцели. Но една друга ръка я задържа. Ръката на Лий Чанг. Три чифта очи се спогледаха. Щракнаха белезници.Убиецът гледаше с празен поглед, а после зави като вълк.

- А сега – обърна се Вананд Кар към Лий Чанг – би трябвало и теб да арестувам за поразиите които направи, но предвид, всичко което чух, и видях ще ти дам половин час преднина…за да напуснеш Хейвън.И никога да не се връщаш. Помни, че ще изпратя потеря по теб. На юг , запад и изток. А от утре – и на север. Не че някой ненормалник ще тръгне на север. Там има само тресавища.

-Благодаря – отвърна Лий Чанг – ще помня.

После излезе през вратата и повече не се обърна.

Миналото бе останало в Хейвън. Предстоеше бъдещето.

ЕПИЛОГ

- Ето това е –каза Сянката – моя разказ – сами преценете, кое в него е истина и кое - лъжа

- Името на Авитека, не ми е непознато – намръщи се Стражарката, но си мисля, че това бе богиня, а не жрица.

-Богиня на луната и отровите в някои религии – намеси се монахът.

- Селкор Лемер със сигурност не е същестував или ако е съществувал е бил много незначителен човек, иначе щях да го знам – добави монахът.- Вананд Кар е историческа личност, но той пък е префект, а не първи страж. – намеси се Стражарката

- Със сигурност жрицата, облечена в черно съществува, както и серията от убийства по това време. Аз обаче не знам как се казва жрицата. – допълни Монахът

- А и както бе забелязяно Саар Мейда е сбор от няколко личности – добави Паладинът.  Освен това аз бих отбелязал, че през цялото време се говореше че събитията се развиват пет години след смъртта на Кен Чанг, но тресавището на север, бе пресушено още в последната година направлението му.

- Значи все пак всичко беше измислица- попита Жокерът

Сянката се усмихна.

- Интересно ми е как стигна до този извод. Някъде може да съм преувеличил нещо, но повечето неща бяха истина. Ще ви оставя да се чудите какво е плод на моята фанатизия и каков – грубата реалност.

Групата се раздели. Паладинът и Стражарката се разхождаха  наоколо, Монахът и Жокерът измърмориха нещо и се прибраха в стаите си а Сянката обикаляше наоколо.

- Мислиш ли, че ни каза истината – попита Паладинът.Стражарката сви рамене.

- За някои неща ни излъга, за други не – каза тя – това е неговото разбиране за истина

-.Мислиш ли че той може да е….започна Паладинът.

- Изключено! - Пресече го Стражарката. Кен Чанг нямаше деца, с изключение на един син, който умря малко след раждането си, ако имаше щях да знам. - Нейното лице за миг придоби такова свирепо изражение, че Паладинът  си помисли нещо, но тактично си замълча. Тя помълча и добави:

- Сигурно е попаднал на убиеца в Хейвън и от него е научил това-онова. Или пък дори може наистина да е бил там. Може би по лична работа. Или по професионална задача. Не е важно. Да -  бил е в Хейвън или има добър познат там, но категорично не е син на Кен Чанг. Щях да знам такова нещо. Слуховете са едно,  фактите – друго.

Внезапно се огледа. Сянката бе наблизо. Не много наблизо, но и не твърде далеч. Стражарката повиши достатъчно глас,  за да я чуят.

- Утре и аз ще разкажа една история за Кен Чанг. Но тя ще бъде наистина за човека Кен Чанг, а не за някой свързан с него. Вярвам, че ще бъде интересна.

 И се отправи на свой ред към къщата.

Паладинът постоя малко, изруга и се прибра. Остана само Сянката. Той се усмихна и хлътна в мрака.

КРАЙ

Терминологичен речник

сянка - става дума за платен убец. Цялото име е сянка на нощтта. Някои сенки са наистина много добри и си намират за постоянно работа по поръчка. Кен чанг е подобна легендална фигура

Търсач - не е ясно дали идва от търсач на слава, търсач на силни усещания или търсач на приключения но значението е ясно - авантюрист

Ловец - това е най-често ловец на глави, но в по-общ смисъл може да бъде и търсач. Ловците на глави имат само едан размика със сенките на нощтта - едните трябва да се вънат с главите на противниците си, а другите да ги доведат живи.

Стражник или Стражар - има функцията на полицай. Дебел тромав, зле платен и комупиран. има обаче и редк случаи на наистинас съвестни стражари макар да са рядкост има и жени - стражарки

началникът на стражите се нарича Първи Страж и се назначава от Префекта.

Префекта - Префекто урби - управлява града за пет години. Префекта който управлява столицата Хейвън носи длъжността Първи Префект

Гвардията на отделните фамилии - дукове, графове, гарфини и т.н. е много по-кадърна от стражите и по-добре въоръжена и по-добре заплатена. Това си е частан армия.

На Червения площад се намира сданието на проститутките в Хейвън тяхната госпожа се нарича Мистрес Саломе - което е обръщение за любвница или Мадам на проститутки според случая

Паладин – има се предвид рицар, кавалер, заштиник на по-слаби хора, защитник на благородна кауза

Жокер може да бъде бард, шут, менестрел, аед,  с едан дума - артист

Монахът си е монах, но в това общество монасите са по-близко до представите ни за Шао-лин или в най-добрия случай - за тамплиерите отколкото за касическите фарнцискански монаси.