Най-доблестен сред доблестни,

Сред войните най-войн

Отдаван не се беше раждал на земята мъж като Аякса

Отвсякъде бе той истински герой.

На слабите защитник,

Враг неправду.

Но съдба…

Завиде му Агамемнон.

И в сговор с Одисей

Погуби тука всяка чест.

Моралният Аякс тоз мръсен сговор

 не можа  да понесе.

И живота си отне.

И днес поуката е ясна

Макар да възхищаваме се ний на храбреците,

Царуват тарикатите и подлеците

Прочут бил навреде Цицерон,

С умението си да говори,

Ласкател и оратор

Той можел с всекиго да спори

Ала щом почнал с Цезаря да спори,

Последният не се помайвал.

И свършило се с Цицерона.

Отдавна знай се,

И най–прехвалений вития,

Замлъква  щом в Сената задрънкат войнишки шпори.

Една ужасна примадона,

Преспала с Тезея,

С Менелая,

С половината двор на Троя,

Едва ли не – с цялата Елада…

И после нам ни се разправят басни,

Че за едната чест Еленина войни се водели  с години.

Ако това е вярно то мъжете са изпадали в таказ омая,

Че мога само да я нарека пък вещица.

На всичкото отогоре  даже млада не е.

Когато взел я е Тезея в кревата

 Била е на шестнайсет,

Когато е приклчила войната с Троя – минавала е трисетака.

Предвид, че рядко са живели повече от тридесет години тогаз,

Легенди са това

За Еленината красота.

Легенди що  жени разправят.

В желанието с Елена, те да се сравняват,

И от мъжете те желаят да ги завладяват.

Тук приказката не издържа. Кое е по-логично според вас

Дали зарад богаствата Троянски

 сто хиляди мъже отишли са на рат,

и били са десет години  кански

 Или заради съмнителната чест на  измамения Менелай?

Най-храбър войн бил

За времето си безсмъртният Ахил.

Единственото слабо място на Ахила

Петата негова му се открила.

И прас – настъпил тук му краят.

Убили го със стрела.

Но!

Мисля аз!

Легенда е това!

Не  е Възможно според мен това.

Петата се полага от гърба.

Как такъв безстрашен  юначага,

Гърба на враговете ще предлага?