Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
фентъзи- есета, поезия, колекции от вицове
Автор: georgealall Категория: Забавление
Прочетен: 256839 Постинги: 144 Коментари: 74
Постинги в блога от Декември, 2012 г.

-Стигнахме.

ИЗведнъж той забеляза крака й

-Откога си така?!

И преди да й каже нещо извика:

По дяволите жено трябваше да ми кажеш. сама си усложняваш положението. Нима говоря на вятъра!

В този момент от пещерата излезе един кентавър. като го видя ченето на Сискара падна.

-Здравей Слейтър. – поздрави кентавърът – радвам се да те видя. Приятно ми е да се запозная със спътницата ти. виждам, че най-накрая все пак си се оженил

- Здравей и ти Леврений – чест е за мене да те видя. шегите ти не са забавни. това е Сискара племенница на  крал Джерон и моя ученичка… или поне би трябвало да е моя ученичка ако се научи на самоконтрол. Затвори си устата  Сискара.Леврений  - за нея ти си несъществуващ субект, моля те прави се на нещо несъществуващо.

очите на кентавъра се засмяха но докато, още докато слейтър говореше той му направи знак, който принцесата на елфите не разбра, но между очите на  мага се вряза дълбока бръчка.

Леврений – търся  място където да преподавам магията на младата елфка. за съжаление имахме сблъсък с няколко гнома, което ще намали времето ни тук. търся баща ти за съвет.

Баща ми се пренесе на онзи свят при три седмици. Очите на кентавъра помръкнаха. Но и аз мога да ти дам съвет. Иди при скалите Корморален. намират се само на шест часа път от южната част на Сабринския лес в пещерите се усещата силата на Старите богове и там ще бъдеш защитен по-ефективно между впрочем нека спътницата ти разгледа пещерата ми. Смятам че, ще и бъде интересно. Аз междувременно искам да поговоря с теб.

 - Сис - обърна се към нея  Слейтър -  аз ще бъда известно време зает с нашия „несъществуващ” приятел леврений затова влез и разгледай неговата пещера. за разлика от гоблините тук не те заплашва непосредствена опасност.

тя понечи да му каже нещо рязко , но спря,  отказа се, завърят се на пети и влезе в пещерата

 

Пред пещерата на Леврений 12,57 обедно време

 

Трябва да ти кажа лоши новини приятеля  - каза леврений – нейният чичо – крал Джерон е мъртъв – новината пристигна преди малко повече от половин час. не исках да  я казвам пред нея, но слуховете се движат по-бързо от конете. в някакъв момент ще трябав да й кажеш.

- Това сигурно ли е?

-Толкова колкото може да има сигурност в този проклет свят.

Леврений се поколеба.

- Слейтър знам защо си я довел…и разбирам. водиш битка с Господаря. Много отдавна. Никой  не желае колкото мен да спечелиш тази битка. правилно си се насочил, че ще ти трябват последователи. Но Слейтър…. в тази битка ще умрат хора….много хора

Знам!

Знам че знаеш но съм сигурен дали го разбираш. Видях как я гледаше. не си имал жена много отдавна. Отакто Акаша…възможно е и малката елфкта да умре. Не се привързвай твърде към нея.

Слейтър се засмя но очите му останаха твърди.

Ти грешиш скъпи ми друже…нищо не изпитвам към елфката освен съчувствие и желание да й помогна. жалко за чичо й. Кралят изглеждаше свестен мъж, макар и да бе принуден да изпълнява унизителни за един крал неща. А що се отнася до Акаша….

Гласът му стана стоманен, очите придобиха опасен блясък.

Прощавам ти, че я споменаваш, защото сме приятели. но знай – никой никога не трябав да споменава това име повеме пред мен.

Леврений кимна – така и очаквах приятелю. невидимите рани са най дълбоки. Нека видим какво прави новата ти приятелка.

 

12.57 обедно време .В пещерата на Леврений

Сискара влез в пещерата. Гневът й отдавна се бе изпарил, заменен от учудване което нарастваше с всяка стъпка. пещерата бе добер осветена, факли я огряваха равномерно. Жена-кентавърка хранеше двете си малки – момче и момиченце.

- Коя си ти и как влезе тук.

-Здравей. Извинявай ако съм смутила покоя ти – Сискара реши да си припомин добрите обноски – аз съм племенница на краля на елфите Джерон . Слейтър ме доведе тук. Изглежда търсеше някаква защита Сабринския лес, който е свещен за елфите…когато му се изсмях и му казах че не съществуват кентаври ме доведе тук.

Лицето на кентавърката смени няколко различин фасади -  учудване, съчувствие, съжаление, разбиране.

Разбирам  - каза тя накрая. моето име е Хероя а това са децата им Ироний и Шона.

Какво е станало с крака ти – тя посочи към шината.

Гоблини – погледнаго сискара – и не само.

дай да видя. хероя обхвана крака й в ръцете си и тя почувства леко затопляне. Изведнъж болката изчезна остана само леко изтръпване.

До ден-два ще можеш да ползваш съвсем ефективно крака си, ако не го натовраваш, а до три-четири дни ще можеш и да тичаш. разбира се не ти го препоръчвам, но понеже познавам Слейтър предполагам, че ще гледа да те натовари максимално за да си готова да бъдещи битки. къде ще ходите.

-Леврений спомена за някакви скали Кор… Комр..комро

-Корморален. Мъдър избор. Скалите са стари колкото света, не е чудно, че елфите не ги знаят, но мястото е свято и Слейтър ще бъде под защитата им….както и ти.

в този миг влязоха Леврений и Слейтър

 

13 .01 минута следобедно време

 

Трябва да тръгваме, Сис.  виждам, че вече са се погрижили за крака ти .времето ни е малко. леврений, хероя – благодаря за гостоприемството –обърна Слейтър къв тях. 

Радвам се, че се видяхме слейтър. конете ви вече ви чакат в другия край на сабринския лес.  - усмихнато добави Леврений – не ги преуморявайте. И внимавай.

Пази  и нея редом с конете, Пазителю на Светлината – тъжно му рече хероя. – Предчувствам, че над вас се задава буря, а ти често си твърде суров, към другите, поставяйки ги наравно със себе си. Идвайте по-често, макар и без повод. Твърде рядко ни посещаваш.

Ала видяла погледа на съпруга си замлъкна.

Всичко хубаво Леврений, хероя. надявам се скоро пак да се видим и поводът да е по-добър .

Сискара почувства, че трябав да каже нещо.

Аз…благодаря за грижите. вече знам че кентаврите не са мит. ще се радвам да се срещна с вас  отново.

шегата се прие добре. леврений и хероя се засмяха, а Слейтър изкриви ъгълчетата на устните си и се закашля – това трябваше да мине за смях.

ще ви изпратя добави Леврений.

Няма нужда.

Настоявам.

тримата тръган по пътя. сискара установи, че не изпитва проблеми да ходи и сподели това с двамата.

Жена ми има златно ръце – усмихна се леврений - Въпреки това не сваляй шината още известно време.Или поне си осигури патерица.

Точно тогава пред тях изскочиха гоблините. този път бяха повече. Много повече

ие сигурява еднага лфка. – Извика страшно единият от тях и сискара веднага го позна. Бе онзи, когото бе изгорила.

Не мисля! само се опитайте!

виолетовият плащ се развя заплашително и жезълът от метал, подобен на никел просветна, но ръката на Леврений легна на рамото на Слейтър.

по-добре не приятелю. Твоите магии са малко…опасни. мястото е свято и може да не ги одобри, а и ти не си защитен тук. Не много поне. Аз ще се оправя с тях. само ми кажи какво е стнало.

нападнаха я и тя използва елементарна огнена магия за да се защити.. Онзи там пострада, въпреки че ако бях на нейно място щеше да пострада повече.

Аха- въздъхна леврений – значи нещата ще се случат по трудния начин. добре тръгвайте бързо на юг. конете ви чакат на стотина метра. Аз ще ги задържа.

Леврений…

Тръгвайте казах!

Втора подкана не бе нужна. Слейтър сграбчи ръката на сискара. като мълния той прелетя теглейки я на буксир . тя едвам успя за извърти главата си чувайки вика на Леврений

Садооон, Евалооон….

последното нещо което видя бе едно ярко сияние обгърнало леврений, което се разля като ударна вълна  помете него, трийсетината гоблина, върна се назад и започна да ги приближава…

Вълната ги застигаше. дърветата се трошаха. Слейтър я хвърли на коня почти прелетя – а може би го направи  - на другия  - и конете потеглиха без да чакат подкана.Вълната затихна.

В очите на Слейтър имаше…сълзи?

- той е мъртъв нали? – попита тихо тя.

-Ако Боговете са добри – дама и по лоши неща от смъртта.

- Нима? и кои са те.

- Да ти вземат душата например. но сега съм твърде уморен душевно и не ми се обяснява как може да стане това и какво ще произтече.

След кратко мълчание тя попита

какво всъщност се случи ?

-мястото където се намирахме си имаше собствена магия. затова те доведох тук, тъй като разчитах тази магия да те пази – тя е свещена за елфите. Тя обаче е повече или по-малко опасна за всички други магии, които са различни от тези на обиталището и би ме засякла като враг. леврений използав собствената си магия която се покриваше с тази на терена, но гномите приложиха контрамагия, която се усили от бройката им и се задейства принципа на огледалото, обръщайки посоката на неговата магия…..

Вероятно повечето от тях са мъртви, но не бих се учудил ако някой от тях е оцелял.Не ти трябва да знаеш повече. Не на този етап.

Тези скали…

Корморален.свято място, също като Сабринския лес но по различен начин. в Сабринскя лес се намираха множество Нови Божества – сред които кентаврите и гномите в които елфите вярват – макар последните да са по-скоро демони от нисък клас, а кентаврите и самодивите – полубожества.Както и да е. навремето преди да се появят Новите божества в които вярват елфите и преди самите елфи е имало Стари богове. те са били доста по силни

никога не съм чувала за тях.

Щях да се изненадам на обратното. било е доста отдавна. Преди поне две епохи. добре – ето ти кратка история. първо имало седем бога на стихиите известни като Старите богове. никой не помни имената имената им а само с какво за свързани- Бога на Мъдростта, Богинята на Светлината и Любовта, Бога на Гнева и пр. и пр. Много отдавна Бога на Смъртта и Мрака се отделил от останалите и поскал да властва над тях. за малко не успял,  но след хиляди битки бил затворен от останалите в една скала  и името му било збаранено. Станал известен като Низвергнатия бог. Следиш ли мисълта ми?

Ама това е богът, който поповядват в Империята на мрака, и към който се обръщат напоследък Хората….

Именно.Старите богове с времето се отдръпнали в забрава. На небето. в друго измерение. а оставили на земята сред хората свои….наместници. Могъщи архимагове. наречени Архимаг, които избирали Велик Архимаг .

О! тези архимагове имат ли нещо общо с сегашнте повелители на Мрака и с Черният господар за когото говориш.

Той въздъхна.

повече от колкото предполагаш.Един от тези Архимаг бил твърде горд и самовлюбен и не могъл да приеме, че негов събрат е вероятният нов Велик  Архимагл. Завидял му, отнел му жената която обичал и с нейна помощ го принудил да посее смърт и разрухаАрхимаговете били унищожени. Отцепника, чието име било Пайтар, се отказал от името си и се превърнал в Черният господар. неговият конкурент бил последният оцелял Архимаг на Светлината.

тя го погледна с широко разтворени очи в ума й се оформи едно подозрение. но си замълча.

Корморален е място, където Старите богове все още са много силни. там ще имаме….защита.Но ти се доверявай прекалено на мястото, защото защитата на боговете може да се обърне и срещу нас ако не внимаваме.  Правило четвърто – никога не подценявай противник или ситуация. Много важно правило.

После огледа смръщеното небе. ще вали. Непременно трябва да стигнем дотам час по-скоро.

 

 

 

 

13.30 –  другата част на Сабринския лес.

 

Акаша спря коня си  и слезе на земята. огледа следите и ги разучи с интерес. Не и бе трудно да разпознае следите от врания кон на Слейтър. До него имаше още един по-едър, но не толкова жилест кон, каквито имаха елфите. тук бе правена дълга почивка – поне един час.  Стъкмяван бе лек огън, но не много силен.Акаша направи жест и  коня-демон се изпари през един портал. Тя можеше пак да го повика.

навлезе в леса, бидейки много внимателна. това място бе капан за всеки който не внимаваше. въпреки че тя бе изключително надарена не желаеше да се бие с гората за всеки сантиметър, затова не рискува с магия.

Изведнъж пред нея изскочи един гоблин. Противно същество, но без съмнение щеше да й е полезен. гоблините бяха страхливи като са сами, полезни като са в група, й много алчни и жестоки. тя веднага забеляза, че ръката му е изгорена. Гоблините мразеха огъня. Интересно.

при!извика той оя ии!

Някоя, която може да ти бъде полезна. Усмихна се тя. – бих могла да ти дам много пари за важни сведения. Стига да ме заинтесуват.

ай ари! –Изръмжа гоблинът – не мисля усмихна се тя. първо ще ми кажеш дали си виждал един мъж с виолетов плащ и жезъл. С него има една млада елфка. Интересува ме накъде са потеглили.

лфката! – изкрещя див гоблинът. лфкаори ене с гън от ищото. И ъж. ‘ъжаканва се ‘eне. ‘ рази  лфката. И  ъж– он.ъж– он равиагия – облини я бръща. ‘лфката и ъж яга.

Къде? тя изстреля въпроса. къде бягат? – нямаше съменине че става дума за Слейтър и Сискара.дори не бе споменала, че елфкта има магически потенциал  нито че мъжът е маг, но  гоблинът го знаеше. Слейтър се бил заканвал,  на място което  е опасно за него. Типично. Кога ще му дойде акъла в главата. Елфката извадила огън от нищото? явно Слейтър я бе оставил сама, ако бе с него, никога нямаше да допусне да направи такава глупост да прави огнени магии насред Сабринския лес.И мъж–кон? хъм, някой кентавър може би.

гоблинът я погледна с нескрит интерес.

ари ай! ‘ака ари!

Акаша въздъхна. не й представляваше проблем да изпепели гоблина с някоя мълния, но вероятно наблизо се бяха скрили поне още девет-десет като него. дори да бе сам (малко вероятно) мястото си имаше специфика и ако приложеше определени магии бе твърде възможно, цялата гора изведнъж да пламне за секунди и да се наложи да пробива път стъпка по стъпка през оживелия Сабрински лес. Съвсем друго би било ако бе срещнала гоблина пред леса…

Ето парите – тя му хвърли една тежка кесия със златни жълтици. А сега кажи накъде тръгнаха.

Трябва да  ги застигна бързо.

Гоблинът я изучаваше с поглед

И а акво и рябват ?

О, я стига – тя се ядоса и свали качулката си – нима мислиш, че можеш да се пазариш с Акаша, нищожество?

гоблинът тозчас падна на колене.

илост осподарке. ръгнаха  ъм ругия рай на еса е Ви аведа.

няма нужда.Сама ще се оправя.

акаша тръгна с величествена стъпка и скоро стигна до края на леса. И без това не искаше да бъде наблизо когато гоблинът разбере, че златото в кесията не е истниско. Мъртвото тяло на кентавъра и гоблините около него й подсказа много. Повървя още около стотина метар и леса внезапно секна.появиха се нови следи от конете на Слейтър и спътницата му, които водеха на запад. Акаша помисли малко и се върна назад в леса.

Бързо намери това което търсеше – пещера на кентавър.Влезе решително в нея. вътре си играеха две малки деца, момеч и момиче. Точно вас търсех – усмихна се тя

Когато малко по-късно хероя се прибра тя изстина. Не бе трудно за опитната жена-кон да розпознае Повелителката, на мрака, която си играеше с децата й.

Здравей. –каза  Акаша. Убедена съм че можеш да ми помогнеш. търся един мъж с виолетов плащ. Казва се Слейтър, но ти всъщност знаеш това. с него има една елфка. Инетерусвам се жизнено накъде се отишли и не смей да ме лъжеш. животът може да е много труден за сама жена с две деца….

Хероя изтръпна. Тя  добре разбра какво се иска от нея, но никак не й бе приятно, че трябваше да предаде стар приятел, за да спаси себе си и децата си.Леврений не би одобрил. в друг случил не би постъпила така но…погледан към децата си и разбра, че няма избор. тя самата бе много силна, на Акаша можеше да причини нещо наистина лошо на рожбите й.

с пресъхнала уста попита.

-каква гаранция имам, че после ще ни оставиш на мира?

-гаранции не давам!  ще бъде глупаво да ви нападна насред гората, когато съм получила това за което съм дошла., но ако търсиш допълнителин гаранции може би трябва да напуснеш мястото. Е?

Хероя се реши.

Потглиха неотдавна…. Към скалите Корморален….Дори ти би трябвало да се сетиш защо и как.

Акаша кимна.Корморален. Връзваше се.

Много добре. Ще потеглям. междувременно – тя погедна – ще взема едно от хлапетата.

ти каза…

охранителна мярка. ще го пусна веднага щом стигнем до края на леса, нямам нито кон с който да го влач, пък и ще ме забави, но искам да съм сигурна, че няма да настроиш гората срещу мен.

Хероя отпусна ръцете си.

И още нещо…ще разбера ако изпраща съобщение на Слейтър

хероя кимна

Акаша тръгна. Километър.после два. на третия гораат започна да се разрежда. Тя се обърна към  Ироний – е млади момко приятно ми бе, да  прекараме заедно и за в бъдеще може пак да се видим….но засега имам други по-неотложни задачи. Предай на майка си поздрави от мен тя го блъсна и припна.

конят –демон се показа и тя го яхна.

корморален. Трябав да ги стигна

Хероя се изникна от храстите зад сина си от храстите и го потупа.

ти бе бе много храбър, сине.

Трябва да пратим съобщение до Слейтър, майко  -каза Ироний

– Знам – въздъхна тя.

 – Знам.

 

19.42 Близо до скалите Корморален

 

Дългата езда, изтощи сискара, както и конете. тя обаче забеляза, че с напредване на времето Слейтър се отпусна – явно наближаваха някакво  безопасно място. първо започна да си тананика, после да си подсвирква, а накрая  ида пее.

Много отдавна в древни времена

имало легенда неизвестна сега

за богове седмина

що света владели

но един от тях поставил се над другите шестима

и война с него те повели

Бил Низвергнатия бог победен

и изпратен той в дълъг плен.

оставили Шестимата стари богове

Познанието свое, във ръцете на Наместници – Архимагове.

не спял обаче Бога съблазнител.

Сред Архимаговете намерил се предател…

и тласнал той света към гибел…….

и днеска чака се спасител……………….

В последните стихове гласът на Слейтър започна да хрипти,  неочаквано падна , закашля се внезапно и з замлъкна.

- Хубаво пееш. – каза му Сискара след кратко мълчание. А песента истинска ли е?

Той вдигна рамене. – Толкова истинска –колкото може да бъде една легенда. – после помисли и добави-  но това за предателя е истина. поне за него гарантирам.

Тя се обърна и го изгледа продължително, но погледът му бе станал отново спокоен и по него не можеше да се прочете нищо.

-Стигнахме – каза той.

Тя се огледа.  бяха стигнали до големи скали, които сякаш бяха извяни от човешка ръка а в тях имаше пецещера.

- оставяме конете тук. той кимна мястото е свято

Огънят се разгоря бързо. мястото бе плашещо и едновременно с това даващо уют.сискаар имаше чувството че непрестанно я гледат хиляди очи.

Сис – заговори я той – имам да ти казвам лоши новини затова ще караам направо. по-добер седни. чичо ти е мъртъв. Той замълач и я попита с друг глас  - как си дете

Кога…как…. – в погледа и се четеше неизреченият въпрос

Днес сутринта – каза ми Леврений. още не е официално потвърдено, слухът се е разпространил. Исках да го научиш най-напред от мен. Той я прегърна за да  спре тихите и хлипове й. Гледай сега – недей да плачеш – голямо момиче си. пък и тук не се плаче. тук само се смеем. Това място е вълебно. На това място човек трябва да е весел. искаш ли да ти изпея нещо. И без да я пита, той я залюля и започна да пее – първо тихо, а после по-силно:

Шестима стари богове

света земен и небесен бяха владяли

Тавиз имена и титли, за себе си те бяха избрали

първи бе Старецът –

мъдър най много,

той съхраняваше Познанието строго

Втора бе Господарката на любовта и светлината

прекрасна като зората.

с нея идва надеждата.

Трети бе Господаря на битките, смелостта и войната

с мрачен и неприветлив лик,

но безмерно велик

Четвърта Бе Господарката на Скръбта,

на чиято тежък дял се отреди

 дял да има нещастието на земните дни.

Пети  бе мъжът – Господарят на веселието и виното,

що прави дните ни по- леки

Шеста най-подред  е Господарката на девиците,

 и на жените-воини що в бран си режат циците

, и на пътниците в нужда,

която никого в беда не прокужда-

Прославят имената на тия Шестима, всички влъхви и орисници

Треперят от тях всички потисници.

но има и още Един.

забранено е да се споменава неговото име-

Бог на страха и ужаса.

Господар на смъртта и подземния свят.

Връщай се в своите окови назад.

 

дали под влияние на тихите стонове на сискара и поради нещо друго, но внезапно го застигна друго настроение, защото той подхвана нова песен по–тъжна от предишната. гласът чу се виеше жално-жално, сякаш бе готов да събуди умрелите.

Арихамагове велики, деца на зората

наследници на Шестимата,

пазители на Светлината.

где сте вий Архимагове

Где е гробът ви незнаен.

Духовете ви обикалят

места скришни и потайни.

Злото вихри с на воля

тъмнина навред сега е

и дали ще има сили,

последният сред вас своята роля

 да изиграе.

Категория: Забавление
Прочетен: 666 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.12.2012 12:38

 

 

„Всичко това започна преди много, много лета.  Вече са толкова много,  че никой не помни, колко са те всъщност. Дори елфите които живеят толкова дълговечно. Знайно е, че по онова време наречено Тъмни хилядолетия,  а също и Ерата на Империята на Мрака, елфическите крале и кралици – и човешките лордове и дами  даваха страшна дан на Седмината Мрачни Повелители – злато, оръжие, та дори и децата си. Да именно децата си, защото всяко дете в което си забележеше дори наченки от магия без значение от пола или расата му, биваше тозчас поробвано и изпращано в ядрото на Империята на Мрака за да  се обучи  в нея.  А след години младежите се връщаха и убиваха родителите си. Ако ли пък някой откажеше да се подчини убиваха го наравно с детето му…. В това именно време се появи Странникът, чието име никой тогава не знаеше, но който промени със силата на волята си целият тогавашен свят”

писано из ръката на великия хронист Ракил де Муур, 267 година от Тъмните хилядолетия, 4253 г. години преди новото броене

 

 

Слейтъриянски хронищи – книга първа – Най-Черната нощ

 

                                          ПРОЛОГ

 

        В дома на крал Джерон течеше пир. Всички елфи се бяха събрали на гощавката, но тъй като Джерон, не бе просто крал като крал, а най-могъщияг елфически крал през времето на Тъмните векове той бе направил огромно тържество за венчавката на своята най-голяма дъщеря. Ето защо  той се че се бе почувствал задължен за покани представители на всички раси. Централно от него бяха застанало Хрътките на мрака, с тъмните си черни плащове, не докоснали храната си.. Ту сякаш не се радваха на увеселението и ако можеше елфът с радост би ги пропуснал, но  трябваше да демонстрира васалната си подчиненост спрямо Седмината повелители на Мрака, ако искаше да не безпокоят твърде много царството му. точно срещу тях но малко в ъгъла бяха застанали човешките господари – до един знатни лордове и дами, въпреки че положението им бе дори по-лошо от неговото. те всички  плащаха дан освен оръжие и сродници които имаха магически способности, но и на всеки пет години им взимаха момчета годни да носят оръжие. Тук присъстваха дори представители на Новите богове, които елфите и част от хората тачеха – кентаври, друиди, дриади, - божества на дивата природа. Хората обаче отстъпваха пред религията на Мрака – Низвергнатия (Забравения) бог и това бе повод за безпокойство. В един ъгъл се без свили някакъв Странник с правилни черти, стойка на война, дрехи на монах и дървен жезъл на магьосник. Стоеше отделно от другите магове. за краля на елфите жреците и маговете бяха безполезно племе – умееха да се вайкат, но не можеха  да свършат нищо полезно. С маговете на мрака не бе така, те вдъхваха ужас. затова сега този мъж му направи такова впечатление – той вдъхваше респект, но не и ужас, а  по- скоро страхопочитание и достойнство. Изглеждаше зрял на години,  но не и възрастен поне от елфска гледна точка, което бе учудващо – повечето известни магове бяха с побелели бради.

Вниманието на крал Джерон се върна към масата…

-„Скъпи присъстващи” -  започна той тоста си – „събрали сме се тук”….

не му бе писано да довърши.

Изведнъж племенницата му Сискара изхълца очите й се забелиха, та залитна на земята и от свещите на тортата изригна мощен огън, който лумна половин метър нагоре.огънят се клатеше и се извиваше като живо същество, съскаше и запали масата..

-Някой да и покрие  очите – викна Странникът който стоеше настрана лисна едно ведро направо върху тортата, и още незачакал огъня да угасне, прескочи масата и покри с длан очите на Сискара.Огънят изгасна със съсък. Сискара загуби съзнание. Странникът бавно надигна фигурата си.

Хрътките на Мрака се изправиха решително.  черните им плащове с черните качулки странно контрастираха с износената монашеска роба на СТранника те обградиха него и падналата жена.

- Вссссссички видяха. Магия има тука. Момичето ни ссссссе полага – изсъска единият.

Но преди още крал Джерон да отговори отекна резкият глас на Странника:

-НЕ! Със правото на своята сила и умение и с правото на своя ранг аз оспорвам вашето право! Назад мръсни слуги на Седмината повелители на Мрака, които са пък слуги на Черния господар! Назад казах, или ще бъда принуден да използвам сила!

И той отметна монашеската роба, под която блесна ярко виолетово плащ и два жезъла – едни прост но масивен, от стар дъб и втори от някакъв неясен материал – по –здрав от стомана, по– изящен от сребро и никел.

Хрътките на Мрака се стъписаха.

-Ти сссссси жив! извика единият от тях - как е възззззззможно!

След което като по даден сигнал шестимата изведнъж се хвърлиха към мъжа.

- Аканте. Аданте Аканте! – извика той страшно на Древната реч,  замахна бързо и изведнъж  първите трима от тях се превърнаха в каменни статуи. Следващите трима разстроиха атаката си . Двама замръзнаха а третият побягна. това се оказа разумен ход. Странникът се възполозва то колебанието.

Аканте Дромино! Сублимус Аканте! Аканте фортекус!   – при всеки вик той насочваше жезъла си и поредната жертва се превръщаше в каменна статуя. От шестимата само един бе останал но той вече се бе отдалечил много.

Странникът насочи жезъла си към него, но се отказа, явно прецени че разстоянието е голямо за точен изстрел. След секунда жертвата се скри.

След което той се обърна към  объркания крал джерон

   Уважаеми кралю и прочие и прочие – съжалявам че нямам време за пищни слова, но времето лети. Конникът който избяга ще доведе други.Пред теб стои светкавичен избор – да оставиш племенницата ти да бъде поробена и отведена да се обучава  в магическите изкуства в ядрото на Тъмната империя от учители, каквито не би пожелал за нея… или да ми се довериш на мен човека ,когото не познаваш и който не съм от твоята раса и род, но ти обещавам че ще възпитам добре сродницата ти…по-добре от онези мерзавци там. Гаранции не давам. Нямам нищо освен името си и честта си, но на теб нито едното нито другото говорят нещо, така че решавай по-скоро.

- „а ако ти откажа” – опита се да си възвърне достойнството краля?

-ще изгубиш племенницата си…и ще съжаляваш завинаги, че така лесно си проиграл живота й отсъпвайки я за робиня. с мен….няма да те лъжа, че ще й лесно като в палата. Но с мен ще има шанс.

-„Какво да кажа на Хрътките като се върната за нея” попита изнемощелият Джерон?

-каквото искаш – нима си напълно лишен от въобръжение?

Джерон гледаше тоя Странник който умееше да поразява със силата на енергията и своята воля,.

„Решавам се” – каза глухо той. А после по-силно повтори – „решавам се”. „Поверявам ти живота и честа на една елфическа принцеса. Дано знаеш какво правиш страннико.”

- Уверявам те - поклони се Странника – че това което направи ще бъде оценено. А сега моля те, ако ще се прощаваш се направи го и нека да приготвят час-по-скоро конете.

-„Страннико!”

той се обърна.

-„как те наричат?!”

-Името ми няма да ти донесе нищо кралю. но ако то ще ти донесе някакво успокоение знай, че името с което съм роден е Слейтър – което на Древната реч значи „онзи който предопределен”.

Вятърът отвя стъпките му.

 

 

                        Империята на Мрака 10 ч. сутринта.

 

В центъра на Империята на Мрака бе винаги нощ.там слънцето не огряваше никога, с изключение на четири часа, и през този час имаше нещо като сумрак а не истинско слънце. През останалото време е непрогледен мрак, който се нарушава единствено от светлината на проблясващите фенери. някой би се учудил от този факт, но всъщност Децата на Нощтта имаха много остро зрение и тъмнината не им пречеше, а дори напротив – те черпеха сили от нея..

Залата бе пълна с хрътки на мрака с тъмните им плащове и качулки.  те пазеха предверието на високо стълбище. по средата на стълбището имаше площадка. на средата на площадката имаше  седем трона в центъра на залата. на тях бяха насядали седемте повелители на мрака. Малцина бяха, коит знаеха имената им. най-опасна бе  сред тях жената на име Акаша. Тях бе всесластна тук, но дори и нейната сила бе мимомелетна пред тази на мъжа на върха на стъпалата. почти никой не бе чувал за него ат поробените народи а тук в Черния дворец го знаеха просто като черния Господар. някои подоризараха, че Акаша знае истинското му име но никой не би казал това пред нея….или него.

Изведнъж в Залата запъхтян се втурна една Хрътка на мрака. бе уплашен което се случваше рядко. Всъщност – никога. Още по странно бе, че бе сам. преди някой да каже нещо Хрътката извика.

-Госссссподарю проссся изззззвинение, но ссссе сссссслучи нещо неочаквано. племеннницццата на крал Джерон  - принцессса Ссссссисссскара прояви ссссссилни магичесссски умения, но ни бе попречено да я отведем…. от мъжа на име Сссссслейтър, проклето да името му.

В един момент всички  - от първия до последния – вторачиха погледите си в пристигналия.. в следващия миг Черният господар просто направи една крачка и измина над шестдесет метра – от единия край на стълбището – до другия. Преди Хрътката да се дръпне той здраво държеше гръкляна в ръката си.

СЛЕЙТЪР Е БИЛ ТУК И ВИЕ СЕТ ГО ИЗПУСНАЛИ?! НЕЩО ПОВЕЧЕ ТОЙ Е ПОЛУЧИЛ СЪЮЗНИЦИ СРЕД ЕЛФИТЕ?!!! ЩОМ НЕ СТЕ ГО ХВАНАЛИ ТОГАВА КАК ЩЕ ГО ХВАНЕТЕ СЕГА?!!!

Хрътката хъхреше.

Господарят рязко го пусна  и се объран към останалите – идете и накажете както се полага елфите…те трябав да запомнят този урок. Всеки който се опита да се съюзява с моя враг ще бъде жестоко наказан.

Как смяташ да откриеш Слейтър и момичето–елфка – гласът принаделжеше на Акаша

ЩЕ ПУСНА ВСЯКА ХРЪТКА НА МРАКА СЛЕД ТЯХ, ЩЕ ПРЕРОВЯ ВСЯКА ДУПКА ЩЕ…

Нищо няма да постигнеш! – Малцина биха говорили с този тон на Господаря, но жената го правеше. Слейтър е като дух – появява се и изчезва, а хрътките не са детективи, а палачи. Добри са да хващат следи на  начеваща магия и да ловят необучени магьосници, но дали ще открият и по важното – дали ще могат да доведат опитен архимаг - отцепник?

СЛЕЙТЪР НЕ Е… Господарят спря.

Остави ме аз да реша проблема – предложи тя. Струва ми се…. да струва ми, че малко по-добре познавам Врага от всекиго другиго.

Кръстосани погледи.

за миг Господарят преценяваше дали може да й се вярва.

Тя издържа погледа му с вдигната глава.

ДОБРЕ, ЗАМИНАВАЙ…ИМАШ ШЕСТ ДНИ. ПОСЛЕ ДЕЙСТВАМ КАКТО НАМЕРЯ ЗА ДОБРЕ.



 

10, 15 сутринта . доста по на югоизток . равнините пред Сабринския лес

 

Сискара се мръщеше недоволно върху седлото на коня и мълчеше гневно. От време на време хвърлеше погледа към мъжа до себе си. нито млад, нито стар, с кестенява коса, и леки бръчки лилав плащ, върху който бе наметнал монашеска роба Странникът нарекъл се Слейтър правеше впечатление. Определено не бе елф, по- скоро приличаше на човек, но бе много по-висок.

-намира ли ме  лейди Гняв за задоволителен ?– сепна я гласът му

Значи я бе наблюдавал. това я вбеси.

- Дали те намерим за задоволителен? Първо идваш, проваляш празника и накрая за капак ме отмъкваш а сега  питаш да ли съм доволна? – тя бе бясна.

 той се обърна и кафевите му очи срещнаха нейните с цвят на маслина.

Свърши ли? -  каза той,  - а гласът му бе същият като погледът му – спокоен но твърд. тя си пое дъх и каза само

-Свърших. Засега.

-Добре. Не аз ти „провалих празника”,  както се изрази. Ти имаш магически потенциал и го изрази доста ясно пред твърде много личности…някои от които не бяха подходящите. ЕДва ли трябав да ти обяснявам какво бъдеще те чакаше. Ако не ти намереха наставник магията щеше да стане некотролируема и да убие теб и околните ти. Или да намерят Хрътките на мрака да те оковат и да те превърнат в послушно оръдие на Черния господар.

- Черния Господар… искаш да кажеш седмината Повелители на Мрака. Какъв е този Черен господар?

- Няма значение. забрави го. Ще имаме мноог време да говорим за това. мисълта ми е, че без подходящ наставник не те очакваше светло бъдеще. А подходящите наставници в днешни дни се броят на пръстите на едната ръка.

- И ти разбира се, си този подходящ наставник – въпросът бе присмехулон зададен той реагира сериозно. Спря рязко коня и се обърна като мълния.

- Момиченце, само за този въпрос се изкушавам да те зарежа, пък ти се оправяй както знаеш… но дадох обещание пред чичо ти, а освен имам мисия която трябва да следвам и както изглежда ти ще си част от нея. ЗАМЪЛЧИ! Урок първи! Ученикът прави това което каже учителят и не пита защо. Повярвай това щеше да е първият ти урок и Царството на мрака, но щеше да го научиш по доста по-труден начин.

Понечи да му отвърне нещо хапливо, н реши, че не си струва и си замълча.

Така прекараха следващия половин час.Внезапно с рязка команда Слейтър спря конете.

Какво има – попита тя? бяха спрели пред някаква горичка

Стъмни се. каза той?

тя се  огледа не бе по-тъмно от преди половин час. или преди повече от два часа.

- Това е нормално– каза тя не особено убедено. той поклати глава

- не и в този час. не по този начин.  и добави  събери дърва

-Защо аз  - заяде се тя

Той въздъхна, погледна я със стоманен поглед и тя разбра.

- Урок номер едно  - първото правило е…

…че ученика се подчинява винаги на учителя без да коментира – завърши тя с него в един глас. Да, знам. Знам. Отивам.

докато бълваше проклятия тя навлезе в горичката и почна да събира дърва. Малко по малко гневът й намаля и тя започна да мисли Трезво. всъщност сега никой не я задържаше. Слейтър не бе наблизо Тя можеше да избяга много лесно. Ами конете тя погледна към осветената част към нея, но прецени, че той трудно може да я последва с конете, а излезе ли от леса лесно може да си намир нов кон. Хвърли дървата и се затича. Бягаше бързо. на моменит й се струваше, чува стъпки  но слейтър не се появи зад  нея. Изведнъж жестока болка проряза крака и тя се стовари на земята. катранената й коса се разпиля по лицето й. когато се надигна видя, че десният й крак се намира във вълчи капан. започан бясно да го дърпа но когато вдигна подлед откир че е заобиколено от шест –седем гоблина. Всичките имаха ками. Остри.Изтръпна.гоблините бяха противни създания с малки магически способности, и не особено ефективин воини и елфите добри воини лесно се справяха с тях но гоблини на група бяха много опасни сам елф, особено ако е ранен. и обездвижен.

Единият от тях проговори.

-алка лфка – кусно есо. ногого есо. кусно.[1]

сискара се вледени нямаше да допусне да стане такала лесно храна на гоблините. потърси меча си но го нямаше. явно бе паднал от ножницаат при бягането. Реши да опита магия. жалко че не знаеше как опита да си предсатив огън .затвори очи .  Представи си изгорен гоблина. Нищо. ИЗведнъж Зачу крясък.  ОТвори очи. гоблинът чиято ръка гореше се мяташе в усиля да угаси огъня от себе си. Другите я гледаха втрещето. След мигове той се изправи.

-и алка адна – изръмжа той. – е  алиш ене.  е  диш  и. агийки правм  а?

Очите му светнаха злобно[2] той понечи да се нахвърли върху нея, но изведнъж му хруман нещо грабна един паднал клон и започан да разгаря огъня около нея. в кръг. за около минута тя се оказа обградена от огъня и прикована към земята от вълчия капан.

оз   гън малк  и  и е? а и дам ще?скаш  л ще  гън?

гоблинът искаше да продължи делото си, но другарите му успяха на до го накарат да се разкара. несъмнено за това спомогна разгарящият се огън.

„жива ще си изгоря тук” помисли си Сискара. тя затегли капана, но той не поддаваше. Опита се да напъха една пръчак в него, за да си посолжи като лост но тя се строши. „не се предавай”. Огледа се за друга по –голяма пръчка.

Внезапно сискара усети нещо странно. горещината не приближаваше. не отдалачеваше, но и не прибилажаваше. В същото време усети, че някой я гледа и се завъртя рязко, доколкото това и позволяваше капана.

- Не се отказвай – каза Слейтър – имаш шанс. Искаш ли меч?

-не би било лошо  - измърмори тя ядосана. От трън та на глог. Ето го пак с неговите поучения. И все пак тайно се радваше, че е тук. поне малко. поне щеше да я измъкне.

- Искаш, ама няма! Който губи оръжието си после не може да го използва. В ръката му блесна нейния меч.

 Урок втори – три пъти мисли преди да направиш нещо. Аролди!

Сискара примижа. нищо не се случи . Сбъркал ли беше магията Слейтър?

- нищо не става.

-Урак трети. не всички магии имат незабавен ефект.  Гледай нагоре!

Сискара се вторачи нагоре и видя как за няколко минути над нея за образува голям градоносен облак от който заваля порен дъжд над горичката. Огънят постепенно загасна и я намокри

Слейтър се усмихна (поне наподоби усмивка) отиде при нея, пъхна меча в капана , отвори го и измъкна крака.

за този крак ще трябва шина - Обяви студено той. дано да си научила уроци еот едно до три, защото покрай времето което загубих с теб, току що сама се лиши от обяд 

 Сискара въздъхна.

 

11.00 ч. сутринта Кралството на крал Джерон

Крал Джерон гледаше през прозореца. той бе последният крал на елфите. нямаше синове, а само дъщери и племенница. вече нямаше и нея. „Сискара дано да си добре. надявам се, че направих верния избор”. навремето бе имало могъщи елфски крале. Баща му и дядо му обаче не бяха сред тях – те даваха дан в оръжие и сродници на Империята на Мрака. тази тежка участ бе преминала и върху самия него. но сега – край. Никога повече. в момента в който взе решението си знаеше, че винаги го е носил в себе си. Не подобаваше на велик елфски крал да прекланя глава.

Джерон видя пристигането Хъртките на Мрака. бяка над четиредесет души, което не се бе случвало никога. веднага му стана ясно каков ще последва но бе спокоен като никога. Бе скрил остатъците от смейството си на сигурно място. Извади тежкия грамаден лък меч на баща си. Трима елфи трябваах за да обвият тетивата му. Странно колко лек му се видя сега. С величествена походка се запъти  към входа. ръката му се плъзна към колчана.

портите се разтвориха с трясък и Хрътките на Мрака влетяха. тетивата запя и първият от тях падна. после втори. Третият обаче успя да замахне преди да се строполи бежзизнен. След секунди джерон издъхваше.

- Момичччето – къде е? изсъска един от тях.

Но Джерон само се усмихна и от гърлото му бликна кръвта.

„татко мой” бе последната му мисъл.

През това време няколко от Хрътките вече бяха обиколили помещенията.

- Няма ги! Никой! Всиччки ссссса изззззззчеззззнали освен двама-трима ссссслуги.  Всссе едно сссса сссе исссспарили!

Хрътките на мрака не се потят и все пак чувството което изпита предводителят им щом си помисли какво ще стори с него Черният Господар бе твърде подобно на потене.

-Убийте слугите. НЕ! чакайте! ще ни трябват жживи. той спря в нерешителност. – хванете ги и ги отведете при черния господар. Те ще бъдат разпитани на място за местоназхождението на Врага, елфката и останалите елфи.

…………………….

 

Знай, о пътешественико че така загина последният елфически крал Джерон. Мнозина след него се наричаха елфически крале и кралици но те нямаха никаква истинска власт – нима е крал или кралица оня който властва над град, два или дори три? Джерон властваше над една трета от материка и никой не го спомена с лошо преживее нито след смъртта му. Преживее той бе обикновен васал на Империята, на злото, мъченик и нищо повече. Посъмъртно той се обезсмърти като първия крал на елфите отказал да предава сродници на Черния Господар проклето да е името му. Той плати с живота си тая висока цена и получи небесна слава….

Слейтъриянски хроники – най-черната нощ  -  писано из ръката на великия хронист Ракил де Муур, 267 година от Тъмните хилядолетия, 4253 г. години преди новото броен

 

12.00 на обед същото място

Не много дълго след като се Хрътките на мрака изсипаха гнева си, върух величественият някога дворец, на същото място присгна  нов странник. Въпреки че лицето му бе закрито от качулката отдалеч личеше по фигураат и стойката, че странникът е жена. Още по-странно бе, че с нея нямаше придружител. жената караше в равномерен тръс . тя слезе от коня и свали качулката си, остовяйки лекия дъжд да я пръска по лицето.

това бе Акаша!

Тя огледа намръщено полесражениото и влезе в двореца. огледа го и още повееч се намръщи. тук следите се губеха за всяко нетренирано око, но тя не бе обикновен човек. Веднага разбра какво се бе случило. краткият обход на твърдината потвърди подозренията й – кралят на елфите убит, няколко съратника пленени, семейството му – в безопасност. Друг на нейно място би се отчаял чудейки се как да се сдобие с нужната информация но Акаша бе повече от другите.

тя застана пред мъртвия елфически крал, когото Хрътките на мрака не бяха погребали и произнесе тихо няколко думи

Синор.Синор ле мент.Алонте Синор

Жезълът и засвети в червено светлина. Акаша зачака.След малко трупа изпъшка и започна бавно да се надигна.

„къде съм?” – попита трупът който някога принадлежеше на крал Джерон

В двореца ти. Разкажи ми какво стана.

„не съм сигурен, че си спомням”

Мога да те накарам да си спомниш и няма да ти хареса.

-„Ще ме върнеш ли после там където бях”

-ако искаш това и ако остана доволна  - да. иначе мога да превърна живота ти в кошмар.

Трупът въздъхна

„добре – какво исакш да знаеш”

Като за начало – къде са сродниците ти

„Аз…. изпратих ги на сигурно място”

като например къде?

Миг колебание.

За да го накара да се реши Акаша произнесе тихо

Сорон!

и тялото на зомбито-крал се разтърси в жесток спазматичен гърч.

„Спри! ще ти кажа! изпратих едната си дъщеря при брат си, другата при съпруга на сестра си…. но ти не ще ги намериш те властват над своите градове в южната част на материка, които са добри скрити. Дори аз не знам къде се намират сродниците ми в момента”

Това не е важно! Ще ги намеря, но сега ме интересува по неотложен въпрос. накъде потегли Слейтър със племенницата ти?

„Той Слейтър ли се казава?” – опита се да хитрува трупът, но щом видя как жезълът на Акаша се повдига нагоре в знак на нетърпение въздъхна.

„добре, добре…Тръгнаха на югоизток. преди около два часа и половина. каза че и трябва наставник. само това знам наистина.”

И тъй като Акаша се замисли я попита „ сега ще изпълниш ли обещанието си да ме върнеш обратно”.

На устните й запълзя усмивка.

О, да дори ще направя нещо повече. ще те върна….в Ада.

зомбито изкрещя и се хвърли към нея, но тя само замахна с жезъла, оформяйки портал който го засмука и извика презрително.

Лиииииимор!

още докато се обръщаше чу как порталът се затвори зад гърба й….и скри крясъкът който спря внезапно.

Югоизток.Преднина от два часа и половина. наставник. Якаша се намръщи.

Слейтър бе част от едно друго нейно минало, минало което тя се опитваше с всички сили да забрави.Пепелта ли се опитваше да възстанови. Слейтър.Наставник. самият Слейтър бе изгубил Наставника си, бившият Върховен маг, в деня в който бе прелъстен от Акаша . деня в който Пайтар се превърна в Черният Господар. Деня на падението според едни или на славата – според други. Началото на тъмните дни. тогава слейтър бе просто хлапак малко по-млад от нея. бе ли узрял магът от съпротивата на Светлината да бъде наставник и да има свои последователи.

Пръстът й почукваше  изгорялата карта и сякаш виждаше нещо отвъд нея.

Югоизток. Два часа и половина. Имаше само едно място на света където би могъл да е отишъл. Място където щеше да потърси защита от Новите Богове за малката елфка докато измисли нещо по-добро.

Акаша се качи на коня си подкара в тръс към Сабринския лес.

 

 

Сабрински лес 11.52 минути на обяд.

 

След като получи нужната шина за крака си и хапна малок горски плодове които да заситят глада й Сискара бе склонна да разгледа ситуацията от друг ъгъл. Трябваше да признае, че бе постъпила глупаво втурвайки се сама в непознато място невъоръжена.Още по-глупаво бе по-постъпила, че бе използва магия. Магия. тя сега се замисли сериозно. налагаше се да приеме факта. че има..как го нарече той? магически потенциал. И въпреки това не й бе приятно, като си помисли, че задълго време ще е длъжна да изпълнява заповедите на Слейтър и да слуша нравоученията му. това съвсем не приличаше на живота в двореца.

Той седна срещу нея.

Вярвам, че вече си научила първите правила, затова няма да ти ги повтарям. въпреки че се съмняваш в  техният смисъл  - и особено на правило номер едно. тяхната цел не е да направи живота на ученика по труден, а напротив. Изучаването на магията е нещо сложно и затова между ученика и учителя трябва да има изключително доверие в най-висша степен.

Той въздъхна.

това което направи – да не ми се подчиниш бе глупост, като се има предвид че ти не познаваше  терена и особеностите му. това да си захвърлиш оръжието ме още по-голяма глупост, въпреки че тя спомогна да те намеря. но това да използваш магия, след като не си наясно кога, как и къде да я правиш бе върховна глупост….по щастливо стечение на обстоятелствата именно енергията която изхвърли ми помогна да те засека, но тя би могла по същия начин да насочи и враговете ти към теб.

  Той помълча.

Явно обучението ни ще започне по­–рано отколкото си го представях. какво знаеш за Сабринския лес?

Сискара се напъна да помисли.

Ами… Той е свещено място за елфите.

Правилно. И защо е така?

Защото….защотоо….просто е свещен – каза тя неуверено и видя как той се смръщи.

Лош отговор. Или си имала лоши учители или не си внимавала в час. сега ще наваксваме в движение. какво знаеш за Новите божества?

Кои?

О, добре, добре – кажи ми просто какво знаеш за божестватаовете в които вярват елфите?

Ами това са разни кентаври, елфи, друиди…тя спря

и какво е общото между тях?

Освен,  че не съществуват ли?

на път съм да те ударя, но ще се задоволя с правило три – не отговаряй на въпроса на учителя с въпрос. да какво е по принцип общото между всички тези същества.?

- Е Това са същества на природата – това го знае всеки. – каза уверено тя.

- щом го знае всеки как така ти не знаеш, че „несъществуващите неща” са в гората?

- Ама…

-гоблините също са същества  на земните сили, за разлика от елфите, които по-скоро въздушни начала. И гоблини ли не съществуват?- започна  да я поучава той?

Ама…

- върви след мен.ще походим малко.

той рязко стана и тръгна решително напред без да се обръща. Изглеждаше сигурен, че тя го следва. неговото „малко” се оказа „доста” за болния й крак който след един час ходене бе изтръпнал. Тя обаче не желаеше да признае пред Слейтър че не може да ходи повече. Внезапно той спря.


[1] г

Категория: Забавление
Прочетен: 765 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 14.12.2012 12:39
Търсене

За този блог
Автор: georgealall
Категория: Забавление
Прочетен: 256839
Постинги: 144
Коментари: 74
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Декември, 2012  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31